|
"Нуждае ли се от конституционна
реформа Висшият съдебен съвет?" Тази тема на дискусията на
магистрати от съда, прокуратурата и следствието заедно с политици
и експерти в понеделник потвърди извода, че многострадалната
съдебна реформа трябва да се обсъжда само цялостно. Участниците
разискваха един елемент от функционирането на съдебната система -
нейното управление, което се осъществява от Висшия съдебен съвет
(ВСС), но неизменно стигаха до изводи и рецепти, които засягат
далеч не само управителния орган. Два висши съвета да
администрират
съдебната система, за да се избегне
конфликтът на интереси в управителния орган ВСС - тази идея,
лансирана от председателя на Върховния касационен съд Иван
Григоров, се превърна в новина не само заради революционната й
същина. А защото за пръв път се формулира откровено основният
порок в управлението на системата.
ВСС се състои от съдии, прокурори,
следователи и адвокати, от които 11 се избират от трите структури
на съдебната власт, другите 11 - от парламента, а "тримата големи"
са членове по право - главният прокурор и председателите на двете
върховни съдилища. Една от основните функции на ВСС е
назначаването, повишаването, понижаването, освобождаването и
дисциплинарното наказване на прегрешили магистрати.
Това означава, че прокурори и
следователи се произнасят при назначаване на съдии и обратното. И
то с гласовете си при вота, а не просто с изразяване на мнения. И
докато прокурорите и следователите досега не са изразили
недоволство от това, съдиите отдавна намират това "преплетено"
кадруване за недопустимо. Всички признават несъстоятелността на
сегашната практика, тъй като функциите на съдиите са коренно
различни от тези на прокурорите и следователите. Идеята на
Григоров е да има един Висш съдебен съвет, който да управлява
съда, и друг - да го наречем Висш прокурорски съвет, който да
администрира прокуратурата. Така съдът се освобождава от
прокурорската намеса при кадруването.
Идеята се хареса на политиците от
СДС и ОДС, но експертите се питат дали смисълът на иновацията се
простира отвъд гилдийното удовлетворение на съдиите, че няма да им
се месят прокурорите при кадруването например. И още: дали въобще
е възможно да стане тази раздяла, след като конституцията е
вкарала в една система трите звена, а управителният орган само
отразява принципа. Тук е ключът, за да се разбере защо ВКС
настоява за такова разрешение на проблема с конфликта на интереси,
ако въобще е разрешение. Тълкувателното решение на Конституционния
съд от 2003 г. не позволява обикновен парламент да "разбута"
триединното устройство на съдебната система, но в него не е
казано, че не може да бъде преструктуриран управителният орган
ВСС. Това се разбра от обяснението на Иван Григоров,. "Не пипаме
онова, за което има забрана, и предприемаме само това, за което
нищо не е казано", обобщи председателят на ВКС. "Чудесно, да кажем
че идеята няма да наруши тълкувателното решение на КС, но какъв е
смисълът", запита Татяна Дончева.
Според нея разделянето на две на ВСС
е палиативна междинна стъпка по пътя към действителното
реформиране на системата, тъй като нейните проблеми не опират само
до управлението на системата. Обратното: управлението отразява
като огледало базисния порок на устройството, залегнало в
конституцията, а именно смесването в един кюп на съдии, прокурори
и следователи - този прастар извод се наложи и в понеделник сред
експерти и политици.
Затова и идеите за цялостното
реформиране на съдебната система все повече ще представляват
мерилото за това коя партия има перспективна визия и коя се
ограничава с дежурното говорене по темата. ОДС, СДС и... Татяна
Дончева са убедени, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната
власт, но именитата лява юристка е предпазлива по отношение на
това какъв точно контрол трябва да се упражнява над обвинителната
власт. Дончева обаче има и резерви около проекта на "Демократи за
силна България" за промени на конституцията, тъй като било
дискусионно на кого да се подчинява прокуратурата, която заради
своята специфика трябва да има гарантирана независимост от
политическо вмешателство на управляващите, когато излезе от
съдебната система. Не че сега няма, както отбелязват всички. Иначе
всички политици и експерти в понеделник споделят виждането, че
главният прокурор трябва да се назначава и контролира от
парламента и че следствието трябва да е към МВР, но с гаранции за
неговата независимост.
Проектът на ДСБ за конституционна
промяна на съдебната власт е претърпял рационална еволюция и това
го прави засега единствената сериозна визия за обсъждане, написана
черно на бяло - това се разбра по време на дискусията.
Управляващите изобщо не дойдоха, покрай заплахата от
правителствена криза заради "Булгартабак" съдебната реформа им се
видя бял кахър. ДСБ изоставиха идеята главният прокурор да е
министър на правосъдието. Така при падане на кабинета главният
прокурор остава, но само до формирането на следващия. Мандатът му
може да се прекратява от парламента, който го и назначава по
предложение на министър-председателя и една пета от депутатите.
Внимавайте с прекалено затегнатия
контрол над главния прокурор, това ще изиграе лоша шега, ако не се
формулира ясно какво точно ще бъде контролирано, тъй като е тънка
линията, отделяща процесуалните функции на прокуратурата, над
които е недопустимо да се упражнява диктат от другите власти. Това
предупреждение отправи конституционният съдия Владислав Славов.
Промяната на конституцията в частта за съдебната власт е напълно
възможна да се извърши и от Обикновено народно събрание, стига
никой да не сезира впоследствие КС, коментира Татяна Дончева.
Право да сезира КС има обаче и главният прокурор. Политиците
надали ще се решат да скършат хатъра (и рахатлъка) на
прокуратурата до края на мандата на главния прокурор. Пък после,
каквото кажат следващите управляващи. Тези не посмяха да кажат
нещо значимо.
Йонко Грозев, Български
хелзинкски комитет:
Логично е върху прокуратурата да има
политически контрол
Разделянето на Висшия съдебен
съвет е важна стъпка, защото ще гарантира независимост на
управлението на съда. Такава промяна обаче решава само част
от проблема. Другата, много съществена част - как да се
създадат механизми за ефективно разследване и обвинение,
няма да се постигне, защото ще се преповтори затворената
структура на прокуратурата, която съществува сега.
За разлика от съда, който
трябва да остане "затворен" за влияние, отварянето на
прокуратурата за политически контрол е необходимо, защото
нейната функция е именно да провежда наказателната политика
на държавата. Едно от най-големите заблуждения е, че в
областта на наказателното преследване няма политика, тъй
като се действа по закон. Тези дни бяха публикувани данни на
Центъра за изследване на демокрацията, че годишно общият
брой на извършените престъпления в страната е около 600
хиляди, а наказаната престъпност е около 30 хиляди според
статистиката на осъдителните присъди. Това разминаване е
факт във всички страни и за да го намали, всяка държава
формулира приоритети и механизми, тоест изгражда своята
наказателна политика.
Основният лост за изпълнение
на наказателната политика е прокуратурата и именно от този
факт произтича необходимостта да има контрол над нея.
Лишаването на изпълнителната власт, изобщо на политически
отчетните власти от основен инструмент за влияние върху
борбата с престъпността - в случая върху разследването и
привличането към отговорност, лишава правителствата от
възможността да изпълняват задълженията, които са поели.
Ето защо във всички европейски
държави, колкото и различни да са моделите, има един
доминиращ белег: политическите власти - парламентът или
изпълнителната власт, имат регламентирано влияние и контрол
върху прокуратурата - и чрез задаване на приоритети, и чрез
възможности за искане на отчет за отделни дела. Най-масовият
модел е, при който министърът на правосъдието има правомощия
над главния прокурор и прокуратурата като цяло, като
формулира общата политика, участва в кадровото управление и
дори може да интервенира по отделни дела. Тези правомощия на
министъра са балансирани с гаранции за процесуална
независимост на самите прокурори. |
|