- Разчу се, че две общински
дружества ("ВиК" и "Пътища и съоръжения") са прехвърлили акциите
си в Общинска банка на частни акционери, с което общината губи
мажоритарния си дял.
- Шестима съветници напуснаха
групата на кметската партия ССД в Столичния общински съвет и
създадоха друга - "Демократи за София".
- СДС в лицето на председателя на
СОС Владимир Кисьов се закани да потърси отговорност от ССД за
скандала с Общинска банка.
- Лидерът на синята партия Надежда
Михайлова сензационно заяви, че не вижда "политически мотив кметът
Софиянски да се кандидатира за депутат".
Ако трябва да се градират по
значение изброените факти, безспорно скандалът с прехвърлянето на
акциите държи първенството, останалите събития са до голяма степен
последица. Ако до вчера прехвърлянето на акциите минаваше за слух,
от сряда сутринта то е факт, потвърден от подуправителя на БНБ. И
тресе из основи не толкова Общинска банка, колкото прословутата
дясна коалиция на София, обявила с церемониална тържественост
преди година и нещо курс към прозрачно, ефективно и само в интерес
на софиянци управление на столицата. Самият кмет, врял и кипял 15
години във всевъзможни битки с опоненти на общинско и национално
ниво, се оказа неподготвен да реагира убедително и да внесе
навреме яснота в гърмящия котел от разнопосочни интереси на
общински лобита - този е на пръв прочит изводът от скандала, който
връхлетя кмета на пръв поглед изненадващо.
Защо е скандал? Дружества с изцяло
общинско участие да се разпоредят с дяловете си в банката без
разрешение на общинския съвет е първото нарушение и няма да е
чудно, ако прокуратурата реагира. Но има нещо по-важно, което
всъщност разбулва мотивите за това драстично нарушение: с
прехвърлянето на акциите (около 10 процента от двете дружества)
общината остава с участие в банката под 75 процента и губи де
факто възможността да я управлява, тоест Общинска банка е
измъкната от контрола на общината (продавача) точно в навечерието
на продажбата й. (Кой ще купи банка, която няма да може да
управлява, освен оня, който си е осигурил контрола над нея за
сметка на общината чрез подставените лица, придобили 10-те
процента дялове!)
Затова не е чудно, че останалите
политически фракции в общината се разжужаха яростно, а групата на
Софиянски се разцепи. Причините да скочат са естествено нарушени
икономически ползи, от една страна, но и тревога за рухващия им
имидж пред избирателите, от друга. Защото не беше много отдавна
предизборното време, когато СДС чрез Надежда Михайлова посочи сред
приоритетите си за управлението на столицата продажбата на акциите
на Общинска банка. Но "прозрачно и публично", както припомни
завчера заместникът на Михайлова и председател на СОС Владимир
Кисьов. На този фон разграничението от скандала с акциите на
банката става задължително, иначе всички отиват по дяволите, и то
не само пред софиянци - предвид наближаващите парламентарни
избори.
Именно в контекста на изборите
раздорите в Софийската община излизат извън рамките на отдавна
познатите битки между локални лобита - та нали софийският кмет
години наред е спряган ту за премиер, ту е сочен сред най-желаните
партньори вдясно, което е логично за политик, оставащ неизменно
сред първите в държавата по показателя народна подкрепа. Ако
съюзниците му вдясно са преценили, че този път "ударите на
съдбата" срещу кмета са твърде разрушителни и той няма да успее да
неутрализира ефекта по схемата "по-силен след всяко изпитание",
значи витиеватата реплика на Владимир Кисьов от вторник, че
"скандалът с Общинска банка ще се отрази на отношенията ни със ССД
по не най-комфортния начин", не е просто изпусната. А бележи нов
момент за ръководството на СДС, което досега щадеше кмета и къде
тайно, къде публично го признаваше за най-желания партньор в
бъдещата национална дясна коалиция.
Дали Кисьов преиграва със заканите
си по отношение на Общинска банка; и дали Софиянски има връзка с
прехвърлянето на дяловете или няма - има значение за правното
изясняване на казуса и съответно за носенето на юридическа
отговорност. Но не и за възприемането на Столичната община и на
фигурата на кмета от масовия избирател. Морално-политическите
поражения са вече нанесени. В този контекст може да се чете и
репликата на Надежда Михайлова пред огромната аудитория на Би Ти
Ви, че не вижда "политически мотив кметът да се кандидатира за
депутат".
Елементарен театър - провидяха едни
в изненадващата позиция на Михайлова спрямо политика, превърнат от
госпожа Мозер в препъникамъка за дясната коалиция заради липсата
на ругатни в отношението му към управлението на Сакскобургготски.
Дали е театър или не поведението на Михайлова с цел да демонстрира
кой е лидерът, пак е все едно. Защото пораженията за десницата от
общинските раздори няма да бъдат избегнати и в национален мащаб -
вместо консолидация "център-дясно", за каквато лидерите говорят от
месеци, избирателите слушат безконечни разправии за банкови акции,
от които малко се интересуват и още по-малко разбират.
Тъй че ударите върху Софиянски -
справедливи или не, ще се отразят неминуемо върху предизборните
конфигурации вдясно. Въпреки че разширеното ръководство на СДС
даде единодушно мандат на лидера да започне преговорите за
предизборна коалиция и общи листи, сред немалко сини е жилаво
убеждението, че партията им твърде леко дарява кръв на
малозначителни субекти. Нокаутът на Софиянски, дори да е
краткотраен, ще подсили позициите на онези в синята партия, които
пледират за самостоятелно явяване на парламентарния вот. А да не
забравяме, че до неотдавна и самата Надежда Михайлова беше
привърженик на същата идея.
Слаб театър, реално (и окончателно)
погребение на идеята за консолидирана десница, елементарна схватка
на икономически интереси, временно препъване на Софиянски по пътя
му към политическите върхове... кое от всичко е бурята около
кмета? Тези въпроси ще се изясняват все по-ускорено до изборите.
Какъвто и да е в момента отговорът, ясно е, че кметът е в
най-тежкото си изпитание, откакто е на политическата сцена.
Софиянски обаче е сърцевед, затова и три пъти беше предпочетен за
кмет, та е пресилено да се смята, че е свършен. Предстои да видим
дали ще даде свой принос за доказване на старата максима, че
всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
