"Софиянски обвинен за халите", "Софиянски със забрана да напуска страната", "Свалят кмета от длъжност"... Челните вестникарски заглавия едва смогнаха да се вместят в скоростта на прокурорската активност, която беляза изминалата седмица. От обявяването на разследването и разпита на кмета до привличането му като обвиняем и искането до съда за отстраняване от длъжност измина само един ден, което е забележително постижение на фона на обичайните темпове, с които придвижва делата си съдебната власт.

Този път обаче събитието "Софиянски на мушката на прокуратурата" няма да се изчерпи само с гръмотевичните заглавия, които години наред облъчваха до пълно притъпяване обществените сетива за нетърпимост (към нарушенията) или удовлетворение (от търсенето на отговорност). Някой този път заигра "ва банк", за да покаже силата си и да даде дефинитивен урок.

Софиянски все пак е национален политически субект, въпреки че непосредствените интриги и конфликти, в които е замесен, са на територията на софийски община. Затова е трудно еднозначно да се установи кой е дал сигналния изстрел срещу него. Ясно е само, че изходът от сегашната атака няма да се измери само с "невинен" или напротив. Ако Софиянски оцелее, оцеляват до голяма степен и икономическите и най-вече политическите му цели, сред които дясното обединение заема централно място. Тук би трябвало да се търси ключът към събитията от последните дни.

Съмненията за истинската цел на атаката се появиха още в първите моменти след нейното огласяване. Малцина са вярващите в непорочността на кмета, но наистина да бъде привлечен под отговорност за сделка, сключена преди 5 години, чиято документация е налице за съдебните инстанции още от вписването на смесеното дружество в съда, е странно. Да отговаряш за злоупотреба с власт, което по принцип е най-трудно доказуемото престъпление, и то за решение, потвърдено от общинския съвет, до такава степен е обречено занимание, че някои дори почнаха да се питат дали пък атаката не търси обратен ефект - да вдигне акциите на кмета. И накрая по същество - твърдението, че общината е загубила от сделката за Халите, при положение че печалбата й трябва да се измерва със сегашната стойност на 25-те процента притежавани от нея акции в дружеството, ще бъде оборено от всеки опитен адвокат пред всеки безпристрастен съд. На този фон искането за отстраняване от длъжност (за престъпление, което се доказва само с документи, по които кметът и да иска, сега не може нищо да промени) плюс забраната за пътуване, плюс впечатляващата парична гаранция като мярка за неотклонение, наподобяват по-скоро "отчет на твърда решителност", отколкото адекватни на казуса ограничителни мерки.

Ако не беше така, досега прокуратурата щеше да се възползва от десетките основания да се заинтересува от делата на Столичната община или да се сезира от лавината обществени подписки за прословутите строежи на бензиностанции по детски площадки и градинки. Можеше да се намеси и в скандалната история около смесеното дружество между съмнителни частни акционери и общинската "Софийски имоти". Вместо подобни рутинни действия върху общественото внимание се стовари директното обвинение в тежко престъпление на кмета. Ефектът се измерва с възможността за обществена дискредитация и неутрализиране на "играча" чрез негативния шок много повече, отколкото с прогнозите за осъдителна присъда, ако някога случаят влезе в съда.

Въпросът кой изстреля сигналната ракета е труден и поради това, че в момента всички политически сили имат интерес Софиянски да бъде неутрализиран, с изключение на онези, които поддържат идеята за т. нар. дясно обединение. А повсеместният им отказ да коментират пък се обяснява с функционалната специфика на другия играч - прокуратурата. Никой не може да се намесва в работата на независимата прокуратура, която е овластена да бди за законността, истината трябва да излезе наяве (СДС). Действията на съдебната власт показват, че няма недосегаеми (всички останали политически сили). Чудесно, но някак тъне в мъгла в кои случаи нарушителят става досегаем и защо има спорадично разминаване между очевидните нарушения и досегаемостта.

С възможностите да завъртят ключа в адекватната ключалка (според порочния принцип на българския преход) разполагат управляващите. Кметът даде гласност на амбициите си да не се съобразява с единия коалиционен управляващ - ДПС. Прокурорската атака последва светкавично след нападките на Софиянски срещу областния управител и висш кадър в партията на Доган Росен Владимиров, че се разпореждал неправомерно с терени, актувани като общински. Механизмът за влияние от страна на малкия коалиционен партньор върху независимите институции на третата власт е в спецификата на вземането на решенията във Висшия съдебен съвет, където ДПС би могло да заложи на своята квота от няколко гласа и да развали кадровата схема на съдебните началници. Този е непосредственият прочит на "първия изстрел" - доста рискован като оценка за механизмите на управление на съдебната власт и поради това внимателно заобикалян като сюжет от всички политически лидери, включително и от най-върлите опоненти на ДПС.

ДПС е заинтересовано от неутрализацията не само на кмета, но и на политика Софиянски. Изследването по поръчка на Републиканския институт на САЩ, което изненадващо го посочи като най-предпочитан за премиер, със сигурност е бръкнало здраво в политическите сметки на Доган. Софиянски за момента е и най-гласовитият играч за формиране на дясна коалиция, която теоретично може да изхвърли ДПС от "раздаването" след парламентарните избори. А Доган надали би се разделил кротко с утвърждаваната 15 години роля на основен играч на терена на пазарлъците за власт и е логично да използва всички средства за елиминиране на съперника.

При малко по-задълбочен прочит на атаката срещу Софиянски изплуват обтегнатите му отношения с малката общинска коалиция "Баба, дядо и внуче". Публичното пространство от месеци се огласява от раздорите на кмета с "Гергьовден" основно заради пресечените им интереси около общинските "Софийски имоти". А лидерите на кокетната и многообещаваща като склонност към политически промискуитет партия на Любен Дилов и приятели не крият амбициите си да диктуват играта на общинска сцена. Имат ли възможностите обаче да организират "веселба" като тази за Софиянски? И ако да, от какъв характер са те? "Гергьовден" няма политическите лостове на Доган, но има невидимия с просто око и непарадиращ с мащабите си ресурс на бившия главен противник на кмета - председателят на общинския съвет от предишния мандат Антоан Николов. Материално-икономическата подплата - и като движещ мотив, и като лост за действие, е спецификата на този вид "политика" за постигане на целта "елиминиране на Софиянски". Възможностите на невидимия материален лост и най-вече на зададената цел са загатнати в изненадващото обвинение към кмета, в прибързаността на действията, в охотата, с която се ползват репресивните клаузи на закона, без които разследването спокойно можеше да мине, без да пострада резултатът. Урокът трябва да е запомнящ се, за да не се повтарят волностите.

Най-неистовият противник на Софиянски - групата на Иван Костов, вероятно тайно си е мечтала тя да даде този запомнящ се урок на кмета за непростимия му грях първо да допусне възможна коалиция с царя още след изборите през 2001, а днес да продължи да го признава за възможен партньор в бъдещо дясно управление. Достатъчно за удовлетворение занимание, като се има предвид, че ОДС от друго не се интересува, коалирането като евентуална практика не ги занимава, те дори не възнамеряват да залагат в програмните си документи каквато и да било коалиционна доктрина. Затова пък удоволствието им от очакваното елиминиране на доктриналния им враг щеше да е пълно. Днес обаче това би могло да бъде само мечта. Лично Иван Костов вече няма ресурса за подобна деструктивна мисия. Други около него може би. Но надали биха получили благословията на Костов за такъв рискован ход, който би могъл да се обърне срещу него. Особено като се имат предвид непрогнозируемите и често криволичещи на 180 градуса обичаи на родната Темида.

БСП наблюдава сеира и се опитва да измъкне някоя полза извън желаната основна: че омаскаряването на Софиянски ще разбута десните и няма да им позволи да се групират за отпор срещу очакваната от социалистите изборна победа.

Най-тъжното от сагата "Софиянски в лапите на обвинението" е, че тя илюстрира за пореден път основния порок на обществената реалност през последните 15 години: използването на конституционно овластени да надзирават законността институции за неназовани в закона цели. Оглушителното мълчание на политиците с власт и възможности да променят статуквото само издават страха им, че може да се следващите в схемата за отстрелване: елиминиране от политическата игра с непотвърдена в близкото, а най-вероятно и в далечното бъдеще от съда вина.