| |
Миналата сряда пред сградата на
Висшия съдебен съвет се разигра сцена, която хвърли срамно петно
върху върховния управляващ орган на третата власт. Висшите
магистрати изпратиха говорителя си да покани журналистите с камери
и фотоапарати да влязат и заснемат първите пет минути на
заседанието. За пишещите журналисти говорителят не съобщи нищо -
тях просто полицаят не ги пусна. И те търпеливо изчакаха на
тротоара да свършат работата си членовете на ВСС, за да ги попитат
на излизане защо не изпълняват новата разпоредба на Закона за
съдебната власт, според която заседанията на ВСС са публични.
Отговорът на върховните управляващи на третата власт стресна
медиите: "Ама как така, ние не сме вземали решение да не влизате,
могли сте да влезете."
Разбира се, че ВСС не би могъл да
вземе решение за забрана на достъпа на журналистите до заседанието
му, защото щеше да прегази твърде явно новия член 27, алинея 3,
въведен с последните изменения на Закона за съдебната власт. И
решението му щеше да бъде веднага атакувано от медиите пред съда,
затова не можеше да си позволи да остави никаква писмена следа за
произвола си. Но ВСС показа, че може друго - подобно на изпечен
демагог да натопи говорителя си, който ще мълчи и търпи, за да си
запази заплатата. А в бъдеще съветът ще мотивира рафинирано
заобикалянето на изискването за публичност.
Точно над тази задача умува в
момента ВСС, като за целта излъчи и тричленна комисия, която да
мисли и докладва. Съвпадението на тази съмнителна мисия със
започващите смени на ръководителите от върха до низините на
системата, произтичащо от измененията на конституцията, никак не е
случайно. ВСС иска да си осигури кадруване на тъмно, за да не се
разбере от какви мотиви се ръководи, когато сменя едни и назначава
други съдебни началници. Вместо да са заинтересувани обществото да
научи дали наистина върху тях се упражнява недопустим натиск от
страна на управляващото мнозинство, каквито твърдения в медиите се
появяват, върховните кадровици предпочитат да се скрият. С което
само доказват, че самите те са част от "системата" - онази на
преплетените интереси, на лобитата, на порочната инерция, срещу
която се изляха лавини от приказки и стратегии за реформиране,
чийто основен резултат май ще се изчерпи с масовото отвращение от
приказките за реформи. Тази система - съдебната, май не подлежи на
реформиране, което най-отчетливо налага най-сетне наистина намеса
отвън, за да бъде направен пробив в нейните закостенели нрави.
Самата съдебна система не иска еманципация, напротив, удобно й е
да бъде част от пазарлъците, за да обслужва чрез тях и своя
интерес, по-точно интереса на своите олигарси.
Ако заседанията на ВСС са публични,
обществеността ще научи например дали и как членовете на съвета и
министърът на правосъдието ще използват новото си правомощие една
пета от тях (освен тримата върховни ръководители) да предлагат
назначения за административни шефове на съдилищата, прокуратурите
и следствените служби; ще види например дали някой ще поиска
подробна мотивация от главния прокурор за предложената от него
смяна на варненския апелативен прокурор, който му беше конкурент
през 1999 за върховния пост, още повече че и след всевъзможните
промени, включително и на конституцията, над обвинител №1 наистина
е само Бог, тъй като той предлага всички прокурорски шефове - от
своите заместници до районните обвинители, за разлика от механизма
при съда и следствието; ще се разбере въобще как ВСС подхожда към
първата след кадровата вихрушка през 1991-1992 смяна на съдебните
началници, на която се залага като на чудотворно лекарство за
недъзите на правосъдието...
Коректността налага да признаем, че
един мотив на висшите магистрати е основателен: присъствието на
журналисти в тясната зала застрашава тайната на вота им, тъй като
се вижда кой бутон натискат. Но ВСС би могъл да поиска по-голяма
зала, да инсталира монитор в друго помещение за медиите или да
акредитира определен брой журналисти, които да присъстват в залата
на принципа на ротацията и да не мърдат от местата си...
Но ВСС очевидно иска друго - да
запази в тайна механизмите за вземане на решенията си. Усилията на
съвета от седмица насам преследват целта "заобикаляне на закона"
чрез завидна изобретателност: те търсят да формулират разлика
между понятията "публичност" и "откритост" на заседанията (в ЗСВ е
казано, че заседанията са публични), информираха членове на
съвета. Като я намерят, ще затворят вратата на залата и ще
разработят правила за публичността, които почти няма да се
отличават от сегашната практика с "говорителя". Канят се да
приложат и Наказателно-процесуалния, и Гражданско-процесуалния
кодекс, които подобно на ЗСВ повеляват, че съдебните заседания са
публични и открити, но въпреки това съдията решава за откритостта
на заседанието. Трогателно невежество ли демонстрират онези
членове на ВСС, на които им е хрумнала спасителната според тях
аналогия, или възмутително нахалство, за да сравняват работата на
ВСС със заседание на съд? Те ли не знаят, че ВСС не е съдебен, а
административен орган, чиято дейност не се регламентира в НПК и
ГПК, а в ЗСВ, в който еднозначно е посочено, че заседанията са
публични с изключение на конкретно посочени случаи: когато съветът
дава разрешение за повдигане на обвинение срещу магистрати,
задържане под стража, временно отстраняване от длъжност и когато
налага дисциплинарни наказания.
ВСС правел опит, казват, да се
мотивира и с практиката на изпълнителната власт, която не заседава
открито. Само че решенията на правителството, включително и
кадровите, се контролират от парламента и от съдебната власт,
докато висшите кадровици на (контролиращата) съдебна власт не
могат да бъдат питани от никого. И за нищо. Откъм ВСС се опитват
да се вместят в законовите рамки дори с аргументи от статуквото -
че и сега информирали обществото за работата си чрез интернет. Как
информират ли? От протокола на заседанието на ВСС от 21 април
например научаваме, че няколко шефове на следствени служби са
направили предложения за повишаване на заплатите на свои
подчинени. От публикуваното решение обаче се разбира, че "ВСС на
основание чл. 30, алинея 7 от ЗСВ определя месечно възнаграждение"
...следва името на следователя, но не и дали то (възнаграждението)
е повишено, намалено или остава същото. Тоест, не става ясно в
крайна сметка приел или отхвърлил е съветът предложенията! А за да
бъде завършен абсурдът на "информирането", в ЗСВ изобщо няма
"алинея 7", алинеите на чл. 30 са на брой пет.
ВСС не бива да се заблуждава, че
медиите няма да атакуват пред Върховния административен съд
бъдещото му решение, с което смята да затвори вратите си за външни
уши. Тогава впрочем ще се види дали съдът, който иначе с
подчертана охота отменя актовете на изпълнителната власт, които
газят общественото право на информация, ще приложи същите
принципи, за да осигури прозрачността и на собственото си
управление. Или кръгът на произвола окончателно се е затворил -
под фанфарните уверения, че сме правели съдебна реформа.
- - - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо" |
