|
Доживяхме: политически лидер, председател на основна опозиционна
партия, да бъде заплашен, за да промени поведението си в унисон с
икономическия интерес на заплашващите. Драстична е прямотата, с
която е преследвана целта. Стряскаща е смелостта да се появи наяве
"посредникът" при съпруга на Надежда Михайлова и да обяви без
никакви скрупули и притеснения ултиматума: или спирате да ровите
около създаденото със "Софийски имоти" дружество, или семейството
ви ще си има проблеми.
(В семейството има и деца.)
Такъв скандал не може да заглъхва по
рецептата "всяко чудо за три дни", защотото и подобна наглост е
безпрецедентна. Заплахата не е просто срещу Михайлова и не е само
срещу нея - въпросът е ще бъде ли измъкната Софийската община от
прегръдката на престъпно натрупания капитал (впоследствие
легализиран) или статуквото ще бъде циментирано без оглед на
средствата. Включително и с оръжието на страха, който трябва да
парализира всяко противодействие. Играе се ва банк - с директни
заплахи, което е знак, че залогът е непрежалимо голям и заслужава
да се рискува. Но заплахите са знак и за същината на залога; за
механизмите, по които са постигани досега икономическите резултати
на сенчестите групи в общината; за тяхната решимост да бъде
предотвратено - пак с цената на всички средства, осветяването на
тези механизми. От Съюза на свободните демократи твърдят, че и към
тях са отправяни предупреждения по телефона от същото лице, от
чието име е заплашвано семейството на Надежда Михайлова.
Този скандал не е просто криминален,
той има огромни обществени и политически измерения. В качеството
си на партиен лидер Надежда Михайлова може светкавично да отиде
при президента, а главният секретар на МВР с готовност отскача до
намиращата се през две улици партийна централа, за да чуе лично
какво се е случило. Обикновените предприемачи нямат подобен
комфорт, не могат да си осигурят прием при държавния глава, нито
при Бойко Борисов, за тях заплахата и рекетът са нормалните
препятствия на средата, които "някак си" преодоляват. Ако въобще
все още искат.
Най-важната последица от скандала би
трябвало да бъде оттеглянето на синята партия от общинската
коалиция. Веднъж обявил се за гарант на прозрачността и морала,
СДС е длъжен да направи това политическо действие. След като
партньорите в лицето на "Гергьовден" на Дилов и Демократическата
партия на Праматарски са приели за нормално създаването на смесено
дружество в ущърб на общината; не съзират нещо нередно в
трескавото бързане на досегашния шеф на "Софийски имоти" Тошко
Добрев (и общински съветник от тяхната листа) да учреди
дружеството между двата тура на изборите; намират за естествено
оценителите на 11-те общински парцела да се произнесат в деня на
формирането на дружеството; не се смущават от факта, че съдебният
състав разглежда документите същия ден и се произнася на
следващия, противно на обичайните правораздавателни темпове...
Изреждането може да продължи,
достатъчно възмутителни факти и цифри бяха изнесени от медиите за
сделката, която според ДП и "Гергьовден" била в интерес на
софиянци. А преоблечените силоваци от близкото минало са наричани
от Дилов и Тошко Добрев сериозни инвеститори, които работят за
столичани. Добрев дори се закани да сезира прокуратурата, за да
изчисти тя образа му. И сигурно има основания да се надява -
обвинителната институция често е била последното и най-скъпо
средство за тази цел. Само че евентуалната законосъобразност на
смесеното дружество (каквато Тошко Добрев чака да бъде обявена от
прокуратурата), погълнало най-атрактивните столични парцели,
изобщо не доказва, че то е защитило общинския интерес. При това
лъсналото нахалство на учредителите начело с Добрев не е
единствената нецелесъобразна сделка с неговото участие и под
неговото ръководство.
След като Дилов и Праматарски
смятат, че могат да управляват общината върху такива "принципи" и
да работят с бизнес партньори като осмеляващите се да плашат с
физическа разправа, то би ли могъл СДС да реагира по друг начин,
освен да ги принуди да напуснат общинската коалиция или сам да
излезе от нея? И има ли друга възможна реакция, която да бъде
подсказана от здравия политически смисъл и морал? И не е ли този
ход единствено възможният особено след като пост фактум се видя,
че създаването на коалицията с "дядо и внуче" в нощта на първия
тур на изборите е било грешка?
Странно, но за СДС подобни въпроси,
оказа се, не били риторични. Напротив, трябвало да се изчака
"становището на комисията", която разследва сделката, обяви вчера
говорителят на партията. И ето, че Стефан Софиянски, а не Надежда
Михайлова най-напред обяви, че не може да има коалиция с политици,
които играят ръка за ръка със съмнителния капитал. СДС отново
предпочете да остане на заден план - някой друг да нарече нещата с
истинските им имена, някой друг да заеме правилната политическа
позиция, някой друг, поне на думи да покаже, че наглостта и
срастването на властта (била тя местна) с мафията не могат да
останат безгранични.
Е, някой все пак го направи.
|