11-12-2003

Растежът на Константин Димитров-Самоковеца в контрабандния бизнес и задържането му на върха не е могло да стане без политическа протекция. Този извод е вече омръзнало клише в анализите на организираната престъпност. Политическият чадър обаче не е достатъчен за процъфтяването на нечий сенчест бизнес, ако я няма прокурорската протекция. Политическото крило гарантира трупането на контрабандния капитал на фаворизирани от митнически или полицейски органи лица и групи. Докато прокурорският чадър осигурява безнаказаността и чистотата на съдебните им досиета. И ако политическият чадър се доказва косвено, чрез спокойствието на едни кръгове от подземния свят за сметка на други, при управлението на различните политически сили, то за протекцията на прокуратурата конкретно над Константин Димитров са оставени документални доказателства, за които обвинителната институция досега не е дала обяснение.

Фактът, който доказва в чия полза е действала прокуратурата, беше разкрит в разследване на "Дневник" и фигурира черно на бяло в протокола от съдебното заседание на Софийския апелативен съд по дело № 385, състояло се на 20 ноември 2000. На този ден второинстанционният съд разглежда протеста на кюстендилската окръжна прокуратура срещу оправдателната присъда на Окръжния съд, която е заменила първоначално наложеното наказание от седем години затвор за Самоковеца за отвличане, грабеж и побой, извършено през 1994 с група от 18 души, които получават общо 114 лишаване от свобода. Прокурорът от Софийската апелативната прокуратура Стамен Петков изненадващо оттегля протеста на кюстендилския си колега и с този акт предрешава делото. Съдът е принуден да го прекрати, тъй като обвинение вече няма, и оправдателната присъда влиза в сила. Благодарение на едно прокурорско изречение ("Оттеглям протеста"), в което дори липсват мотиви. Дългогодишни прокурори твърдят, че не познават подобен прецедент. Шестгодишен труд на полицаи, следователи, прокурори от долните нива отлитат в небитието и организираната група от 19 души, грабили и отвличали начело със Самоковеца, излизат чисти от съдебната зала.

Два месеца след разкритията на "Дневник" прокурорът Стамен Петков почина от инфаркт, без да даде публичен отговор дали сам е взел решението да оттегли протеста, или му е било разпоредено. Шефът му Иван Петров не отговори нито веднъж на въпроса потърсил ли е сметка от подчинения си. Самият Петров фигурира в докладната записка на МВР от април тази година с оперативна информация, че поддържа контакти със Самоковеца. Тези данни за апелативния прокурор заедно с дискредитиращия за подчинената му прокуратура акт в съдебната зала в полза на Самоковеца останаха да тегнат като възможност по всяко време да бъде повдиган отново въпросът от коя страна на барикадата стои - ако не прокурорското ведомство въобще, то определени прокурори. Ето защо изстрелите на амстердамския площад в събота трябва да са изтръгнали въздишка на облекчение от прокуратурата. Единствените двама души, които можеха да нарушат институционалното спокойствие с евентуални нелицеприятни приказки - прокурорът Стамен Петков и "обектът" Константин Димитров, никога няма да проговорят.

Случаят е илюстрация на старата истина, че от една смърт могат да спечелят не само съперниците и враговете, но и приятелите, които са се ползвали от срамните услуги.

Изстрелите срещу Самоковеца би трябвало да са зарадвали и политиците, от които той си купуваше спокойствие чрез плащане в брой по предизборните им кампании - легално, открито, като почтен бизнесмен. Константин Димитров дори можел да си осигури сертификат за участие в битката срещу Виденовото управление, и то в буквалния смисъл. В щурма на парламента на 10 януари 1997 именно Самоковеца осигурил "момчетата", които с професионални и отмерени удари, необезпокоявани от полицията, чупеха прозорците на сградата, обяви тези дни пред "Дневник" депутат от БСП.

------

* Заглавието е на "Още.инфо"