04-12-2003

Седем години след атентата срещу Андрей Луканов, след сложни балистични и скъпи ДНК експертизи, разпити на десетки стотици свидетели и експерти, многократно отлагане и възобновяване на процеса без жалене на сили и средства - все с цел да бъде разкрита обективната истина, съдът произнесе най-тежките наказания за обвинените в убийството на бившия премиер. Пет доживотни присъди, от които четири без право на замяна, прочетоха магистратите миналия петък, което трябваше да убеди притихналата зала и обществото, че изправените на подсъдимата скамейка трима българи и двама украинци са организирали и извършили убийството. Съдът прие аргументите на прокуратурата за схемата на престъплението, а тя си струва да бъде припомнена.

Бизнесменът Ангел Василев, собственик на строителната фирма "Колонел" (числяща се към кръга "Орион"), е поръчал и платил за убийството, тъй като бил недоволен от икономическата политика на Андрей Луканов, която пречела на бизнеса му. Фактът, че по онова време Луканов е само депутат, се неутрализира от прокуратурата с твърдението й за мощните възможности на бившия премиер да влияе върху политиката от всяка позиция. В началото на 1996 предприемачът Василев помолил племенника си Георги Георгиев от Елин Пелин да намери човек "за поръчката" и той се свързал с живеещия там украинец Алексей Кичатов, той най-напред говорил с Юрий Кутепкин, който отказал (открит е впоследствие мъртъв в кладенец край Елин Пелин), после се появил сънародникът им Александър Русов и се съгласил да застреля Луканов Племенникът договорил цената от 80 хил. долара. Предприемачът Василев дал парите на шофьора си Юри Ленев, който ги занесъл на племенника Георгиев, който пък трябвало да ги плати на изпълнителя Русов, а той да си ги подели с Кичатов.

Тази схема на обвинението потъна в мрежа от противоречия в продължилия две години публичен процес, които хвърлиха сянка най-напред върху логиката й, после и върху доказателствата. Първо, по никакъв начин (за слушателя в залата, за съда - тепърва ще научим мотивите му) не беше доказано, че Луканов е пречил на строителния бизнес на Василев, което поставя под съмнение мотива на убийството. Затова не е за чудене, че същата вечер след произнасянето на съда главният следовател по делото, който междувременно се издигна до прокурор във Върховната касационна прокуратура, рязко "разшири" пред медиите мотивацията на атентата. "Движещият мотив е огромната, прекалената омраза на Румен Спасов (смятан за основоположник на "Орион" - бел. ред.) към Андрей Луканов" - обяви той, а на въпроса защо тогава Румен Спасов не беше сред обвиняемите, магистратът отвърна: "Ами той напусна страната."

В обезоръжаващата логика на бившия следовател се крие част от причините за краха на делото "Луканов": съдим, когото хванем. Преплитането на мотива с пропагандната канонада срещу "Орион", срещу която даваха равностоен по сила отпор привържениците на Луканов, представени като реформаторите на БСП, създадоха фона, на който се разследваше атентатът. Когато се плаща данък на политическата конюнктура, забравете за обективната истина, която уж седем години търсеха МВР, следствие, прокуратура и съд. Достатъчно е да припомним, че през 1999 съществуваше дори неофициална прокурорска забрана шефовете на Националната следствена служба да имат достъп до материалите по делото, понеже настоявали да се провери не само версията "Орион"! Техният подчинен тогава следовател, който сега доизяснява по радиата мотивите на престъплението, беше довереното лице, фаворитът на прокуратурата, защото поддържаше... единствената хипотеза. Възможно е тя, тоест "Орион", да е истинската версия. Проблемът е там, че съдебният процес не доказа, че точно петимата подсъдими са героите от "единствената възможна схема".

Крах на търсенето на истината за атентата и лицемерие на институциите с цел успокояване на общественото мнение - тази е адекватната оценка на финала на делото "Луканов". Ако съдът беше убеден, че е произнесъл точните присъди срещу точните виновни, щеше да ги вкара в затвора да чакат потвърждаването на наказанието от по-горните съдебни инстанции. Изненадващо за логиката и за практиката тримата осъдени българи останаха с паричните гаранции. Този прецедент - признати за виновни в убийството на бивш премиер и наказани с доживотен затвор без замяна, равностоен на смъртното наказание, да бъдат оставени на свобода от същия съд, е второто доказателство за съдебния фарс. Венеца сложи самият осъден Ангел Василев - поръчителят, който няколко часа след осъждането си обясни гледната си точка пред "Дарик радио": имало договорка още в зората на демокрацията между Луканов и Иван Костов за преразпределяне на властта, но впоследствие единият станал излишен, разбирай Луканов. Новата конюнктура, различна от онази през 1998-1999, когато дотам интензивно ловяха убийците на Луканов, че карикатуристите ги рисуваха в редици, е благодатна за един осъден доживотно да изтъргува "мнението" си. Костов не е вече на власт. Защо тогава виновен да не е точно той?! Робуването на конюнктурата е основният порок на правосъдието ни. Каквито и реформи да се правят, щом следствието и полицията са готови да сложат тутакси наколенките, процесите от рода на "Луканов" ще бъдат фарс. Техният финал  няма да е в съда, а в медиите: кой мразел и кой обичал убития експремиер, просталинската номенклатура в БСП ли го убила или онези, на които той раздавал пари в куфарчета (по Желю Желев), искал ли е Луканов да свали Виденов и с кого смятал да го замени... Това ще е в общи линии продължението на сагата. А до истината едва ли ще се стигне. Първо, заради огромните, прекалено тежки процесуални нарушения по делото, сред които е изтръгването на самопризнанията на Юри Ленев и двамата украинци с чудовищни инквизиции в прочулата се по този повод почивна база на НСБОП в Копривщица, наричана оттогава "къщата на ужасите". И, второ, заради предварително нагласените и лесни схеми, в които следствието и прокуратурата напъхваха фактите.

Оттук нататък предстои протяжно пътуване и връщане на 25-те тома през апелативната до върховната инстанция и обратно до прокуратурата за "доразследване" или "отстраняване на процедурните нарушения". През това време никой съд няма да вкара в затвора тримата осъдени българи, а най-вероятно е те никога да не бъдат прибрани зад решетките. А един ден Юри Ленев може да потърси и правосъдие навън. Така сагата ще завърши с присъда за България в Страсбург вместо с отговор кой уби Луканов.

------

* Заглавието е на "Още.инфо"