04-12-2003

Няколко часа след този съдържателен разговор Върховната касационна прокуратура (ВКП) раздаде на журналистите четиристранично становище на специалист по наказателно право плюс писмо от висш прокурор до зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС). Становището в издържан академичен стил разглежда хипотезите, при които прокуратурата и съдът могат да извършват процесуални действия по наказателно производство срещу лице с имунитет. В писмото пък неизвестно защо се съобщава всеизвестната истина, че "съгласно конституцията само прокуратурата упражнява обвинителната функция в Република България". Нито в становището, нито в писмото фигурира обещаният по-рано отговор на въпроса прекратено ли делото, кога и с какви мотиви. Не се споменава въобще какво е вършено по това дело от декември 2001 г., когато ВКП го е изискала от Софийския военноокръжен съд, до вчерашна дата. Само преди две седмици, когато никой не е допускал, че ще се разрази съдебенскандал, върховните обвинители бяха далеч по-ясни, за което сега сигурно съжаляват. Тогава зам. главният прокурор Христо Манчев отговори на въпроса защо е прекратено делото с това, че не бил запознат "с мотивите на компетентния прокурор", но изобщо не отрече, че е прекратено. Същия ден на въпрос дали е упражняван натиск над прокуратурата да прекрати делото на Аспарухов главният прокурор отвърна: "Нямам такава информация", но също не отрече. Впрочем той не отрече и на 1 октомври. Две са причините, поради които Върховната касационна прокуратура, не може да си позволи да информира ясно и еднозначно обществеността какво е вършила по случая "Аспарухов".

Първата е, че ВКП не е имала никакво право не само да прекратява делото, но и да извършва каквито и да било действия без указания на съда след внасянето на обвинителния акт през май 2001 г. Хронологията показва, че през май 2001 прокурорът внася обвинителния акт в съда и след седмица съдът го връща на прокуратурата за доразследване, но тя веднага протестира връщането пред по-горния съд. След няколко месеца обаче ВКП изтегля при себе си делото и така до днес няма произнасяне на съда по оня протест. Именно по тази причина делото е висящо пред съда, но ВКП предпочита да говори само за имунитета, който налагал делото да се прекрати. Промените в НПК от юли 2003 г. наистина връщат преписката в полето на прокуратурата и тя вече може да се произнася, но не и преди юли 2003 г. Затова в писмото до Ненков висшият обвинител е написал: "Въпросът следва да се реши от компетентния военен прокурор." (Запомнете този акцент - "следва да се реши" !) И нито дума за онова, което досега е било решавано. Ако ВКП си вярваше, че може да се произнася по дело, което е в съдебна фаза, щеше да признае, че го е направила. Втората причина, поради която ВКП нито потвърждава, нито отрича, е прозаична: копие от постановлението за прекратяване според НПК се връчва задължително на другата страна (Аспарухов). Тъй че неправомерният прокурорски акт съществува черно на бяло извън прокурорските селения, той се намира в ръцете на Аспаруховите адвокати и е видян от много хора. Аспарухов обаче от два-три дни "отказва коментар" в прокурорски стил. Къде ще иде, щом като прокуратурата тепърва ще решава казуса му. Той е в ръцете й, тя може да прекратява, но и да възобновява. "Въпросът следва да се реши" е по-скоро предупреждение към адвокатите на Аспарухов да си затварят устата и да приберат на скришно прокурорското постановление. Той би могъл да поиска от прокуратурата делото му да влезе веднага в съда, след като ВКП намеква, че то не е прекратено (въпреки че генералът държи в ръцете си документа за прекратяване!). И това няма да направи генералът, защото пред съда ще лъснат неправомерните прокурорски действия. Затова ВКП и ген. Бриго Аспарухов са обречени да стоят в абсурдната си прегръдка, да се дебнат, да сключват сделки и да се рекетират взаимно.

От драстичната злоупотреба с власт и сделките на Аспарухов с прокуратурата по-тревожен е само фактът, че президентът влезе в тяхната игра, приемайки в сряда уверенията на главния прокурор, че всичко с Аспаруховия казус "ще бъде наред". Без съмнение. А законът, правосъдието, общественият интерес, правото на обществото да знае какво вършат зад кулисите на Темида - кучета ги яли.

Ах, колко е просто - премиерът ще си има за съветник подсъдим, оневинен от... прокурор.