ОЩЕ

03-02-2003

"Дадох материалите на прокуратурата, поискайте ги оттам." С такава нагла
препоръка вътрешният министър Петканов изненада миналия четвъртък депутатите
от работната група на Комисията по вътрешна сигурност. Точно тогава се
очакваше тя да се произнесе дали са допуснати нарушения от МВР при
разработката "Гном", предизвикала политическа буря преди Коледа. Покрай
бившия директор на Национална служба "Сигурност" Атанас Атанасов в това
мероприятие са били подслушвани с кратки прекъсвания от 30 май до 18 ноември
2002 година политици, бивш президент, магистрати и журналисти. Работната
група обаче беше сформирана по друг повод: заради изтеклите в медиите на 5
декември стенограми от подслушването от април до ноември на полицая Живко
Георгиев и синдикалиста Пламен Симов, а чрез тях и на министъра на
правосъдието Антон Станков и на Едвин Сугарев.

Комичното объркване сред депутатската група, предизвикано от репликата на
Петканов, показа на живо жалката ситуация, до която може да бъде доведена
най-представителната институция в държавата от един министър, който вече
трети месец разиграва всички с разнопосочните си и взаимноизключващи се
обяснения. Препращането на депутатите към прокуратурата, при положение че тя
по конституция съвсем не е длъжна да им предостави каквито и да било
материали, освен неглижиране на парламента, представлява и опасна игра,
която показва, че  държавата е блокирана в основната си функция  - да гарантира спазването на закона и носенето на отговорност при
погазването му.

Навръх Коледа прокурори извършиха завидно бърза за обичайните им темпове
проверка в МВР и се произнесоха, че всичко около "Гном" е наред. Препоръката
на Петканов към депутатите на практика означава, че всеки опит, включително
и на парламента, да бъдат осветени фактите и действията на министъра по
скандала, е вкаран от МВР и прокуратурата в собствения им непробиваем кръг.
Въпреки че още в петък, казват, министърът поомекнал и благоволил да обещае,
че ще прати в парламента папка за "Гном", безпрецедентното му поведение от
предишния ден не би трябвало да отмине без последствия.

Докато депутатите четат, мислят и си поставят срокове, самият министър с
публичните си изпълнения поднесе достатъчно доказателства, че "Станковгейт"
и "Гном" са безпардонна злоупотреба с власт, каквато никой не си е
позволявал през последните 13 години. Пространното му изявление още на 5
декември, наложено от публикацията на стенограмите и бъкащо от противоречия,
несъответствия в дати и в причинно-следствени връзки, беше обида за
здравомислещите без оглед на политически цвят. Потопът от приказки очевидно
целеше да удави оня въпрос, заради който Петканов трябваше да изхвърчи от
министерския стол още начаса:  защо не е информирал своя премиер, че министър от кабинета е "прихванат" при използването на СРС спрямо друг подслушван? Нека да е било законно подслушването на полицая, въпреки че съдът не се убеди в обвиненията срещу него. Нека приемем дори, че Петканов е предал през ноември на прокуратурата подслушаните разговори на Станков и Сугарев, воден от неведоми, но чисти и безкористни подбуди, а не за да я въоръжи с компромати срещу опонентите й. Само едничкият факт обаче, че той е скрил подслушването на Станков, което същевременно охотно е предоставил на Филчев, прави на пух и прах цялата конструкция за целта на мероприятието и случайното "закачване" на
правосъдния министър.

Не е ясно какво още трябва да научи постфактум Симеон Сакскобургготски, за
да прогледне и се запита кой всъщност движи поведението на Петканов и
подчинените му спецслужби.

Че премиерът научава винаги постфактум, и то не от спецслужбите, които уж са
длъжни да го информират, а от опозицията и медиите, се видя от историята
около "Гном": след като на 17 ноември представители на СДС го
предупреждават, че са подслушвани, на 18-и шефът на НСС Иван Чобанов спешно
прекратява разработката срещу Атанасов. След това обаче Петканов се захвана
ентусиазирано да обяснява как материалите били унищожени в срок, вместо да
изясни същностния въпрос защо въобще са били свалени на хартия подслушаните
разговори на политици, магистрати и журналисти, щом като нямат никакво
отношение към "окраската шпионство", с която самият той е мотивирал
подслушването на Атанасов.

Законът за СРС изисква да бъдат унищожавани в десетдневен срок материалните
носители, тоест лентите, за да не могат въобще да се превърнат в хартиени
доказателствени средства в случаите, когато не подкрепят сигнала за
извършено престъпление. В ръководеното от Петканов МВР е сторено точно
обратното - разговорите на политиците са се превърнали в изписани
"информационни съобщения", тоест в долнопробни папки за специална употреба.

За кого и за какво са били предназначени доносите?

На този въпрос трябва да отговори Петканов, вместо да размахва протоколите
от унищожаването на лентите и да уверява разпалено, че е унищожил и папките.

Впрочем с последното министърът сам влезе в капана на собственото си
невежество. Приетият междувременно Закон за класифицираната информация
определя за строго секретни и събраните със СРС сведения и разпорежда те да
бъдат съхранявани за срок от 30 години. Министърът и професор по право е
проспал променената законова база и е продължил да работи по вътрешната
инструкция на МВР от 1998 година, вместо да я приведе в съответствие с новия
закон. По тази причина той внезапно спря да се хвали с "унищоженията" си.

Каквото и да установи оттук нататък работната група на парламента, каквито и
оправдания да й представи министърът, трите факта - скриването на случая
"Станков", подслушването и записването на лидери на опозицията при "Гном",
плюс лъсналото тези дни пълно безхаберие по прилагането на Закона за
класифицираната информация (всичко това впоследствие бронирано с прокурорска индулгенция) са предостатъчно доказателство за деструктивната роля, която играе българското контраразузнаване под сегашното ръководството.

Липсата на реакция от страна на премиера Сакскобургготски обезсмисля
уверенията му за привързаност към демократичните принципи, за прозрачно
властване, за правова държава и конституционен ред. Подслушването на
министър и на опозиционни политици, трошенето на пари и на времето на
специалисти месеци наред, особено на фона на всекидневните картечни откоси,
е прекалено драстичен скандал, за да си позволи премиерът още дълго да си
затваря очите за очевидното: че Петканов от министър, който трябва да решава
проблемите, самият е станал проблем. Не е лишена от основания прогнозата, че
професорът няма да оцелее на най-ключовия за стабилността на държавата пост.
Въпросът е дали в чакане на подходящия момент няма да стане фатално късно.
Датата "6 април", за когато от прокуратурата предупредиха, че ще чуем
"отговорите на много въпроси", наближава. И няма да помогне много, ако
премиерът продължава аристократично да си затваря очите, надявайки се все
пак да не стане това, което най-вероятно ще стане. Ако не от споменатата
институция, то от друго място.