ОЩЕ

13-01-2003

Ако проследим всички решения на Върховния административен съд през последната година, няма как да не стигнем до извода, че на съдебната власт все повече й харесва да играе ролята на опозиция. Не че правителството е безгрешно и спазва законите като обет, даден в църква, но пък и аргументите на висшите магистрати напоследък започнаха да следват много по-често политическата, отколкото юридическа логика. Тази тенденция получи своя "венец" в акта на ВАС, с който се отменя част от правителственото решение за затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". От този акт например така и не стана ясно какво всъщност е разглеждал съдът - решение на правителството за затваряне на блокове 3 и 4 или част от един ПРОЦЕС, ПРОТИЧАЩ С УСЛОВИЯ, зависещи не само от волята на МС, което го прави изначално неподлежащ на съдебно решаване. Вместо ясен отговор, който би дал знак към ЕС, че имаме поне някаква идея какво правим, ни заля тълкувателен хаос, сред който едни партийни водачи искат оставките на преговарящия екип, други се мъчат да измъкнат някоя червена точка от бъркотията, а Меглена Кунева снове от София до Брюксел и обратно с уверенията, че преговорният процес "въпреки всичко" нямало да спре. Въпреки кое "всичко" и влиза ли в него решението на съда не е ясно. Не е ясно и как г-жа Кунева би обяснила разбираемо на събеседника си Ферхойген какво произтича от решението на българския съд.

Предисторията на поредната криза е следната: 11 депутати от БСП начело с Любен Корнезов атакуваха решението на МС от 26 септември с аргумента, че то противоречи на енергийната стратегия, приета от парламента на 17 юли 2002, тъй като в нея не били посочени срокове за затваряне на блоковете. По тази логика обаче ще се окаже незаконен и меморандумът на кабинета "Костов" от 1999, тъй като е подписан, без дори да е имало енергийна стратегия. За разлика от Корнезов съдът е съзрял абсурда в жалбата, но вместо да я отхвърли, я е заобиколили и е намерил друго основание да отмени акта на МС, за което изобщо не е бил сезиран - липсвал изискваният от стратегията "анализ на възможността за поддържане и повишаване нивото на безопасност и управление на ресурса на ядрените съоръжения в съответствие с националното законодателство и задълженията, произтичащи от Конвенцията за ядрена безопасност" при извеждането им от експлоатация. С този съмнителен маньовър - да е питан за едно, а да открие друго, съдът де факто помогна на едната от страните да "спечели делото".

Въпросът е може ли да го има исканият анализ като дефинитивен еднократен акт, след като той се гради като резултат от ПРОЦЕСА на преговори, който продължава във времето. Обсъждането на този процес не е работа на съда, той не е имал въобще правомощието да отсъжда кой е крив и кой - прав. А фактът, че го е направил, означава директна намеса в работата на изпълнителната власт. Тази неприлична истина най-сетне трябва да се изрече на висок глас и извън съдебната зала. Това налага законодателите да излязат най-сетне от удобното лицемерие на литературното клише, че съдебните решения не се коментират, и да прогледнат за фактите. Защото не са един и два примерите за такава намеса. По сделката за "Булгартабак" например тричленният състав на ВАС видя в продажбата на холдинга само един дефект - ниската цена, и препоръча еднократно подобряване на офертите от допуснатите участници. Обсъждайки цената, вместо да търси нарушения на процедурата, съдът на практика иззе функциите на друг държавен орган - Агенцията за приватизация. Петчленният състав пък изведнъж откри фундаментални незаконосъобразности на процедурата и отхвърли избрания купувач, въпреки че цялата документация, която е обсъждал, е представената и на първата инстанция! Отгоре на всичко от съдебното решение не става еднозначно ясно, че избраният купувач е отхвърлен. Многопосочното тълкуване на съдебния акт дава възможност при всяко действие на АП оттук нататък засегнатите да скочат и да й вържат ръцете с ново обжалване.

Решението на съда за отмяна на наредбата за матурите също се превърна в безконечна обяснителна епопея. Тази път между гимназистите и образователния министър. Изходът бил, казват, че за да бъде изпълнено то, трябвало да се промени законът за просветата! Закон да пречи за изпълнение на решение на съд ще да е безпрецедентен принос към правната теория и практика.

Отмяната на наредбата за цените на електроенергията пък беше мотивирана с това, че не била съгласувана със синдикатите. Постановлението на Върховната касационна прокуратура, с което бе спряна приватизационната сделка за БТК с мотив предотвратяване на престъпление, пък не посочва какво би могло да бъде това престъпление, заради което обвинителната институция е реагирала, и то в петък вечер. Не е без значение, че прокурорският факс беше разпратен на 6 декември, ден след като в медиите изтекоха сензационните стенограми с подслушаните разговори на министър Станков и Едвин Сугарев, и се чакаше от ВКП да отговори публично ще извърши ли проверка на случая. Тези любопитни детайли, съпътствали прокурорското постановление, хвърлят съмнение върху мотивите му. Миналата седмица ВАС освободи сделката от претенциите на административната прокуратура, но актът на ВКП за спирането й е в сила. Защо става все така, че ако не е съдебно решение, ще е прокурорско постановление, но акт на третата власт задължително ще стопира някакъв ход на останалите държавни органи?

Правосъдието е фундаментът на държавата, биха отговорили гражданите в утвърдените правови демокрации. Такава страна ли е България, в която съдът вместо овластения държавен орган преценява дали са ниски или високи цените, а прокуратурата спира търговски сделки с наказателноправни разпоредби, приложими идеално за предотвратяване на убийства. И пак съдът решава въпроси на преговорите с ЕС, въпреки че конституцията е натоварила с тази функция изпълнителната власт. В утвърдените демокрации парламентът ползва политическите лостове, които конституцията му е дала, за да санкционира правителството и дори да го свали от власт, но не си позволява да вкарва международните договорености на страната си в съда, защото знае, че ще я вкара в юридическа безизходица. Неслучайно българският основен закон също е извадил от полето на съдебното обжалване международните договори. Изкушението да замениш политическото действие със съдебната секира, за да докажеш негодността на политическия противник, се плаща. Един път - с авторитета на държавата, а в конкретния случай за АЕЦ "Козлодуй" - дори с риска за блокиране на преговорите с ЕС. И втори път - с превръщане на правителството в изпълнителен орган на парламента в противоречие на баланса на властите, заложен (или поне предположен) в конституцията. Уточняваме отново - не кабинетът на Симеон Сакскобургготски, а изпълнителната власт. Която утре може да принадлежи другиму.

Ключът за разбирането на този хаос е в законодателството, което не указва достатъчно ясно какво може и какво не може да прави съдебната власт, както и всяка от другите власти. Щом като Законът за ВАС е натоварил самия съд да преценява собствените си правомощия, не бива да се чудим, че в едни случаи магистратите спират изпълнението на приватизационна сделка, а в други - не. Когато законът е оставил вратички за "разширено" тълкуване кои административни актове подлежат на обжалване, не бива да се дивим защо у нас решенията на съдебната власт създавали кризи за разлика от развитите правови държави, където осигуряват ред. Конюнктурното и безпринципно създаване на закони в резултат на задкулисно договаряне между трите власти, безотговорността и политическото късогледство на творците им създадоха българския модел на разделение на властите, в който третата власт - съдебната, може по свое усмотрение да се намесва в работата на останалите, и особено в изпълнителната. Затова и отговорността за нашенския съдебно-прокурорски модел, който почти иззе кормилото на държавното управление, е политическа. Все по-очевидно е, че това управляващо мнозинство няма потенциал, нито кураж да я поеме. А не се забелязва воля и у опозицията.