| |
„Както е известно, лостовете за въздействие върху човешкото
поведение са два – страх и пари. Ръководителите на съдебната
система не разполагат с инструменти да мотивират магистратите да
работят, но престъпният свят притежава мощни средства, за да ги
накара да бездействат.“
(Из становището на ръководството на прокуратурата, прието на
съвещание на 16.I.2002)
Като се отърсим от първоначалния шок на цитираното по-горе
откровение, забелязваме, че шефовете на обвинителното ведомство
изключват себе си от онези, за които важат „двата лоста“ за
въздействие. Тоест те са априори принципните началници, които ще
се справят с престъпния свят, но за целта им трябват липсващите
„инструменти“, т.е. още власт. Лоши са онези, които не им я дават
в абсолютната степен. Преди година това бяха СДС, които месеци
наред трябваше да търпят натиска на фигури от ВКП, настояващи за
връщане на процесуалното законодателство към ерата на
прокурорската власт по отношение на ограничителните и
принудителните мерки и дори над задържането под стража, че отгоре
на всичко искаха и да анексират следствието. Днес лошите са други,
но пак онези, които не приемат за нормално в ерата на преговорите
за присъединяване към Европа постоянният арест да се налага от
друг орган извън съда. Догодина лошите ще бъдат някои други, но
винаги по една и съща причина: ако се противопоставят на желанието
на върховната прокуратура за още власт. Доказва го поредното
становище, цитирано в началото, което повтаря онези от пролетта и
есента на 2001, където се чете един и същи зов – още правомощия.
Битката за безконтролна и всепоглъщаща прокурорска власт от години
се води с непозволени средства, къде със сговорчивост с
управляващите, къде със заплахи, тук-там със задкулисно уговаряне
на лобита, дори със знаци, че има начин да бъде разтресена
държавата, ако не бъде получено исканото от нея. Очевидно
залогът е много голям
щом без подбор на средствата прокуратурата показа волята си да
не отстъпи нито на милиметър от завоюваните в резултат на
конституционното устройство и несъвършеното законодателство
позиции. Министерството на правосъдието със своя проект за промени
в Закона за съдебната власт най-вероятно ще падне жертва в тази
неравна битка. Защото тя и сега се води без правила, както и от
три години насам. С манипулации, и то посредством медиите, за
което никой не може да потърси отговорност на ВКП. Защото нейният
връх е недосегаем. Доказателство за неизтребимата склонност на
прокурорския връх да манипулира обществото ни поднесе самият зам.
главен прокурор в националния радиоефир тази неделя, заявявайки,
че не знаел в коя част било прекратено делото „Сапио“ и въобще
какво става с това дело.
(Де да имаше истинско дело, г-н Манчев, щяха да да се видят
престъпленията на фондацията и на митничарите при вноса, но щеше
да се види и онова, което вие криете, а именно – че подписът на
Иван Костов върху писмото от 24.ІІІ.1992 се отнася за внос на
нетърговски стоки. Затова и три следователски проверки в различно
време заключават, че няма престъпление, извършено от Иван Костов.
За да си запазите подръка по всяко време вратичката за
манипулации, вие не пожелахте да доведете докрай разследването на
останалата част на случая „Сапио“ – митническото престъпление,
въпреки нанесените щети на държавата. Затова ли искате със Закона
за съдебната власт да анексирате следствието, г-н Манчев, за да
можете да вкарвате с административна власт предпоставени решения в
главите на следователите – нещо, което дори Татарчев не успя по
случая „Сапио“.)
Практиката изобилства с доказателства за манипулациите на ВКП.
един от най-драстичните примери си
остава случаят Чирипов
от ноември 2000, когато не кой да е, а маститият прокурор, шеф
на отдел във Върховната административна прокуратура, обяви в деня,
когато го извика президентът, че му откраднали от касата
доказателствата за подслушването. После пък намерил „бръмбар“ сред
чашите си за чай в кабинета, междувременно пък получил нови касети
с доказателства, но не знаел кой му ги е донесъл(!). Настана
общопартийна гюрултия, въпросът бе внесен в Комисията по
национална сигурност в парламента, ДПС поиска от президента
свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, Висшият
съдебен съвет най-сетне се засрами да мълчи за своя кадър, изслуша
касетите и след като нищо не разбра, излезе с решение. Едно обаче
беше ясно в това решение – че се възлага на главния прокурор да
назначи проверка, включително и експертиза на касетите, и да
предприеме съответно действие, ако се налага – да поиска и
наказание за своя подчинен. До днес нито главният прокурор, нито
ВКП е докладвала на ВСС резултат. Ето го доказателството за
недосегаемостта на прокурорския връх. Но това е и доказателството
ми, че трусът в държавата от края на 2000 е роден на четвъртия
етаж в Съдебната палата, иначе какво пречеше да се извърши
обективна проверка, която да установи истината? Случаят Чирипов
показа, че няма орган в държавата, който да накара някого от ВКП
да извърши или докладва каквото и да било извън неговото желание.
И всеки министър на правосъдието, който се опита да промени
статуквото, е обречен. Защото залогът в тази неистова битка за
надмощие е много голям и съвсем не се изчерпва с правомощията само
на главния прокурор. Ако той си отиде, ще се разбута онова гнездо
от недосегаеми, което сега със зъби и нокти крепи статуквото.
Съвсем не е само подробност фактът, че именно същият г-н Чирипов
от епопеята с подслушването е сега жалбоподателят срещу
легитимността на шефовете на двете върховни съдилища и срещу
всички решения на ВСС от 1992 насам. А медиите само ще помогнат
малко – като оплескат в катран и перушина всеки проблем, та да
минат под един общ знаменател всичките жалби, иначе ни чакал
хаосът.
А всеки въпрос на свободните уж медии към ВКП ще получава само
тогава отговор и само такъв, какъвто г-н Манчев реши. Затова и
трета година „Демокрация“ няма право да научи например какъв е
статутът на прокурора Спартак Дочев във ВКП и по силата на коя
законова разпоредба той е там и с какво точно се занимава, след
като няма дори стажа да бъде там и поради това не беше назначен от
ВСС там? Затова и
ВКП ще се бори докрай против
проектопромените
за да запази правото на главния прокурор да командирова
безконтролно, как иначе ще се заобикаля законът и ще се вкарват
във ВКП хора с неписани функции? Кой тогава ще бъде вездесъщият
свидетел по разбиването на каси и намирането на бръмбари в
прокурорските кабинети!
Христо Манчев много загрижено и гладко говори по БНР за 50-е
хиляди недовършени дела, но премълчава, че от 1998 насам няма
шапка на следствието, а прокуратурата е тази, която го ръководи
методически. Къде е резултатът, та да иска и административна власт
над следствието? И като е загрижен г-н Манчев, че с парите на
бедните данъкоплатци се планира още една бюрократична институция,
която да централизира следствието, би ли съобщил на обществеността
броя на бодигардовете, на които плаща ВКП също с парите на
данъкоплатците? А включва ли зам. главният прокурор в тези 50 хил.
изостанали дела и злополучния „бръмбаргейт“, с който ВКП
най-напред се опита да разтресе страната – на 28.VII.2000? Това
дело се разследва от военното следствие, а то е под шапката на
прокуратурата, тогава защо бяха прегазени всички срокове по НПК за
приключването му? Защо пратихте делото в седма глуха, г-н Манчев –
да не би пък вече да е излязло от актуалност?
За методите, с които пък действа върховната прокуратура по
отношение на онези медии, чиито шефове и издатели не са склонни да
се поддават на страха, не си струва да говорим, те се виждат. И се
чуват, и то от устата на самия зам. главен прокурор. Когато трябва
да бъде уплашен някой издател, зам.-главният прокурор не се свени
да погазва забраната на чл.191 от НПК и без да му мигне окото,
разгласява предварителните проверки. Разбира се, тези срещу
издателите на „Капитал“ и „Дневник“ (виж в. „Монитор“, 21.I.) И не
изпитва никакво неудобство, че го прави, само ден след критична
публикация за неговото ведомство, а пък той самият е втората по
власт фигура в прокуратурата. Нищо чудно и след този мой анализ да
се появи поредната инсинуация срещу Иван Костов, преди месец – за
имунитета му, утре – за нещо друго. Защото нямам издател с
приватизационни сделки зад гърба си, за да ме плашат чрез него.
И понеже вече не може да се мълчи. И тъй като благодарение на
големите пари и нашия страх има опасност държавните институции,
призвани да се борят с мафията, да се слеят докрай с нея. И защото
това ще превърне окончателно България в страна само за напускане.
И най-сетне поради това, че никой в студиото на БНР не зададе на
зам. главния прокурор онези опасни въпроси, които се шептят от
репортерите под сурдинка, ще ги задам задочно:
– Вярно ли е, г-н Манчев, че за шеф на
отдел във Върховната касационна прокуратура е назначен магистрат,
документирано хванат в корупция? И че папката, подготвена преди
време за наказанието му, се пази внимателно, ако изведнъж той реши
да не слуша?
– Известни ли са ви сигналите на едри фирми и бизнесмени за рекет
над тях от името на високопоставени фигури в прокуратурата срещу
обещания за прекратяване на производства или за отмяна на
постановления, срещу заплащане в стотици хиляди?
– Известно ли ви е, че във Върховната касационна прокуратура има
прокурор с нерегламентирани функции, който същевременно е и
колекционер на картини? И знаете ли парите от какво се влагат в
тези картини?
Отговорите на тези (а и на неизречените тук) въпроси биха
обяснили защо така ожесточено, сякаш на живот и смърт, се води
битката за всеки милиметър власт във върха на нашето обвинително
ведомство.#
Б.р. Напомняме, че текстовете,
поместени в „Дискусионен клуб“, са израз на лична позиция и че
бихме предоставили възможност и за други мнения по повдигнатите
проблеми. |
