ОЩЕ

23-07-2002

29 юни 20024  Извършители на убийство стоят на свобода

азказаната по-долу история потвърждава тревогата, че съдебната система боледува от дълбоки и злокачествени образувания. Какви са те, да кажат органите, които я управляват, доколкото въобще е управлявана. А граждански контрол, оказва се, е невъзможен.

а 15 юли 2000 трима мъже умъртвяват по особено жесток и мъчителен начин 22-годишния Мирослав Огнянов от с. Кирчево, Ловешко, след като го набедили, че убил любимото куче на единия. Мирослав отричал и се молел, но биячите безмилостно го налагали с дърво и бухалка, докато го довършили. Тримата изхвърлили тялото му в дълбока дупка между селата Лесидрен и Кирчево. Престъплението е разкрито бързо и скоро извършителите са изправени пред съда - Йордан Йорданов /43 г./, Атанас Асенов /49/ и Момчил Манов /45/ - третият като помагач. Оттогава делото тъпче на място в Ловешкия окръжен съд. Заради отсъствие или на адвокат, или на обвиняем /!/. А извършителите на жестокото престъпление са си на свобода.  

чера отново не беше даден ход на дело № 60/2001 г., тъй като обвиняемият Атанас Асенов представи болничен лист. Безутешната майка на Мирослав е писала писма до президента, до министъра на правосъдието, до редакцията на “Демокрация”. Успокоявахме я, че процесът ще тръгне. Жената едва издържа, като вижда как извършителите си зареждат магазините, но в съда не могат да дойдат. Съдийката ме съветва да взема адвокат, но как, като живея в мизерия, плаче майката.

бвиняемите са “бизнесмени”. Мирослав е кротко момче с “умерено забавено интелектуално развитие” според съдебно-психиатричната експертиза. Добродушно, работливо и услужливо - според хората от селото. Отличник бил в помощното училище в с. Голец. Каквито и да са причините да не тръгне делото, те са очебийно доказателство, че дълбоки пороци тресат българското правосъдие. Откъдето и да погледне човек този случай, просто няма как да приеме за допустимо обвиняеми за убийство не само да си живеят на свобода, но и да имат всички възможности да отлагат процеса и да разиграват съда /пита се обаче и защо съдът се оставя да го разиграват, надали пък все НПК е виновникът/ и да издевателстват над мъката на почернената майка.

ирчево е известно “борческо село”, то е родното място на Стефан Мирославов - Крушата, който стана първата жертва на нововъзникналата гангстерска война в България през 1993. Често ставащите тук престъпления се обясняват от психиатри с “особена субкултура” на населението. Съществена страна на тази “субкултура” е незачитането на човешкия живот и раздаването на собствено “правосъдие”. Последното се подпомага и от темповете, с които правораздава съдебната система.

От същия автор:

21 юни 20024 Шоуто на БНТ