ОЩЕ

13-09-2002

13 септември 20024 Репеят и овцата

(Алтернативният вариант на Симеон)

ко не ни приемат в НАТО, Симеон бил имал алтернативен вариант. Прав е. Има две възможности. Едната е да ни приемат. Другата е да не ни. Така че, ако не ни приемат в НАТО, остава другата възможност. Тя е да не ни приемат в НАТО. Или както е рекъл шопа – моем да копам, моем и да не копам.

ривикналият вече на всякакви кобургготизми български поданик не би намерил, разбира се, никаква прилика между шопската мъдрост и симеоновите алтернативни на нормалната реч словеса. Напротив, би потърсил в тях някаква много дълбоко скрита политическа и кобругготическа тайна, за чието разкриване на простоватите шопски мозъци не биха стигнали и 800 дни. А дали Симеон ще оправи България за 800 дни, може да се разбере чак след 800 дни. В това е и разковничето на една от многобройните царски тайни и загадки. Защото след 800 дни, тоест, вече след 400 – “я камилата, я на камилите предводителя”, както биха казали арабските приятели на Сакс Кобургготски.

дин от коалиционните му партньори пък провидя в чудатите царски словеса изтънчена дипломатическа заплаха към натовци, която ще дойде да рече: “Сакън, ако ни не вземете одма за ортаци, язък ни за достлука, много ще се пишманите, щото аз мога да си найда и друга севда“.

поред свидетели заплахата подействала. Гаргите на едно дърво пред министерския съвет се разлетели….

същност за необременените с готически чудатости и кобургготически таинства граждани, посланието на Симеон не е никаква загадка. Дори да не влезем в НАТО, Симеон няма никакво намерение да си подава оставката. Щял да бил да търси други възможности.

а се съюзим с Иран, например, дето САЩ го обяви за страна свързана с тероризма. Точно там Соломон Паси пожъна небивали успехи, като разби ледовете между братските ирански и български народи. Хасъл алтернатива, както би казал споменатия вече коалиционен тълмач на кобургготизмите.

ли пък да обвържем сигурността си с Йорданския крал – оня приятел на Кобурггота, дето му фалира преди пет години държавата, та трябваше да обикаля целия свят да посъбере малко пари, за да не му умре от глад населението.

ли пък да се съюзим със султана на Бруней. Или пъс с шахиншаха на Брахмапутрия. Това са му на Симеон външнополитическите успехи, това са му приятелите, дето редовно ги обикаля на дъръжавна сметка.

 българският журналистически слугинаж хич и не забеляза провала на жълтата външна политика. Не забеляза злощастното посещение на вицепремиера в Англия, където той не успя да получи нито подкрепа за влизането ни в Европа, нито пък премахване на визовия режим. Не забелязва как Симеон се разхожда из Америка и освен протоколната усмивка на Буш, нищо друго не постига. Няколко бизнесмени си взеха автограф от екзотичната му особа, но в замяна не дадоха дори и обещание за инвестиции.

лед печалното му посещения в Русия, офанфарено от българските царски медии с втръснали на всички с определения като “нова епоха в отношенията“ и “отваряне към необятните руски пазари“, руснаците кой знае защо си поискаха връщането на спорни имоти и забравени от 53–а година репарации, без да направят никакви отстъпки нито в митническите тарифи, нито в цените на енергийните доставки.

редстоящото ни влизане в НАТО, с което непрекъснато се перчи жълтата дипломация се дължи единствено и само на позицията, която зае България, или по-точно, която заеха бившите управляващи въпреки България по времето на Косовската криза. От сегашните се иска само да не направят някой гаф и толкова.

ъпреки това медиите продължават да раздухват лакейската измишльотина за успешната ни външна политика, която е толкова успешна, колкото беше незабавно и несимволично тазгодишното увеличение на заплатите и пенсиите.

ези раздувки водят само до това, че все ще се намери по опашките за пенсии някоя доверчива женица, която да сподели плахо на околните неизгасналата си съвсем надеждица, че ще се върне от някоя обиколка царят с многото връзки за да донесе многото пари за пенсии, след което по-осведомените й комишийки само ще извърнат очи, тайно засрамени от чуждата, а и от собствената си глупост.

акар че трябва да се срамуват не те, а този който ги излъга. И за пенсиите, и за заплатите и за осемстотинте дни и за всичко останало. Хеле пък ако я оплеска и с влизането в НАТО, още повече.

амо че той няма да се засрами. Има си алтернативен вариант. Алтернатива на срама, на истината, на почтеността, на разума, на отговорността и на НАТО, разбира се.

ко на неговото място беше някой шоп, след всички лъжи и неизпълнени обещания, ако и в НАТО откажеха да ни приемат, щеше да рече: “Добре, де, мога да бъда премиер, мога и да не бъда...” И щеше да си подаде оставката. От скрита гордост. А и от кумова срама.

имеон изглежда преценява, че подобни низки чувства като гордост или пък кумова срама са достойни само за шопите и няма да си подаде оставката.

пил се е в България като репей за овца, подобно на предците си. Може да бъде разбран.

т класически пример за западнал аристократ, който продава ордените си, за да свърже двата края, той мигом стана човекът, който придоби в България само недвижимо имущество за към 14 милиона лева. От господин Никой, който дори за светските хроники не е интересен, чрез България се издигна до европейски държавник, който и в световните телевизионните новини може да се мерне, и света може да обиколи, и всичките си приятели и роднини да посети, все на държавна сметка. Да не говорим, че само благодарение на бащиното си премиерстване принц Кирил би могъл да спекулира с българския външен дълг, и пак само чрез България Кобурггогът  може осигури бъдещето на цялата си челяд.

ака че не един или два зелника ще опука Кобурггота. Докато има кой да му ги дава и да верва, че е дошъл тук да се жертва в името на националните интереси.