|
|
- Г-н Дайнов, защо зад СДС днес стоят толкова малко хора? Ако в
момента има избори, за него ще гласуват едва 9%.
- Защото СДС не прави нищо. Партията няма разпознаваемо
политическо партийно поведение. СДС има поведението на клуб
избраници. Едвин Сугарев правилно го определи като паркетно
поведение. Ако искаш да поддържаш национална партия, не става от
салоните на София, Брюксел и Париж. Слагаш гумените цървули и
тръгваш из страната.
- Но нали Надежда Михайлова вече я обиколи под мотото: „СДС
слуша България".
- Не Надежда, а хората около нея да благоволят да свалят
вратовръзчиците и да почнат да правят лицеви опори, защото
напоследък коремите им са се подули.
- Повечето от тях са надеждни млади мъже?
- Най-смешното е да си млад и да си с корем. Добре ще е всяка
сутрин да вдигат гири. Да оставят скъпите костюми, на които често
сменят панталоните, защото талията им все повече не пасва. Да
облекат спортни дрехи и да тръгнат на срещи с хората. Но не с
местните ръководства на СДС, които са изпокарани помежду си и
хората с недоумение наблюдават изблика на нова агресивност и
канибализъм. Нужно е лидерите на синята партия да отсекат кой е
прав и кой крив в местните структури.
Не е лесно. СДС извърши със себе си мащабни хирургически операции,
за да се откачи от хора, които го дискредитираха.
- Не се ли обезличи ръководството му,
особено след напускането
на Едвин Сугарев?
- След като ти изрежат ракови образувания, влизаш в реанимация.
После идваш на себе си и започваш да правиш физиотерапия - ставаш,
клякаш, ходиш... Но СДС избира да кисне в реанимацията, за да
избегне болката от възстановяването.
- Може би чака местните избори, за да се съвземе?
- СДС няма мускули, няма сухожилия и няма воля да ги развие. Лежи
си в реанимацията и така като че ли й е удобно. Това е крайно
опасно политическо поведение.
- Какво може да се случи на сините?
- Да стане чудо и както си лежат - хоп да спечелят избори. Другото
е СДС да започне да прави коалиции с други субекти в дясното
пространство, което е пълна глупост.
- Това не е ли единственият изход на СДС?
- Не, защото всички субекти в дясното пространство нямат какво да
сложат на масата, нямат гласове зад себе си.
- А Софиянски?
-Той не би спечелил и 3%, защото откъм партийно строителство е
по-мързелив и от СДС. Ако в момента партията му има 60 000 гласа,
а Бакърджиев 30 000, би било добре. Но и те са нищо. Това са
химери, познати ни от 1994-1995 г. Илюзия е да си мислиш, че като
седнеш с още 20 партии и като нищо не правиш, гласовете някак си
идват към теб и печелиш избори. Това не се е случвало никога.
Ако СДС не преодолее болката, европейският проект на България
трябва да си намери други носители. Болезнено за мен би било да не
пускам синя бюлетина днес.
- Не вярвам на ушите си. Това може ли да се случи с вас, синият
шаман?
- Ако сега има избори, аз няма да гласувам за никого. Но ще си
измисля повод да замина в далечна командировка...
- Това не е ли пораженческо?
- Настоявам да мога да гласувам със синята бюлетина за мускулеста
и добре организирана европейска партия, наречена СДС, оглавена от
Надежда Михайлова, защото друг не виждам. Но зад нея да има
енергични политици, които да изведат страната от блатото, в което
е в момента. Задължението на Надежда Михайлова е да ми даде такава
партия.
- Миналата седмица за първи път мнозинството гласува с
опозицията и не се съобрази с предупрежденията на
Сакскобургготски. Това знак за какво е?
- Не можеш да всяваш страх, за да следват хората ти един път. И
Костов направи такава грешка. Можеш да ги държиш единствено с ясна
програма. При царската сбирщина, в политическия смисъл на думата,
няма общи цели. Имаше вяра в магията на персоната Симеон, която се
изчерпа. Тъй като царските депутати нямат нищо общо помежду си и
вече не ги е страх от Симеон, а имат различни интереси,
то и
броженията са неминуеми. Въпросът е до какво ще доведат те.
- Усилено се говори за разцепление на НДСВ?
- Засега не виждам разцепление, защото отстрани няма достатъчно
мощни гравитационни центрове. Нито БСП, нито СДС са в състояние да
привличат.
- Но още пет депутати стигат за нова парламентарна група заедно
с петимата вече отцепили се?
- И това е играно в предишни народни събрания, но не е довело до
кой знае какво. Българската традиция показва, че фиктивни партии,
които се раждат в парламента по този начин, не печелят избори.
Ако СДС беше в нормално състояние - самоуверено и организирано,
бих очаквал гравитиращите вдясно царски хора да отидат натам. БСП
има самочувствие и излъчва сигнали за енергия и воля за власт, но
няма левичарски настроени царски депутати. По тази причина не
виждам възможност за разцепление.
- А за какво?
- За брожения, разпади, шарено гласуване и шарени мнозинства както
при Беров
през 1990 и 1994 г.
Само предупреждавах, сега натяквам,
че царят носи риска от беровщина и всичко произтичащо от това.
Започва се с това организирани лобита и мафии да вземат участие в
управлението. Бандити стрелят по улиците, показвайки, че са
по-силни от гражданското общество. Беровщината вече е тук.
- И пак ли Ахмед Доган ще е на ход?
- Ясно е, че той ще напусне царя единствено когато види, че
започва да получава повече пасиви, отколкото позитиви. Когато
социалистите му предложат повече
политическо влияние и власт. В момента за Доган привлекателността
на царя и на БСП се балансират, Мръдне ли баланса, той като нищо
може да се прехвърли към социалистите. Натам го тегли отдавна.
- Излиза, че ДПС е най-стабилната политическа партия?
- Доган и ДПС винаги стават ултраважни, когато отслабне тъканта на
политическата система. Когато в основните партии настъпи хаос,
третата по величина партия придобива масивно влияние. Вярно е, че
и рейтингът на ДПС шари нагоре-надолу, но не в големи амплитуди.
Затова тази партия излиза и най-силна.
- Преди десетина дни Станишев заплаши управляващите с развод,
после сви знамената. Само заради Прага ли?
- Вариантите са два - или ще има беровщина, т.е. прикрито
управление на социалистите, или ще има избори. Но като че ли все
още никой не е в кондиция да ги иска.
- До каква степен това, с което се занимават управляващите,
отговаря на т. нар. дневен ред на обществото?
- За пръв път виждам така прекъсната връзката между всекидневния
живот на хората и политиката. А това води до рязко отслабване на
политическата система. Там, където хората виждат, че
правителството не може да създаде условия за решаване на
проблемите си, има разграждане на гражданското общество. Там се
появяват дополитически общности - племена и кланове. Там, където
няма политика, няма държава. Погледнете какво става в Европа.
Държави се разпадат и стават протекторати. Такова е Косово,
Беларус, не е ясно Грузия и Македония държави ли са. Ако още
няколко години у нас няма политическо поведение, обществото ще
загуби политическите си навици...
Държавността се отслабва и от това, че у нас има градове, които са
еднолично притежание на местни феодали.
- Нали това управление щеше да е антикорупционно и нововремско?
- Не знам защо някой някога е вярвал на тази възмутителна лъжа.
След като едно правителство не е политическо, то е проводник на
икономически интереси. Когато няма политическо управление,
управляват
други хора. Това се учи в първи курс политология.
- Но хората къде да се учат, за да не бъркат, когато гласуват?
- Като бумеранг се връща изоставането на реформата в
образователната ни система. Училището не готви българите да бъдат
отговорни граждани. Там по възмутителен начин се раждат крепостни
селяни. Това е национално престъпление на всички образователни
министри дотук. Мит е и това, че българското образование е било
качествено. Ако беше така, американците щяха да идват да учат тук.
Да си спомним думите на Роналд Рейгън, който каза: „Ако комунизмът
беше по-добър от капитализма, американците щяха да бягат в СССР, а
не съветските граждани - в Америка".
Можете да прочетете и интервюто му
пред "Медиапул" под заглавие "Царят
има още ходове" с подзаглавие "В СДС няма лидери,
останаха функционери" |
