ОЩЕ

26-09-2002

В държавата на социалистите

19 септември 20024 Кои са корумпираните

и откъде се взеха

Н

еотдавна премиерът и то не къде да е, ами при посещение в Румъния, изтресе буквално следното: “Корупцията е станала вече навик за българина.” Тогава това ме жегна и предизвика редица въпроси, които продължавам да си задавам и днес.

М

оят баща ли е корумпиран, г-н Сакскобургготски? Аз самият ли?

К

ато ровех из книжата си, случайно попаднах на един тефтер, воден много подробно от мен, може би по семейна традиция (Баща ми винаги е водил свой финансов тефтер. Акуратно попълваше графите “влязло”, “излязло” и “разлика”. През живота си никога не допусна числото в последната графа – «разлика» – да бъде отрицателно. Този човек не можа до ден днешен да се научи да дава рушвет. Макар да е състрадателен, не дава и милостиня, защото за хората от неговото поколение просията е срамно нещо и ако просиш, значи си мързелив.) Та в този мой тефтер аз водех отчета на едни специфични разходи от времето на “презрелия” социализъм.

С

тава дума за периода 1983-87, когато, разчитайки почти изцяло на собствените си ръце, построих жилището на моето семейство. В тефтера е отразена финансовата страна на тази одисея. Сега гледам числата и в главата ми нахлуват спомени.

З

а да си купя тогава тухли, варов или бетонов разтвор, цимент и всякакви други строителни материали, а в последствие - печка, хладилник, пералня и телевизор, е трябвало задължително да "бутна сухо" в джоба на съответния човек. Ето показанията на безстрастния хартиен свидетел: за камион с тухли съм броил “на ръка” допълнително по 5 лв. на шофьора и по 5 на началник склада в Горна баня. Спомних си, че тогава “висях” там от 4 часа след полунощ, заедно с още десетина като мен, за да не изпусна някой товарен вагон, който, може би, щеше да пристигне пълен, неизвестно с какво. В тефтера пише още, че на шофьора на всеки бетоновоз съм плащал също по 5 лв. “сухо”. За всяка торба цимент - по 50 ст. отгоре върху цената – на касиерката в склада. На началника на бетоновия възел съм плащал многократно “на ръка”, по 20-30 лв. За бетоновата помпа – само “сухо” 400 лв, нито лев със документ. С други думи, машината е направила “черен курс”. За желязото в арматурния двор – по 10 ст. допълнително на килограм, изплатени акуратно на човека от кантара.

П

осле съм започнал да обзавеждам новопостроеното жилище. “Мраз-260” беше тогава най-добрият за простосмъртни като мен, които не можеха да купуват стоки от “Кореком”.  Макар и произведен у нас, този модел беше окомплектован със световноизвестните агрегати “Данфос”. Според тефтера, за хладилника при тогавашна цена 450 лв. съм броил 35 лв. “сухо” в склада на завода-производител. За чешката пералня “Татрамат” с цена 500 лв. съм надплатил 40 лв. “сухо” в тогавашния склад в Божурище. А как се добрах до този склад – не е за питане. За телевизора “Кристал”, който купих от ЦУМ и за който не знам колко нощи преди това се редих на опашка, за да ме има в списъка на купувачите, съм направил допълнителен разход “за почерпка” 5 лв. на жената зад щанда. Тук очевидно съм минал много “тънко”, защото същият този телевизор, произведен тогава в завода с братското име “Ворошилов”, и днес още работи, понеже само кутията и копчетата му са наши, електрониката е на PHILIPS, а кинескопа - на TOSHIBA.

И

 се питам: аз корумпиран ли съм? По време на социализма съм давал рушвети за всяко нещо, което е било нужно на семейството ми. Нямаше свястна стока или услуга, която да е достъпна за обикновения човек по друг начин.

Д

нес магазините и търговските складове пращят от стоки и цените им са написани на етикетите. Нищо не се доплаща «сухо». Дори и бръснарите не взимат вече бакшиш, просто защото предварително са калкулирали труда и материалите в цената на своята услуга. В някои заведения трудът на сервитьорите се калкулира като процент от консумацията, но и това е указано в менюто – всичко е с обявена цена: шопска салата – 1,20 лв, 50 грама ракия – 0,70 лв, за сервитьор – 10% от консумацията.

якои хора много бързо забравиха как се пазаруваше само допреди 12 години. Вие, г-н премиер, пък няма и как да помните. Не сте пазарували от социалистически гастроном. Не сте строили соцжилище. Не сте ходили в добра по соцстандарти почивна станция на море. Не знаете как ставаха тия работи, че да сравните със сегашното положение или с положението в другите нормални страни.

ушвети съм давал не само за да се добера до необходима стока. Рушветът отваряше затворени чиновнически врати и даже гранични бариери. Плащаше се «сухо» за всичко. Плащахме всички. Значи ли, че сме били корумпирани? Вие твърдите ли това?

ова е мъчителен въпрос. Корупцията е двустранна операция – едните дават, другите получават. И двете страни участват в нея. Но аз и моят баща, г-н премиер, не сме избрали доброволно да живеем в социалистическа държава, в която масовата корупция е единствен начин за оцеляване. Давали сме не защото сме искали да живеем по този начин, а защото просто нямаше как иначе да се живее.

е, г-н премиер, не сме ние корумпирани. Българите не са корумпирани. Корупцията беше създадена от други – онези, които притежаваха и консумираха всичко в държавата. Които я направиха такава с «братската помощ» на Червената армия и съветските инструктори. Тя така им принадлежеше, че съумяваха да измислят разни изкуствени бариери пред нас, простосмъртните, та да вземат още и още «сухо» за всяко преминаване през тях. И за половин век корупцията обхвана страната като рак в напреднала метастаза.

Н

е българските производители, търговци и потребители са корумпирани, не българските учители, лекари, учени и артисти, не българските граждани и селяни. Назовете корумпираните по-ясно, г-н премиер. Може пък и да налучкате.