ОЩЕ

02-09-2002

1 септември 20024 Всеки управлява, тъй както умее.

Умеем ли ние да си избираме управляващи?

Дали на една маймуна маслина и тя, след като я подушила и облизала, старателно я пъхнала неколкократно от обратната страна на храносмилателния си тракт. Изяла маслината, чак след като се убедила, че костилката няма да й създаде проблеми при напускане на организма.

О

питът от последните повече от десет години назад показа, че една значителна част от нашите политици пропускат да направят този тест, преди да поемат управлението. Те приемат самите избори като необходим и достатъчен тест за справяне с предизвикателството от следващата консумация на властта и, когато ги спечелят, което показва и практиката, започват да използват управленските си позиции кой както може или по формулата – след мен потоп. Ако, обаче, преди изборите се провеждаше един непрекъснат изпит за пригодност по обществено утвърдени и популярни критерии, вероятно щеше да се окаже, че една голяма част от кандидат-политиците не са подходящи за този ангажимент. Тези, да ги наречем, пишман-политици, освен че не могат да се самоатестират, не носят и отговорност за пропилените обществени надежди и време. Нещо повече. Практиката в много от случаите показва, че за да се издигнеш до “ветровитите” места на държавното управление, не е необходимо да се себедоказваш изобщо. По-важно е да си човек на “някого”, да си богат или да имаш харизматични качества.

Т

ипичен пример за последното е сегашният премиер. Стъпвайки върху харизмата на своя баща, той успя преди време да омае множеството трудно свързващи двата края нашенци. Тогава нецарувалото “величество”, с изрази като “вервайте ми” и “когато му дойде времето”, измести къде по-кадърни наши политици с европейско признание. Разбира се, че той нямаше да успее никога в тази си мисия, ако зад него не стояха очевидните интереси на вътрешните и външни мафиоти, на работниците от “тихия фронт” и на част от тези, в чиито уши все още не е отшумял “интернационала”. Тези хора виреят само в мътна вода и личности като Иван Костов, например, тотално им объркват сметките.  

З

а “величеството”, обаче, времето дойде твърде скоро и дори за децата стана ясно, че да си почтен и деликатен на битово равнище, да целуваш икони и ръцете на владици и патрици, да си полиглот, да си роден аристократ, дори да си цар (!), не е достатъчно за да управляваш добре една държава. Защото едно е да се справяш в собственото си семейство или просто да те търпят там, и съвсем друго е да управляваш една обществена структура.

В

същност, за да управляваш успешно една държава, несъмнено трябва да имаш добро име и високи личностни качества. Но, успоредно с това, задължително е необходимо да си образован - целенасочено и в максимална степен. Не смея да кажа, че за България, както е в редица цивилизовани държави, би трябвало да важи и негласното изискване за притежаването на докторска степен в съответната област. Защото у нас на много места все още, ако заявиш че си защитил докторат, те питат дали имаш висше образование!? А обикновеният нашенец зачита за доктор само лекаря, но това е друга тема.

З

а управлението - конкретно на българската държава, ключово определящо значение има отношението към Русия и в този смисъл ясната и категорична позиция на министър-председателя е национално определяща. Спомням си как едно време по въпроса за Русия (която тогава се наричаше по друг начин) в училище ни караха да учим наизуст сентенцията на Гошо Тарабата за “… слънцето и въздуха”. В наше време, обаче, когато стана ясно, че хитрецът от Правец дори е предлагал България да стане 16 съветска република, ни стана пределно ясно, че от мечешката прегръдка на Русия могат само да ни се пукнат ребрата. В този смисъл днес един министър-председател, който не може, или не иска, да изрази ясно формулирана и открита позиция за категорично разграничаване от руските политически и икономически интереси е вреден за страната ни.

О

свен ясна позиция спрямо Русия, разбира се, за министър-председателят е необходимо да има и редица способности. Например, за да управлява успешно държавата, по време на политическата си кариера, той трябва непрекъснато да се е себедоказвал пред обществото в положителна светлина чрез надграждане на знанията, уменията и квалификациите си, предварително доказани с дипломи. Освен това, необходимо е да е преминал задължително нагоре в йерархията по “високите етажи”, а не да е тепкал на място или да е паднал като “парашутист”. Нужно е да е придобил значителен опит при управлението на успешна в очите на голяма част от населението политическа сила. Задължително е необходимо, освен това, да е контактен човек и оратор, защото, бидейки начело на обществена структура, е задължен да контактува с много хора, а като премиер, е задължен да говори с целия народ. Абсолютно необходимо е да има колкото се може повече качествени - в морално и професионално отношение съмишленици, на които да вярва в достатъчна степен, както и те на него, защото те ще са му от особена полза при управлението.

С

 други думи, едно е да си се родил цар, друго е да имаш самочувствието, или да са ти внушили, че можеш да бъдеш министър-председател, но съвсем различно е да притежаваш необходимите качества, за да упражняваш успешно тази функция. Иначе казано, ако за един цар не важи приказката за върбата и свирката, защото за да станеш цар е достатъчно само да си престолонаследник, то за длъжността министър-председател съвсем не е така.

С

ледователно нашето общество трябва задължително час по-скоро да изработи като защитен механизъм за себе си качествени критерии за оценка на тези, които искат да го управляват. Това е особено необходимо за народ като нашия, който, както показа практиката от последните години, изпитва винаги сериозни затруднения, когато му се налага да отсее зърното от плявата или поне да избере от няколко злини по-малката. Съвсем не е достатъчно да се цитира Великата книга, в която пише, че “по делата им ще ги познаете”, защото са твърде много тези от нас, които, вместо да се срамуват от своите дела,  продължават нагло да се пъчат.

К

олкото до Симеончо - така с умиление го наричаше баба ми, сигурен съм, че отгоре го гледа и баща му и най-вероятно иска от нас да добавим към надписа “Боже, пази България”, изсечен върху периферията на сребърните монети с образа му, и думите: “… от сина ми и от тези дето се пъчат без основание”.