Центърът за изследвания на Турция съвместно с Турско-германското сдружение на предприемачите в Берлин и Бранденбург и с Дружеството на турските прозиводители на дьонер кебап в Европа представи наскоро едно изследване. Главните теми на анализите в него са въпросите за самостоятелността на турските предприемачи в Берлин. Наскоро резултатите бяха публикувани. Както е посочено в анализите, близо 170 000 турци с или без германско гражданство живеят в германската столица. Те съставляват 5 % от населението на града. Турците живеят предимно в кварталите, където са се настанили още през 60-е години като т. н. "гастарбайтери". Повечето от тях са останали в Германия въпреки първоначалните си намерения да работят и да се върнат обратно в родината си. Децата и внуците им са родени тук и са израсли в турско-германско общество. Съответно изменени са и формите на професионалната самостоятелност, обръща внимание Фарук Шен, директор на Центъра за турски изследвания Есен. 

Според него, една трета от предприятията са от първо поколение и са останали в конвенционалните видове делова активност –магазини за хранителни стоки, ресторантьорство и т.н. Една трета от компаниите обаче са от второ поколение. Те са се ориентирали към нови браншове - от телекомуникациите до консултантските услуги. От изследването става ясно, че  около 6 000 предприятия са семейни и в тях работят средно по 5 души. Средностатистически едно предприятие постига годишен оборот в размер на 409 хиляди евро.

Както подчертава Фарук Шен, при брой около 5500 предприятия, може да се пресметне, че общият им годишен оборот е 2 200 милиона евро.

Турските предприемачи в Берлин се надяват на повече подкрепа от страна на държавата. В други федерални провинции има органи, които помагат на турците при основаването на собствени фирми. Председателят на Турско-германското обединение на предприемачите в Берлин и Бранденбург Бахатин Кая смята, че при наличието на съответна подкрепа, в това число и финансова, готовността за предлагане на професионално обучение на млади хора би била много по-голяма. Турските предприемачи са разочаровани от план-графика на ЕС за възможното начало на присъединителните преговори с Турция през 2004. За тях е неприятно, че родината им не е член на ЕС и няма да стане скоро. Турските търговци на едро, например, са ограничени във възможността да внасят селскостопанска продукция от Турция, заради протекционистичните ограничения в ЕС. Г-н Кая споделя, че има пречки и от друг характер. За граждани на държави извън ЕС е нужно да чакат 5 или 10 години да придобиване на съответното гражданство, за да могат да започнат търговска дейност.

Но въпреки тези трудности, броят на турските предприемачи в Германия продължава да се увеличава