Таип
Ердоган, лидерът на Партията на справедливостта и развитието,
успя да спечели последните парламентарни избори в Турция за
изненада на мнозина. Неговата партия бе основана през втората
половина на 90-е години, когато пътищата на Ердоган и Ербакан се
разделиха. Неджметин Ербакан се смята за ветеран на политическия
ислям в страната, който досега не можа да опровергае подозрението,
че има намерение да въведе в Турция Шериата – една система от
норми, която твърде трудно се свързва със западните представи за
право. Затова Ердоган и реформаторите около него създадоха
Партията на справедливоста и развитието като алтернатива на
линията, следвана от неговия доскорошен съратник.
Турция
има най-дългата в ислямския свят история на държавен живот, който
е еманципиран от религията. Турският ислям не познава насилието и
с това се отличава не само от арабския, но и от политическия
ислям. В арабските страни политическият ислям възниква като
средство за отпор срещу колониализма. Турция обаче открай време е
независима държава - тя не е била ничия колония. Политическият
живот в Турция обачесе развива в демократична среда и намира израз
в политическите партии.
От
политическия ислям произхожда и Таип Ердоган. Но той успя да
осъзнае, че в Турция не може да се прави политика срещу възгледите
на подкрепящите светския начин на живот. Неговата Партия на
страведливостта и развитието официално се представя за
консервативна, без да къса със своите доста очевидни религиозни
корени. Преди изборите тогавашният премиер Бюлент Еджевит
предупреди, че ако Партията на страведливостта и развитието дойде
на власт, ще възникнат проблеми в управлението на държавата, но
досега Ердоган не влезе в конфликт със светските и демократичните
принципи на турската традиция. Още като кмет на петнадесетмилионен
Истанбул, Ердоган не поставяше под съмнение принципите на
светската държава, но съмненията към него в част от турското
общество все още са налице.
Ердоган
спечели изборите, защото политическият живот в страната от дълги
години насам се въртеше около 4-5 партии и техните
лидери-ветерани. Предизборните обещания никога не биваха
изпълнявани. Пазарлъците за създаване на коалиционни правителства
нямаха край, защото от 4-5 партии никоя не можеше да спечели
достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно. В същото време
хората чакаха решения на задълбочаващите се социални проблеми.
След всичко това, а и притиснато от тежката икономическа криза,
турското общество изрази протестта си в изборните урни. То искаше
да покаже, че има нужда от политици с ново мислене. Точно този
протест доведе Ердоган на власт.
Въпреки
подозренията, идващи от миналото, Ердоган олицетворява очакванията
за промени. Засега е твърде рано за преценка дали те ще се
сбъднат, но в обществото продължава да е жива надеждата, че
моралната основа на исляма, в съчетание с турската светска
държавна традиция, е градивната формула, която може да донесе
по-добро бъдеще за страната. |