През юни и юли 1991 39 депутати от Великото народно събрание гладуваха срещу конституцията. И както се оказа, правилно. Нищо, че 39-те всъщност не знаеха против какво точно гладуват.

Сред многото си кусури Конституцията на Република България има един фундаментален порок. Казано накратко, върховният закон роди чудовището, наречено съдебна система и съдържащо, незнайно защо, и прокуратура, и следствие. И още, според същата конституция беше създаден ангел хранителят на съдебната система, наречен Конституционен съд. Може би, ако в съдебната система и в Конституционния съд имеше само перфектни и неподкупни юристи, вродените пороци на тези институции нямаше така драстично да личат. Но, изглежда, навсякъде е в сила принципът, че на калпав кораб и екипажът му е калпав.

В момента става безпощадно ясно, че приемането ни в Европейския съюз се отлага с една година, а може би и с повече. Защото сегашната патова политическа ситуация вероятно няма да позволи да изпълним критериите за членство. И по-точно, няма да можем да я променим същата тази конституция и редица още закони. Което пък нямаше да е нужно, ако конституцията ни беше читава и с гъвкави инструменти за промяна, а не обвързана с мастодонта Велико народно събрание, който е известен само у нас и в Монголия. Така че по пътя си към Евросъюза България се препъна в калпавата си съдебна система, заложена в една на практика непроменяема конституция.

Същата изпълзяла извън всякакъв контрол съдебна система е виновна и за кризата с боклука на София. И ако това твърдение ви се струва прекалено, нека заедно да разгледаме следната хипотеза. Ако имахме нормална конституция и вследствие на това - нормална съдебна система и нормална прокуратура, на втория ден след неприбирането на боклука 100 000 софиянци щяха да подадат 100 000 умерени иска за по 10 000 лева всеки срещу софийска община. За общо 1 милиард лева. За насени тежки вреди на здравето на хората, за заразените им деца, за гаврата да ги заливат с боклук, за събирането на който те честно и почтено са си платили. Че и надплатили вероятно. А пък софийската община щеше да заведе колкото там пожелае дела срещу протестиращите, които справедливо според тях, но очевидно незаконно окупират пътища и територии. И съдът щеше да отсъди кой е прав и кой крив, и кой на кого колко дължи.

Ако обаче имахме нормален съд и нормална прокуратура. Така че в основата и на боклукчийската софийска криза е пак конституцията. Не знам дали черпещите се с шампанско на 12 юли 1991 велики депутати разбираха какво всъщност са приели. Предполагам, че повечето не разбираха.

Какво ни очаква? Ако някога все пак ни стигне акълът, нека да я променим така тая конституция, че великите народни събрания и безотговорните съдебни институции да останат лош спомен.

Но може би ни чакат и неща, толкова лоши, че неприемането ни в ЕС ще изглежда като шега. Идва момент, когато над всички човешки закони застава висшият, животинският закон. Който гласи, че всеки е длъжен да пази живота си и живота на близките си, и особено на децата си, с всички възможни средства. Повтарям, с всички.

Според висшия животински закон родителят не просто има право, а е длъжен да унищожи всеки, който иска да убие децата му. В момента протестиращите от Суходол и другите софийски квартали и села инстинктивно действат по животинския закон. Но няма да закъснее моментът, когато един милион гневни софиянци ще почнат да действат по същия този закон. Или, за начало, някой щурмовак ще поведе хората си в атака, пред която “Атака” на Волен ще е като детска игра. И след която няма да ни има.