“Украински сценарий”, “Румънски вариант”, “Изборен хаос” и прочие ужасни страхове споделиха пред публиката шефовете на партията, дето се кани от догодина да ни управлява. Освен дето не е прилично възрастни все пак хора така да се паникьосват, остава неясно за какво изобщо говорят ръководителите на 113-летницата. Та нали украински сценарий може да има, ако те са на власт и фалшифицират изборите както през 1990 и някой вземе, че им поиска сметка. А румънският вариант е наистина опасен, но само във варианта “Чаушеску” и главно за самия Чаушеску (но не и за обкръжението му, щото се сещаме кой сега управлява в Румъния).

А що се отнася до изборния хаос, не е зле да припомним кога го е имало през последните 15 години. Първият голям и съзнателно създаден хаос беше на изборите, организирани от самата БСП през 1990 за избиране на Велико народно събрание. Много се писа по този въпрос, и не искам да се повтарям. Само със съжаление ще констатирам, че не станаха известни резултатите от тези избори - по секции и по партии. Е, може и някой да ги знае тези резултати, но досега не го е споделил. Може би пък защото не става за споделяне.

И още един хаос си спомням - на първия тур на президентските избори през 2001 Тогава избраният с помощта на представителите на БСП и НДСВ в ЦИК преброител блестящо провали преброяването. И се спасихме само защото нещата на този първи тур бяха ясни и без преброяване. Е, после ги броихме след дъжд качулка тия резултати, но то беше за пълнота.

И още един провал си спомням, доста пресен. Избраният пак с помощта на НДСВ и БСП преброител на местните избори през 2003 повече от година не беше представил на технически носител резултатите във вид, удобен за обработка. От това пропищяха главно социолозите и разни други учени. Засега са оставени да си пищят.

Така че споделям опасенията за възможен хаос, но само ако организацията на изборите през 2005 се повери някак си на БСП. Защото България, научена от опита през 1990, е създала една от най-сигурните изборни машини в света. Секционните протоколи се обработват два пъти и резултатите се публикуват партия по партия и секция по секция - часове след изборите в интернет, а скоро след това в специален бюлетин на ЦИК. И никой досега, на 4 парламентарни и 3 президентски избора (в общо 6 тура) от 1991 насам, не е оспорил нито един резултат в нито една секция. Защото всеки може да провери, че каквото е преброено в секцията, е влязло в националната база данни и е отразено в крайния резултат. Е, ако някъде е бил създаден фалшив секционен протокол - вината е на големите политически партии, които са силни в говоренето, но хич ги няма, когато трябва да пратят наблюдатели в селата около Кърджали например.

Разбира се, тук не става въпрос за цирка със стотиците обжалвани местни избори през 2003, от които особено нашумя Свиленград поради находящата се там митница. Защото и тук не е виновна изборната машина - жалбите са не по резултата от гласуването, а по начина, по който е протекъл изборният процес и спорът е кой е купил повече цигански гласове (жалва се купилият по-малко).

Изборните закони не са вечни и се нуждаят от постоянно усъвършенстване. И трябва да признаем, че някои от предложенията на БСП в тази насока са разумни. Заедно с констатацията, че и тук т.нар. десни сили изпуснаха инициативата, макар че експертите от месеци говорят за необходимостта от промени. Но никой не слуша касандрите, щото така е по традиция, а и е по-лесно. И с тежки последствия - пак по традиция

Така или иначе промени в Закона за избиране на народни представители са необходими, а и предстоящи. Затова в телеграфен стил за кой ли път ще напомня десетте разумни предложения:

1) да се оправят избирателните списъци, като се зачистят фантомите

2) да се въведе депозит за участие на партиите и кандидатите в изборите

3) да се мине към интегрална бюлетина както е не само в Европа, но и в Африка

4) да се елиминира нощното гласуване

5) в чужбина да се гласува с валидни документи, а не с измислени хартийки 6) избирателните комисии да вземат решения с мнозинство 2/3

7) да се въведе 48-месечен цикъл на редовните избори

8) да се изгради постоянна изборна администрация

9) да се премахнат черните каси, или поне да видим един осъден за такава каса

10) да се разтоварят БНТ и БНР от регламентирано партийно празноглаголене.

Остава някой да напише конкретните текстове. Случайно се сещам за няколко души у нас, които могат да го направят. А за Избирателния кодекс, за немската избирателна система и за мажоритарния вот няма какво и да се говори - и този не е парламентът, който ще надскочи страховете си и ще смени системата.

С необходимите законови промени и опрени на добрата българска избирателна практика, изборен хаос, особено пък от украински тип, няма да допуснем нито през 2005, нито след това. Останалото е предизборна параноя.