|
Въпросът
за мажоритарните избори у нас се банализира до степен на явна
досада. Повдигат го този въпрос три групи хора. Първата група
включва експерти и журналисти (но не и политици), втората -
политици (но не и експерти). Имаше и една трета група, където
за малко се бяха събрали и експерти, и политици.
Тези от първата група се мъчат
да направят нещо конкретно, например закон, който да се
приеме, или поне се опитват да бъдат чути - все неща, които не
се случват.
От втората група периодично се
разнася информационен шум по темата, който по определение
информация не носи. А може и да носи - става ясно, че
вдигащите шума се страхуват. И добре им личи.
Третата група се създаде веднъж
и целево преди две години, роди се Изборният кодекс (или може
би се прероди, щото под някаква форма го имаше и през 1998) и
даже мина на първо четене в залата на този парламент. Само че
и за притежаващите интелект на нивото на биовида "мутра
нискочела" отдавна стана ясно, че второ четене няма да има.
Няма да има, защото с малки
изключения родните политически титани се страхуват. Страхуват
се от партийния шеф. Страхуват се от главпрокурора. Вероятно
се страхуват и от жените (мъжете) си. Но най-вече и най-силно
се страхуват от мажоритарни избори. То си е и за страх.
Мажоритарният кандидат трябва да
говори пред хора, без да става за посмешище. Трябва да реагира
незабавно и смислено на спонтанни, а не на режисирани въпроси
и ситуации. Трябва да разбира проблемите на хората и да го
показва. Трябва да го боли. И да забрави за костюма си от 1000
евро, и още по-добре - да не го купува изобщо. И да слезе от
държавната кола трябва. Все неща трудни и досега неправени.
Има и други някои, по-лесни. Да не кара пиян или поне да не го
хващат, да не ругае полицията и изобщо да не се прави на велик
(най-малкото, защото не е). И тия, лесните уж неща, и те
трудни. Мъка...
Но ако редовите политици се
страхуват, основателно при това, от мажоритарни избори, то и
партийните шефове, и те се страхуват. И мъката вече е пълна.
Експертите отдавна и скучно
обясняват, че отчуждаването на хората от политиката е вредно и
даже опасно. И на Запад, дето уж са си надвили на масрафа, и
там е опасно. А у нас - още повече. Защото и НАТО не е
гаранция, че някой малоумен фашисто-комунист няма да се докопа
до търкалящата се по улиците власт. И защото малоумници у нас
- дал Господ. И още впрочем дава. И е опасно още отчуждението,
защото разкъсва обществената тъкан, на парцали я прави. И в
разпарцалената тази тъкан гледаш там фондация саудеста някаква
медресета строи, а по-нататък поп от църква за брадата
извлачват… Реагира на това разкъсаната тъкан, както и трябва
да се очаква - никак не реагира.
Разбира се, пълна наивност е да
се мисли, че мажоритарен вот на предстоящите догодина избори
ще върне като по чудо интереса на хората и ще нормализира
политическия статус на страната. И така да е, все пак е нещо.
Но очевидно страхът и късогледството ще продължат да
доминират. И като помислиш, наистина страшно е.
Страшно е за партийните шефове
също. Да си представим например, че прословутата немска
система се приеме окончателно, както вече я приеха на първо
четене в зала. И още, че 120 едномандатни избирателни района
се оформят, в които по най-мажоритарен начин, с относително
мнозинство (първият взима всичко!), ще трябва половината
парламент да се избира. И тогава откъде, по дяволите, ще
намери партийният бос 120 читави кандидати, дето да стават за
тая работа? Нали по-горе вече видяхме като какви трябва да са
кандидатите. Коя партия ги има тия хора? Или, по-изпълнимо,
коя партия може да ги намери за по-малко от година? Няма
такава партия, ако ми се позволи да перефразирам великия
сифилитик и палач на Русия.
И затова няма значение какво си
говорят експертите, а и Касандрите винаги, с неизменно
усърдие, през вековете са гонени. И с неизменното също усърдие
троянски коне за подарък са давани, и - приемани.
Така че стига сме питали кой се
страхува от мажоритарните избори. Касандрите вече го казаха -
всички накуп се страхуваме.
- - - - - -
*Авторът е член на ЦИК и
заместник-председател на ЦИКМИ |
