|
|
Quo prodest?
("Кому е изгодно?") е онзи простичък въпрос, с който от римско
време до днес се разкриват 90 на сто от престъпленията. Като се
почне от битовите убийства и се стигне до сериозните посегателства
върху държавността.
Но въпросът има
и продължение - има ли наистина полза извършителят? След като с
90-процентова вероятност ще го хванат? А дори и в противния случай
- ударил я и без това нестабилната държава, не го наказали и
какво? Може и да получи някоя локална полза, но после ще плаща
като всички, че и отгоре - когато отвлекат децата му и го
отстрелят като дивеч.
Кой има полза от
дестабилизацията на местната власт? От дестабилизацията на
държавата тоест? Местните мутри - сигурно, но не само. И понеже
отговорът се оказва нелесен, ще задам иначе въпроса. Кой кротко си
трае (не говорим за отделни, изпуснати явно, злобни коментарчета)
и кой по убеденост или просто за заблуда, повтаря мантрата за
независимата съдебна власт, дето трябвало да я оставим да си върши
работата и да не коментираме какви всъщност ги върши?
Да, обвинението
и съдът трябва да си вършат работата, а съдебните решения трябва
да се изпълняват. Но само и единствено, ако тази работа е в строго
съответствие със законите и ако съответните органи носят
отговорност, и не само морална, за взиманите от тях решения. А не
едни да вършат дивотии, а после България да плаща с престижа си и
с много пари по присъди на международните съдилища.
Продължаващото
касиране на местни избори и отстраняването на мажоритарно избрани
кметове от длъжност без влязла срещу тях в сила присъда са две
незаконни забавления, за които всички ние дълго ще плащаме. Защото
освен противоречащи на българските закони тези действия
противоречат и на приетите в Европейския съюз норми и правила за
местната власт. Същите тези норми, които стоят над местното
законодателство. А и защо над? В случая местните и международните
норми са в синхрон, насочени към стабилизиране и разширяване на
местната власт. Само дето у нас тези норми ги газят. От
неграмотност ли, от криворазбрана идея за защита на мундира ли или
от обикновено политическо късогледство. Защото късогледство и
глупост е това, уважаеми дами и господа, отляво и отдясно. Да ви
припомня ли поучителната българска поговорка за мечката, дето се е
разиграла в двора на съседа?
Как да
окачествим действията на прокуратурата в случая със столичния
кмет? Като гавра, естествено. Гаврата със столичния кмет е гавра с
61-членния Софийски общински съвет, взел решенията, за които
обвиняват кмета. Тя е гавра с онези половин милион софийски
избиратели, които през 1995, 1999 и 2001 избираха своя кмет и
своите съветници. Гаврата е с всички нас, все едно дали харесваме,
или мразим кметовете си.
Да припомняш
историята е занимание достойно и безполезно. През 1933 в Германия
първо прибират комунистите (малкото, дето не са станали нацисти),
после прибират социалдемократите, после - католиците и
свещениците. Достойният иначе германски народ си трае. После го
прибират и него, а през май 1945, ако в Германия е имало останали
някъде две тухли, то те не са били една върху друга. Аргументът,
че това вече не може да се случи, ми напомня за великата мисъл на
измисления иначе Козма Прудков: това не може да случи, защото то
изобщо не може да се случи.
Какво впрочем
искаме още да се случи? Да се готвим за избори в София (не че ще
се случат), защото ние, софиянци, сме малоумни, овчедушни и
прости? Е, не сме. Или поне не всички.
А иначе няма
съд, даже и български, дето ще осъди някой кмет за това, че е
изпълнявал решенията на общинския съвет. Ще го осъди, когато не ги
е изпълнявал. Така че България да се готви да плаща за нанесени
щети и пропуснати ползи, за които ще ни осъдят (пак!) в Страсбург.
И ако не искаме да ни се случат и други случки с привкус на
далечната 1933, ще трябва да вземем някои мерки, сега (а може би
ще са полезни и теглилки). Веднага се сещам за нещо спешно,
справедливо и даже конституционно. Нещо за отговорността. Идеално
би било всеки да отговаря индивидуално за деянията си, но у нас
това засега е невъзможно. Тогава нека поне следващата глоба, дето
ще ни я друсне съдът в Страсбург, да се вземе от бюджета на
ведомството, което със своите действия и бездействия ще я е
предизвикало.
- - -
*Авторът е член на Централната избирателна комисия
и зам.-ректор на Университета за
архитектура, строителство и геодезия. |
