|
|
Безпрецедентното касиране на избори,
отстраняването на кметове и перманентните скандали между
общинските и областните власти извадиха на показ всеизвестното
късогледство на българската политическа класа, благодарение на
което пък ще бъдем свидетели на още съдебни произволи.
Какви са фактите? Член 104 от Закона
за местните избори категорично предвижда 42-дневен срок за
решаване на всички спорове по определяне на изборните резултати. В
конкретния случай това прави някъде към средата на декември 2003.
И съвсем правилно впрочем, защото местната власт се нуждае от
стабилност и легитимност, и не може един общински съвет или един
кмет да треперят през целия си мандат дали няма да ги касират по
донос на кого ли не. Да, но не! В пълно противоречие със закона в
окръжните съдилища и във Върховния административен съд се точат
стотици безкрайни дела, избори се касират - със и без основание,
но неизменно в противоречие със закона, щото всички срокове за
касирането са изтекли. Съдилищата си намират извинение с други
закони - например със Закона за административното производство. И
няма кой да се сети, че изборното производство е специално
производство и затова си има специален закон, който отразява тази
специфика. Разбира се, в някои случаи изборите си бяха за
касиране, но това трябваше да стане до края на миналата година.
Както не можеш да осъдиш някого след изтичане на давността, така
не можеш и да касираш избори след определения за това срок. Камо
ли да се занимаваш с тая увлекателна дейност едва ли не през целия
мандат на избраните съвети и кметове (след изборите през 1999
съдилищата влачиха дела до три години и половина!).
Друго занимание на съдебната ни
система е да отстранява кметове по подозрение, че можели да
попречат на разследване, което можело да доведе до съд, който
можел да ги осъди. При тази забележителна конструкция от
евентуалности пък изобщо няма срок - отстраняването първо е за два
месеца, а после може да се влачи до безкрайност. За разлика от
касирането, където уж има срок, но съдилищата не го спазват.
Изобщо съдебна република, откъдето и да го гледаш.
На тези порочни, изключително
дестабилизиращи и вредни за местната власт дейности трябва да се
сложи край. Но политическата класа не може или не желае да го
направи, а тъй нареченото гражданско общество не само не може, но
не се и опитва. Единствено някои съвети и кметове като че ли
напоследък усетиха в какъв капан са попаднали и взеха плахо да
протестират. Само дето няма пред кого. Впрочем замислял ли се е
някой, че един отстранен от поста си кмет, който после се окаже
невинен пред съда, може да спука държавата от дела и обезщетения и
съвсем да срине не особено високия й международен авторитет? И
защо да не го направи? След като са му загубили години от живота и
са му съсипали кариерата?
Политическата класа не желае да
вземе мерки за стабилизиране на местната власт и за ограничаване
на съдебния произвол по много причини, от които веднага се набиват
на очи политическото късогледство и политическият реваншизъм.
Политическо късогледство е да се радваш, че чуждия кмет са го
отстранили или са го касирали след законния срок, с други думи -
незаконно. Защото следващия път камбаната ще удари за теб.
Политическият реваншизъм е една от причините за късогледството
заедно с политическата глупост и бездарието. Лошото у нас е, че
едни правят глупостите, а други носят последиците. Впрочем
глупостите всички ги правим на всеки четири години, че и по-често.
Времето е предизборно. Обещания се
дават, партии се раждат и планове различни се чертаят. Лъжовно е
обаче времето предизборно и всички го знаят - тези, дето лъжат, и
тези, дето пак ще бъдат излъгани. Ще се намери ли обаче
политическа сила, която да обещае някои прости и лесни неща и
после да ги изпълни? Първо, да се забрани по най-категоричен начин
(не че сега е разрешено) влаченето на изборни дела след
определения за гледането им срок. Като не може да се реши делото в
срок - прекратява се. А не се разтакава до следващите избори.
Второ, да не се пипат мажоритарно избраните кметове без
категорично доказано от съда престъпление. А ако се установи, че
някой в качеството си на служебно лице е пречил на разследването -
да му се увеличи автоматично присъдата. Трето, да се премине към
пряк избор на областни управители и на областни съвети. Държавата
може и по друг начин - освен чрез областни назначенци, да си брани
интересите. А всъщност какво е държавният интерес? Не е ли
балансираната сума от местните интереси? Четвърто, да се промени
избирателната система, за да може поне част от народните
представители да се посочват пряко от хората и да отговарят пред
тях. Пето, да се формира постоянно действаща непартийна изборна
администрация. Има и шесто и седмо, но това е като начало по
въпроса за изборите. Дето са основа на демокрацията в белите
държави.
- - - - - -
*Авторът е член на Централната избирателна комисия и
заместник-ректор на УАСГ |
