|
2004 започна и завършва под знака
на предстоящите парламентарни избори. Всички интриги, пазарлъци -
дори разпадът на мнозинството, бяха подчинени на мощен PR. Защото
залогът е огромен, тези дни Ахмед Доган посочи, че става дума за 4
милиарда евро.
Вече се вижда и резултатът от PR-а.
Скандалите сякаш не са се случили в България и като че ли не
засягат нас, българските избиратели, а са пикантерия от някой
сериал или реалити шоу. А драмите не бяха никак малки. Новата,
2004 г. настъпи с три имотни труса: царската реституция, за която
така и не стана ясно дали е законна. Сагата около "Софийски
имоти", която заглъхна като ехо, и апартаментите на властта,
купени за жълти стотинки от правителствения фонд. Тук финалът е,
че след Димитър Калчев, Валентин Церовски, Цветелина Узунова и т.
н. следващите във властта няма да имат възможност да си купят
държавни жилища за без пари.
В края на януари петродолари
разклатиха БСП. Лъснаха данни, че хора на соцпартията през 1998
били сред 200-те лица и партии, подкупени от Садам и получили
възможността да търгуват 12 млн. барела петрол срещу политическа
подкрепа. През февруари станаха ясни и пазарлъците: ако червените
не повдигат въпроса с царските имоти, жълтите ще напъхат под
миндера "мазното петно".
"Новото време" напусна НДСВ на 11
март и мнозинството се разпадна. Нововремци "скочиха" по няколко
причини. Първо, за да не носят негативите на управлението, второ,
защото бяха подочули, че царят ще ги изхвърли от бъдещите си
листи. Те си направиха сметката без кръчмаря, влизането им в
следващия парламент е повече от проблемно. За утешение им остана
"златната акция" на властта. Винаги когато царят се нуждаеше от
гласовете им, те получаваха по някой бонус, за който публиката не
научаваше.
Несръчен PR ход спретна БСП през
пролетта, като поиска вот на недоверие към правителството с неясни
мотиви. Но той не мина, а рейтингът на столетницата се сгромоляса.
Другият автогол социалистите си вкараха навръх 9 септември, като
се опитаха да реабилитират тази дата с безсмислени парламентарни
прения. Естествено хората не ги разбраха.
Разпадът и консолидацията на дясното
също изглеждат като рекламни трикове. Почти никой не повярва на
Иван Костов, че напусна СДС и основа своята партия ДСБ, защото
сините не били "достатъчно опозиционни". Едва ли дори самата
Надежда Михайлова си вярва, че бившите присъдружни организации на
СДС, с които тя гръмко се събра на 10 ноември, могат да є донесат
гласове. Но поне обединителната линия звучи по-добре от
разделителната.
Цяла пролет и дори посред лято от
лагера на Доган идваха призиви за промени в кабинета. Ремонтът
беше предварително обречен заради липсващото мнозинство и в ДПС
знаеха добре това. Но покрай публичните приказки за промени на
затворени врати се водеха сложни пазарлъци. За това, кой да оглави
някой държавен пост, за това, какво да бъде заложено в Бюджет 2005
така, че не само НДСВ, а и ДПС да прибере сериозен дивидент, като
зарадва електората си. Тук стигаме до тънката сметка от късната
есен на тази година. Бюджетът за следващата е изчислен така, че да
събере излишък от милиард и 400 милиона лв. Тях ще харчи този,
който спечели властта догодина. А сегашните управляващи ще си
подсигурят по-добро представяне на вота с помощта на две
патерички. Първата са т. нар. малки проекти - чешмички, алейки и
т. н., съградени с държавни пари, но украсени с табелка "НДСВ".
Другата "патеричка" е в размер на 260 млн. лв. от бюджетния
излишък за тази година. Ще ги разпределя създадена в последния
момент по идея на Милен Велчев държавна компания с... тригодишен
мандат. |
