17-10-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Милена Бояджиева

 Кеш

16 октомври 2004 17:10

Бастунчето, наречено "Международно положение"

Най-лесният начин да загубиш равновесие в политиката е, като се облегнеш на външна сила

 

Външната политика отново се превърна в инструмент за трупане на дивиденти във вътрешен план. По възможност - предизборни. Тези дни в НДСВ на мода дойде изречението: ако не сме ние на власт, България ще влезе в Европейския съюз не на 1 януари 2007, а година по-късно.

Първи на тази струна засвири външният министър Соломон Паси. Човек би си помислил, че той нарочно е включил т. нар. "суперпредпазна" клауза, според която членството ни се забавя с 365 дни, ако не си изпълняваме ангажиментите -

за да може да плаши бедния и непросветен електорат

След като въпросната клауза официално зае място в последния за страната ни доклад на Еврокомисията за напредъка є към ЕС, Паси изплю камъчето: клаузата няма да задейства, ако правителството на НДСВ е на власт. Но ако не е... Дипломат №1 е известен с ексцентричните си изречения още от зората на демокрацията и можеше да се помисли, че изпълнението му е солово и не е съгласувано с царя. Но два дни по-късно тезата доразви и обогати творчески човекът, който не си хвърля никога думите на вятъра, политикът с най-премислените изявления, шефът на царските депутати Станимир Илчев. След като повтори известната вече теза, председателят на жълтата ПГ посочи и вероятните политически сили, които, ако дойдат на власт, така хубаво ще ни подредят, че ще трябва да чакаме във фризера година до заветното еврочленство. Това според Илчев са БСП и СДБ на Иван Костов.

Командира от своя страна също се опита да намеси международното положение в своя полза. В деня, в който европосланик Димитрис Куркулас представи доклада на ЕК за България, Костов го наряза на малки парченца като кисела краставичка. (Не Куркулас, а доклада, сиреч самата вездесъща Еврокомисия.) ЕК не проявила достатъчно взискателност към някои от приоритетите ни, т. е. не разкритикувала достатъчно правителството. Брюксел не се впечатли особено от изблика на Костов, там добре познават трика да натопиш опонента, който е на власт, че не изпълнява поетите ангажименти. Номерът минаваше, докато течеше мониторингът на Съвета на Европа. Публиката добре запомни двамата докладчици Гелерот и Аткинсън, които периодично пристигаха, даваха акъл и си заминаваха. Докато наблюдението върху България беше свалено.

Костов, Илчев и Паси са прави в едно. С членството ни в ЕС влизаме в "борд" - този път и политически, и икономически. Държавата ще бъде принудена да се движи в точно определен коловоз. Всяка стъпка встрани от него ще се наказва, но вече не с липса на политическа благословия, а чисто икономически.

Но и Илчев, и Паси грешат в друго.

Избирателите не се впечатляват от външнополитическите успехи

или неуспехи на своите избраници. От началото на годината до сега, одобрението към Соломон Паси е паднало с 10 процента - от 57 на 47%, според НЦИОМ), а през точно това време България стана редовен член на НАТО, дипломацията ни и министърът в частност в качеството му на председателстващ ОССЕ жънат успехи. В крайна сметка докладът на ЕК за България е позитивен... Паси и Илчев да си припомнят как броени месеци след най-големия външнополитически успех на предишното правителство - падането на визите, СДС загуби изборите. Как самото НДСВ се представи повече от скромно на местните избори миналата година, въпреки че членството ни в НАТО беше в кърпа вързано. Самият Костов напоследък вместо с реалните проблеми на хората се зае да критикува балканската политика на кабинета - напълно безсмислено за широката публика упражнение.

На този фон президентът 

Георги Първанов цопна с двата крака в локвата

като наруга... ЦРУ! Той повика журналистите, за да им сподели, че докладът на щатското разузнаване за нарушенията на оръжейното ембарго бил "част от размяната на предизборни аргументи на кандидатите за президенти в САЩ. Събитията показват, че Ирак не е силната страна на ЦРУ". Това заиграване с международното положение вече нарушава правилата. То може да хвърли в телешки възторг някои фенове на държавния глава, но със сигурност ще направи впечатление и във Вашингтон. Там дълго ще се чудят защо Първанов не знае, че - макар и избран това лято, новият шеф на ЦРУ ще работи и с бъдещия американски президент, независимо дали ще бъде Буш или Кери. Дава ли си сметка обитателят на "Дондуков" 2 как ще работи с Буш, ако "врачките" от екипа му не са познали и сегашният американски президент бъде преизбран?

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо