|
|
Кога държавата ще спре да се меси
в църковните дела и кога Църквата ще престане да се занимава с
политика? Наистина крайно време е това да стане, въпреки че в
България всичко винаги е било наопаки.
"За съжаление българските власти
изоставиха неутралитета и избраха страна в спора между Българската
православна църква (БПЦ) и алтернативния синод", се посочва в
позицията на Хелзинкската комисия в САЩ, разпространена, след като
миналата седмица полицията насила извади от храмовете свещениците
на над 250 храма. Но у нас само на теория се знае, че Църквата и
държавата са самостоятелни и независими една от друга.
Драмата има елементарна композиция.
Депутатите от НДСВ и БСП изготвиха закон, според който само БПЦ не
се нуждае от съдебна регистрация за разлика от останалите
вероизповедания у нас. Сакскобургготски е бил избрал специално
няколко души при писането на листите преди три години, които чрез
нов закон да върнат в лоното на Максим имотите, ползвани от
алтернативния синод на Инокентий, довериха посветени. Симеон
искаше точно патриархът да му подаде Библията, когато се заклева
като премиер, по същия начин, по който някога патриарсите са
ръкополагали царете. "Царят е традиционалист", обясниха негови
почитатели. Това дава и отговор на въпроса, защо след 12 години
мирно съвместно съжителство между двата синода се стигна до
Вартоломеевия ден на 21 юли.
След като законът влезе в сила,
дойде ред да се намеси и прокуратурата. За изгонването на поповете
от храмовете, побоя и погрома беше избрана специална дата - точно
две години след като отец Стефан Камберов беше убит от попове на
Максим край манастира "Свети Панталеймон". Пита се иска ли БПЦ да
бъде независима, а не подпомагана от поръчани от нея закони,
прокурорски постановления и полицейски произвол? Съзнават ли
синодалните старци, че докато използват полицията и главпрокурора
за патеричка, никога Църквата ни няма да бъда истински независима.
Синодът на Максим е заченат пак с политическа благословия преди
години - на БКП. Има решение на Политбюро на комунистическата
партия, според което Максим трябва да бъде избран за патриарх през
1971. За да заслужи, той 5 години е "чиракувал" в Москва - между
1950 и 1955. Не може Църква, която години наред е била слугиня,
днес изведнъж да стане независима.
Но историята на заболяването не
започва през 50-те, само болестта става злокачествена. Църквата ни
се е занимавала с политика, особено през Възраждането. Църковните
борби за независимостта є тогава отключиха националното съзнание
на българите. Защо днес БПЦ начело с дядо Максим не стори нещо,
макар и малко, позитивно за народа си? Защо не беше ако не пред
него, поне до него през 15-те години преход? Защо не отслужи поне
един молебен за мир и опазване на България от терористичните
заплахи?
|
Схизмата |
|
Благодарение на
разкол Църквата ни е автокефална
Българската православна църква е била в схизма от 1870 до
1945, припомни пред КЕШ отец Николай, изгоненият свещеник от
храма "Св. Успение Богородично" на пл. "Ручей" в столицата.
През 1870 Църквата ни се отделя от гръцката и
въвежда богослужение на български, а не на гръцки език. Този
факт се е оценявал като разкол от останалите православни
църкви. Затова и руснаците си построиха Руската църква в
София, защото смятаха "Св. Александър Невски" за
разколническа. Тези години на "разкол" са най-силните за
БПЦ. Тогава бяха изградени храмове във всяко българско
селце. Ако не беше св. Иларион Макариополски, и до сега в
черквите щеше да се служи на гръцки език. Това ли искат
Максим и хората му? Самият Максим е ръкоположен по време на
разкол. Отец Николай обясни, че така, както предишният
разкол е превърнал Църквата ни в независима от гръцката,
така те се борят да "освободят" БПЦ от пагубното влияние на
Руската православна църква. |
|
Уставът |
|
Максим е избран и от ОФ, и от… съда
Уставът на БПЦ
е написан през мрачната комунистическа 1951 . Причината за промяна на Църковния
устав е превръщането на Църквата ни от екзархия в патриаршия. Но моментът е
особено подходящ, за да се сложат политически юзди на българските свещеници. В
документа изрично е посочено, че е "утвърден съгласно разпоредбите на Закона за
изповеданията на 31 декември 1950." В член 15 от устава, регламентиращ
избора на патриарх, има една точка 5, която казва, че бъдещият патриарх трябва:
"да се радва на добро име и доверие както пред народа, така и пред
правителството". Патриархът се избира от Църковно-народен събор, в който
участват представител на Националния съвет на Отечествения фронт (чл. 16, т. 4);
представител на Дирекцията на изповеданията - директора на изповеданията (чл.
16, т. 5); представител на Българската академия на науките (чл. 16, т. 6.);
представител на Върховния съд на републиката (чл. 16, т. 7). |
Бизнес, обречен на успех
Търговците са в храма, или духовната
смърт на една институция
Как франчайзингът, известен
като бизнес, обречен на успех, намери приложение в изграждането на
църкви у нас? Всичко, което е необходимо, е човек с добри
организационни способности, който с помощта на дарения, събирани в
конкретния регион, да инициира построяването на храм.
Сградата се обзавежда по бързата процедура - на места дори с
пластмасови столове за кафене, изрезки от вестници вместо икони и
т. н. Най-често това се прави по черноморските и зимните курорти,
където има голям поток от туристи. Там клиентите са с висока
покупателна способност, които прекрасно се вписват в целите на
местните псевдохрамове за допълнително туристифициране на
религията. Примери колкото искате - църкви като тази в с. Лозенец,
Царево, "Св. Панталеймон" в "Пампорово" и т. н. Последната,
построена съвсем наскоро, е емблематичен пример. Още от входа се
сблъсквате с рестриктивен надпис, пропит от смирение и доброта.
Веднага след входа на храма се простира дълга стена, на която са
наредени множество статии, поставени в рамки, представящи
интервюта и материали за живота на сестра Христина, която е
построила храма. Култът към личността продължава да се вихри с
наредени по стените цитати от същата. "Да нямаш други богове освен
мене" гласи една от Божиите заповеди - да се чуди човек на кого да
се кланя - на съдържателката на храма или на Господ.
Търговията
Търговията в църквите процъфтява -
свещи, сувенири, картички, сякаш за да потвърдят думите на Исус,
че търговците са в храма - в църкви, манастири и параклиси кипи
усилен икономически живот. Цели църковни ансамбли се подчиняват на
идеята за Мамона.
За пример във всяка православна
църква в Гърция може да си вземете от свещите, оставени на входа,
и ако имате пари, да пуснете колкото искате в каса.
Церемониите са също изключително
доходоносен бизнес. Една сватба струва средно около 180 лева. За
сравнение католическата сватба в страната е безплатна. Отделно
прилична сума пари струват и едно погребение, кръщение,
освещаване. Обикновено четене от свещеник е около 2 лева.
Новите индулгенции
Един от най-крещящите абсурди е този
със записването на имена за здраве. В зависимост от мястото цената
варира от 0.50 до 2 лева. Има и надлежно изготвени формуляри -
първо се записват имената на мъжете и после тези на жените. Идеята
е, че след като заплатите цената, ще бъдете излекувани или
най-малкото предпазени от заболяване. Купуването на индулгенции за
здраве очевидно ще остане недостъпно за някои от по-бедните
представители на обществото, но това не е проблем на Църквата.
Позорно и срамно е 500 години след Реформацията, когато вярващите
се възправят срещу опрощението на греховете срещу заплащане,
нашата църква да търгува със здравето на хората.
Богатството на клира
Дали е редно Църквата да тъне в
разкош? Доколко богата и влиятелна трябва да е тя и защо? Църквата
е един от най-големите притежатели на недвижимо имущество в
страната и чужбина - около 330 000 дка. Имотите са най-големият
извор на скандали в редиците на православния клир. Те се продават,
преустройват и отдават под наем, често със съмнителна изгода и
вграден особен интерес. Примерите са стотици - даването под наем
на банки (Българо-руска инвестиционна, "Биохим"), ресторанти,
магазини и дори ветеринарни кабинети.
Не стихват скандалите и със
задграничните авоари и имоти на Църквата. От прехвърлянето на
паричните активи от патриарх Максим в сметки на Московската църква
до скандала с черквата "Св. Иван Рилски" във Вашингтон през
миналата година.
На този фон в началото на годината
120 видински свещеници вдигат стачка заради неизплатени заплати -
после как да не направим сравнение с търговско предприятие.
Работодател - работници - заплати...
Не на последно място трябва да се
споменат и лъскавите лимузини на висшия клир. Всеки, който има
малко повече време, може да се разходи до Светия синод в София и
да ги види. Контрастът с големите тежки черни мерцедеси и
аналогията с наранените ходила на апостолите прави излишен какъвто
и да е коментар.
Манастирите - спокоен пристан за
вярващите
Още през първата половина на
деветдесетте години много манастири стават места за срещи и
пиршества на различни мутренски кланове. Градешкият манастир е
един от тях, където дори при престрелка е убит човек. Положението
е сходно с Роженския манастир, превърнат в туристическа атракция
от игумена Йоан. "Седемте престола", Рилският - наистина дълъг
списък от имена, извикващи "скръб и жалост".
Кръстова гора е изцяло подчинена на идеята за разрастване на
дейността. Мястото кипи от строителни работи.
Църква и престъпност
Не са тайна нерегламентираните
контакти на редица духовници с престъпни групировки. Един от
най-емблематичните пример е плевенският "отец" Костадин Гавраилов,
който присъства на разстрела на местен сутеньор на 4 април 2003 и
с когото той тогава пие кафе в интерхотел "Ростов". Малко след
този случай неизвестни го пребиха жестоко. Друг популярен герой е
и варненският владика Кирил, чиито контакти с престъпни групировки
и финансови апетити са известни в целия регион. Името му се прочу
при "превземането" на черквата "Свети Атанасий" във Варна от
близки до него свещеници, подкрепени от откровени мутри.
Град Банско, юли 2002 г. е една от
най-позорните страници в историята на Църквата. Двама свещеници
тогава пребиха до смърт отец Камберов, като мълвата твърди, че
след това са се гаврили с трупа.
На фона на другите (католически,
протестантски и дори православни) църкви в бившия съветски блок,
които се противопоставяха на съществуващите режими и отстояваха
смисъла и ценностите на Църквата, позицията на нашата, много меко
казано, изглежда объркващо. В годините на прехода църквата се
разделя, обвинява, окупира, съюзява, въобще води класическа война
от епохата на великите завоевания с една-единствена цел - надмощие
и финансов контрол над ресурсите.
Изходът
След всичко това логично си задаваме
въпроса, каква е ролята на църквата днес? Неизброими са случаите
на финансови злоупотреби, сексуални извращения и дори убийства,
свързани с православната ни църква, с които изобилстват
вестниците. На този фон г-жа Донка Паприкова от Хоспис
"Милосърдие" със завидни усилия развива благородното си дело. Коя
институция е по-легитимна в Божиите очи - тази, която въплъщава
традицията, или тази, която помага на нуждаещите се?
Защо съществува Църквата и с какво допринася за развитието и
добруването на нашето общество? Сякаш отекват думите на отец
Саръев отпреди месец, че Църквата е изпразнена от съдържание и не
обслужва обществото. Очевидно вече няма и не може да има
образователните функции, които са съхранили нашата култура през
вековете. Следователно тя трябва да намери своето позабравено
старо-ново призвание - да служи за пример за християнски морал, да
дава дух и сила, да помага на бедните и онеправданите, да бъде
между нуждаещите се. За целта е нужна огромна реформа, която да
прочисти Църквата от собствената є меркантилност и да я върне долу
при хората, защото в противен случай е обречена на духовна смърт.
Едно е сигурно - в този си вид църква и религия са две
несъвместими понятия и не могат да продължат заедно. |
