09-07-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Милена Бояджиева

 Кеш

9 юли 2004 12:50

Но защо така бавно, г-жа Тачър?

Орденът за Мръчков показа, че преходът още не е свършил

 

Тези дни решавах кръстословица в столичен всекидневник. На последния є ред трябваше да разгадая имената на наша известна джазпевица. Започваше със "су" и завършваше на "рова". Когато сглобих ребуса, с изненада видях, че излиза "Сузана Ерова". Но това име изчезна преди 15 години от афишите, защото беше "възроденото" на джаззвездата Йълдъз Ибрахимова. Днес тя живее в Турция, омъжена е за турски политик.

Какво е това? Пълно безхаберие от страна на тези, които съставят кръстословиците? Или доказателство, че комунизмът най-после си е отишъл безвъзвратно и на такива дреболии като например насилственото преименуване на една седма от българските граждани, наречено "Възродителен процес", не бива да се обръща внимание!? А певицата, нали не живее тук, няма да разбере за гаврата с името є...

Същия ден, в който излезе всекидневникът с кръстословицата, в Държавен вестник бе публикуван указът за награждаване на последния комунистически главен прокурор Васил Мръчков с най-високото държавно отличие орден "Стара планина". Указът е подписан от президента Георги Първанов, от премиера Симеон Сакскобургготски и подпечатан с държавния печат от правосъдния министър Антон Станков. Нататък скандалът се разви със скоростта на снежна топка, която се търкаля от върха и бързо се уголемява. Йордан Соколов ­ кой знае защо, миналата седмица прелиствал Държавен вестник, забелязал указа и алармирал партийното ръководство на "Демократи за силна България". Последва остра реакция ­ Иван Костов поиска оставката на парламентарния шеф Огнян Герджиков, който предложил Мръчков за ордена. След три дни мълчание от всички политцентрали в юлските жеги в списъка на предстоящите за тази седмица политически събития се чу, че у нас пристига турският министър-председател Ердоган. И във вторник Ахмед Доган хвърли своята "Стара планина", първа степен, по президента Георги Първанов. Костов пусна подписка за оставката на Герджиков, след драматично колебание депутатите от СДС се подписаха. Станишев защити Герджиков и още повече Мръчков, Командира и Доган си размениха "любезности"... Изобщо сюжетът се разви по всички правила на нашенската политекзотика ­ вместо да се потърси коренът на проблема, всеки използва случая да хвърли камък в градинката на политическия си опонент или да се покаже по телевизията със "задълбочено" изявление.

Първо, нека всички противници на награждаването на последния комунистически главпрокурор да бъдат любезни да обяснят защо си мълчаха, когато Герджиков назначи Мръчков за шеф на Съвета по законодателство към Народното събрание? Защо нито коалиционният партньор Ахмед Доган, нито експремиерът Иван Костов не обелиха и зъб? Нима миналата година не са знаели какво се е случвало по време на Мръчковото прокурорстване ­ последното в българската история, подчиняващо се на принципите на Вишински (обвинителят, а не съдът е решаващ в съдебния процес ­ за разлика от сега).

Нима от "Народен съюз" не са знаели, че през февруари 1989 Мръчков е препотвърдил смъртната присъда на Никола Петков след искане земеделският водач да бъде реабилитиран посмъртно? Нима Ахмед Доган е бил забравил, че заедно с Касим Дал е лежал по затворите, че по същото време 517 български турци без съд и присъда са търкали наровете по лагери и килии? А Командира? Пардон, тогава беше епохата на неговото благородно мълчение...

Сега всеки търси изгода от скандала и по този начин само го размива. Като обяви, че връща ордена,

Но тезата на башлидера, че няма да поиска оставката на Герджиков, за да не настъпи дестабилизация в държавата, куца. Защото през 1992 от ДПС поискаха оставката на тогавашния парламентарен председател Стефан Савов, после бутнаха кабинета на Филип Димитров и... България изпадна от групата на Вишеградската четворка, която тъкмо бяхме настигнали.

Костов е прав да припомня агентурното минало на Доган. Но нека експремиерът най-после честно обясни защо по време на неговото четиригодишно управление не бяха разсекретени всички досиета на бившата ДС. Да не би, за да може да контролира и вбъдеще някои двойни агенти?

Жалък е и сблъсъкът между Командира и Петър Стоянов. Последният заяви, че не проф. Герджиков, а президентът Първанов трябва да даде обяснение пред обществото. А Костов отвърна, че са неуместни опитите да се представи вината само на Първанов. (Не че президентът не можеше да не подпише указа.) Най-трогателно е поведението на Огнян Герджиков. На въпрос на "КЕШ", дали е съгласувал с премиера намерението си да даде орден на Мръчков, професорът помълча и пое цялата отговорност ­ каза "не". (Всички видяхме подписа на Симеон в "Държавен вестник".)

Колкото до БСП и лидера є Сергей Станишев, нещата са прозрачни. Според него Мръчков бил перфектен юрист, а темата за Възродителния (по Станишев ­ без кавички) процес е силно преувеличена. "Сергей Станишев не е наясно с "Възродителния процес" и с критериите за участие и неучастие в него", репликира Доган. Той е прав и тук е сърцевината на проблема. Защото сега много млади хора наистина не са наясно какво се е случвало в държавата ни по време на комунизма. Благодарение на политическата класа, която се подвизава днес в парламента. Иначе комунизмът продължава да си отива. "Но защо така бавно, г-жа Тачър?", както питаше преди 15 години Васко Кръпката.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо