16-04-2004

16 април 2004 13:55

125 години Търновска конституция -

Философия на идеите

Член 61: Никой в Българското княжество не може ни да купува, ни да продава человечески същества. Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.

За разлика от много западноевропейски страни, достигнали до модерното си устройство по пътя на естествената еволюция, у нас Търновската конституция има значението на програмен документ за всестранна трансформация на едно общество, изкуствено задържано в икономическо, социално и политическо отношение. Най-трайни и с неоспорими достойнства са текстовете, уреждащи гражданските свободи и обществените отношения. В тях са вложени най-добрите постижения на европейската политическа мисъл, превърнати в универсални принципи, които не са загубили своето значение и до днес. Цели дялове от Конституцията са проникнати от този дух. Той е вложен и в множество отделни членове, засягащи широките избирателни права, отричането и забраната на робството, както и положението, че българската държава се управлява точно според законите.

Търновската конституция е модерна и напредничава и в друго отношение. Върху руините на теократичната Османска империя чрез основния закон се изгражда светска национална държава, т. е. в нея са прокарани два от най-ярките държавнотворчески принципа, върху които се градят най-развитите страни по онова време. В съгласие с това в Конституцията по сполучлив начин са съчетани универсалните граждански права и свободи с националните стремежи, интереси и въжделения...

Князът, регентите и МС свиквали Велико народно събрание. На фона на днешните препирни за това, нужни ли са или не избори за Велико народно събрание (ВНС), е любопитно да се поровим в историята и да видим как законодателят от по-миналия век е предвидил случаите, при които то е необходимо. Конституцията на Българското княжество (известна като Търновската конституция), приета на днешната дата точно преди 125 години ­ на 16-04-1879, регламентира първа "великия парламент".

Съставът на депутатството в него трябва да е двойно по-голям от този в обикновеното Народно събрание. Още член първи на Търновската конституция се занимава с ВНС: "Намаляванье или уголемяванье территорията на Българското княжество не може да стане безъ съгласието на Великото народно събрание." Без санкцията на ВНС български княз не може да бъде "същевременно управителъ на друга некоя държава", гласи член 7.

ВНС избира и трима регенти, които да управляват, ако наследникът на престола е непълнолетен. Дори да са посочени от княза приживе, те трябва да бъдат утвърдени от ВНС. Щом наследи престола, новият княз първо трябва да свика Велико народно събрание и да положи клетва пред него.

Да свикват великия парламент имали право князът, регентството или Министерският съвет (но не и парламентът). Този скромен детайл показва как принципът за разделение на властите е бил регламентиран много по-прецизно преди 125 години, отколкото преди 13, когато беше приет сега действащият основен закон.

Князът предизвиква избори за ВНС при два случая ­ за обсъждане на въпроси за отстъпване или размяна на части от Княжеството или за промяна в Конституцията. Промяната на територии Великото народно събрание приема с обикновено мнозинство, а измененията в основния закон ­ с мнозинство от две трети. Регентството има право да свика ВНС само за да обсъди въпроси за отстъпване или размяна на части от държавата.

Министерският съвет свиква ВНС само при два случая: "За избиранье новъ Князъ въ случай, ако би царовавший Князъ да се помине, безъ да остави подиря си Наследникъ." Изборът става с мнозинство от две трети. С обикновено мнозинство ВНС, свикано от правителството, избира тримата регенти.