02-04-2004

2 април 2004 13:10

Симеон: В затворена уста мухи не влизат

Три години след “онзи” 6 април премиерът сви гарда на помпозната си лексика

"Добре облечен бизнесмен" съзерцавал чисто новия си ролекс. "Колко е часът?", попитала го блондинката му. "Рано е да се каже", отвърнал той, защото разпознавал само кръглите часове и чакал голямата стрелка да достигне до 12. Този брадат виц си припомняхме преди 3 години, когато премиерът Симеон Сакскобургготски се измъкваше от всеки по-завързан въпрос с: "Когато му дойде времето."

Три години след "онзи" 6 април вече му дойде времето да потърсим отговора - на разсеян ли се правеше царят премиер, или това си беше целенасочена политика. Един от най-сладките митове за Симеон беше, че след десетилетия в изгнание е позабравил българския език. Не съумявал да се изразява добре... Е, наистина отвреме навреме прави грешки. Един от последните му хитове беше след терористичните атаки в московското метро тази зима, когато каза, че атентатите били "асиметрично равнодействие". Иди го преведи!

Но инциденти от този род бяха само повод, да набере скорост въпросният мит. Да не би да имаше проблеми с българския език царят, когато на 6 април 2001 обеща прочутото "незабавно и несимволично увеличение на заплатите" и заложи очакванията за "бърза и качествена промяна на стандарта на живот у нас". Много добре се справи пришелецът от Мадрид!

Кой може да забрави неговото трогателно: "Вервайте ми!" Явно, че то е било търсено дълго, а веднъж намерено, се отчело, че върши прекрасна работа. Не само в предизборната кампания на НДСВ през 2001, а и дълги месеци, след като беше станал министър-председател, той го използваше за финал на различни изявления, понякога чисти алабализми:

"Няма да трогнем Европа с референдум. Трябва да защитим рационално нашите национални интереси. Европа много настоява за предсрочното закриване на реакторите, но и много ще ни помогне, много ще ни даде. Вервайте ми!"

29 януари 2002

Независимо от странната си на моменти лексика Симеон е известен като човек, който много внимава какво говори. Но понякога проявява своята същност в целия є блясък. Два пъти не без чувство за хумор каза, че носът му е дълъг (нали е Кобург), надушва и дочува много неща и трудно могат да го излъжат. Още по-рядко се изпуска да каже какво мисли в действителност:

"Българите сме народ от примадони. Не можем да работим в екип."

юни 2003

Или:

"Вярно е, че моето образование би ми позволило да бъда по-скоро президент, отколкото министър-председател."

(Той няма висше образование.)

През октомври 2003 с думи прости обясни защо не говори често пред медиите:

"В затворена уста мухи не влизат."

Всеки добър политик знае, че занаятът му изисква да остави много недоизказани неща, а други да изрече в подходящо време. Но никога не обяснява гласно тази своя тактика. А още в началото на мандата Симеон допусна всички да научат как внушаваше на хората си, че трябва да бъдат "господари на мълчанието". Но те го разочароваха не само със скандалите и разцепленията, а и защото станаха "роби на говоренето".

Миналата пролет пред актива на НДСВ Симеон скастри свои депутати "за предаването на дебатите на групата директно по мобилни телефони или по друг начин срещу заплащане или за по-добър персонален имидж в медиите". Днес вече знамето на "новия морал" е превърнато в парцал и никой не може да си представи, че е възможен втори мандат за НДСВ. И Симеон промени говоренето си. В речите си използва обикновения и скучен език на политика, който няма какво да каже. Журналистите вече претръпнаха към стила му, вместо да им отговаря по същество, да ги призовава "да мислят позитивно".