|
Възможно ли е в една
държава като Либийската джамахирия, в която всичко е
контролирано от когото трябва, спонтанно да възникнат улични
бунтове? Да продължат четири часа, журналисти и чужди
посланици да бъдат обстрелвани с камъни?
"Заклевам се в Бога. Аз съм
боец на "Ал Кайда" и Бин Ладен. Ще отвлека работещ тук
българин, за да възмездя за заразения ми син!" Това се
закани Ахмед Атархуни, баща на едно от заразените със СПИН
деца, пред полицията и международните медии, които отразяват
делото срещу българските медици. Направи го по време на
протеста на родителите на заразените деца.
Казус без прецедент
"Оставям вратата отворена за
нови пледоарии", каза председателят на съдийския състав Шейх
Али ал Юс. Българските юристи още не са наясно дали ще могат
и те да пледират на 31 януари. Знае се, че отлагането е, за
да могат защитниците на либийската държава да внесат нови
доказателства. Дотук е ясно, че отсрочката е по искане на
държавата. "Няма подобен прецедент в съдебната история на
Либия", коментира решението на съда либийският адвокат на
българките Осман Бизанти. Не само отлагането, но и самата
възможност на 31 януари да има възможност за нови пледоарии
противоречи категорично на либийското законодателство.
Това са фактите. А какво се
крие зад тях? Очевидно либийският лидер полк. Кадафи търси
начин да излезе от огромния скандал и тежкия хуманитарен
проблем. И иска отсрочка, докато се намират нови пътища за
разрешаването им.
Недостатъчният един милиард
долара
Не кой да е, а докладчикът за
България в Европейския парламент Джефри ван Орден потвърди,
че преговори между САЩ, Великобритания и Либия за съдбата на
българските медици са водени. "Имаше преговори в Лондон и
доколкото разбирам, либийците са предявили искания, които не
могат да бъдат задоволени", казва Ван Орден, цитиран от
български медии. Миналата седмица КЕШ съобщи, че преговорите
са за един милиард долара кръвнина, които да бъдат изплатени
на семействата на заразените с вируса на СПИН деца. Но три
дни преди заседанието на съда арабска медия цитира свой
източник от Лондон, според когото преговорите са били
прекратени. Има само намеци за причината, но според тях
Либия иска не само парите, а и признание за вината на
българките. Но нищо такова няма да получи, категорични са и
осъдените на смърт медицински сестри, а и българските
институции, ангажирани с тяхната защита. Затова и спецове по
нравите в джамахирията коментират, че всъщност бунтовете на
роднините на болните деца във вторник са имали за цел да се
покаже, че Кадафи е подложен на натиск в собствената си
страна.
Колкото до парите, Триполи не
се интересува как ще се появят, стига да са реципрочни на
изплатените преди година и нещо за жертвите от Локърби.
Става дума за въпросния милиард. Либия иска по 10 млн. за
всяко болно дете (по толкова получиха роднините на
загиналите при атентата).
"Никога не сме настоявали
България да плаща, но всички заедно - България, Европейският
съюз, Съединените щати и Либия, трябва да решим проблема."
Това заяви два дни преди процеса либийският посланик във
Великобритания Мохамед Абу ал Касим Азуал, цитиран от Би Би
Си. Самият Джефри ван Орден припомни, че ЕС вече предостави
над 1 милион евро хуманитарна помощ на Либия.
Западът и интересите му в
джамахирията
Когато човек слуша Ван Орден,
може би си мисли, че Европа и САЩ са изцяло на страната на
България и ще помогнат с всички сили на петте българки да се
измъкнат от ада на затвора "Джудейда". На този фон
най-малкото смущаващо звучат коментарите на български
дипломат: "Ще видим дали Кадафи ще бъде поканен след две
седмици в Барселона на форума на Барселонския процес. Ако
това стане, той ще се почувства отново силен и ще продължи
да изнудва." Според дипломата, помолил по разбираеми причини
за анонимност, Европа в никакъв случай не бива да кани
Кадафи в Барселона, а да продължи да го притиска всячески,
докато медсестрите не се завърнат в София. Но за съжаление
Западът има много сериозни икономически интереси в
джамахирията, проектира съвместни бизнес инициативи...
Най-големия удар на петте българки нанесе Вашингтон. Преди
две години, през 2003 г., САЩ вдигна ембаргото си над Либия,
след като от там обявиха, че се отказват от оръжията за
масово поразяване. Днес е очевидно, че Буш избърза.
|
