16-09-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Милена Бояджиева Кеш

16 септември 2005, 15:05

Дежа вю в жълто и червено

В НДСВ и БСП се чудят дали няма да изгубят най-малко с общ кандидат

Дойде есен, но политическият театър отново търси зрители за продължението на летния спектакъл - пазарлъци между НДСВ и БСП. Този път не за правителство, а за обща кметска кандидатура в столицата. И както през лятото, не се вижда краят на преговорите.

Логично е, след като има коалиционно правителство, същата формула да се приложи и при кметските избори в София, Русе, Разград... Логично, защото всички са политици с опит, а и деловите кръгове знаят, че когато един кмет е от управляващата партия или коалиция, то животът в общината му е много по-лесен, а бизнес проектите вървят по вода. Така че поне на пръв поглед този път

пирамидата е обърната

Вместо опоненти по време на кампанията, но съюзници след вота сега БСП и НДСВ залагат на съвместни предизборни усилия за общо управление.
Но естествено и на "Позитано", и на "Врабча" добре знаят, че електоратът няма да ги разбере. Точат се тайни, или нарочно зле прикрити, лидерски срещи на тема възможна ли е обща кандидатура за столичен кмет. И жълти, и червени демонстрират добра воля. За общоприемлива фигура. А в същото време тестват своите кандидатури в социологически сондажи. Шансът за обща кандидатура на управляващите е доста голям, защото интересите им го изискват.
Междувременно излезе нова мода - всички заинтересовани в един глас да говорят:

истинската кметска битка ще е след две години

Частичните избори в София са само за да се запълни вакуумът. Но тогава се пита защо точно и само за столицата текат усилени пазарлъци? Вторият човек след Симеон в партията НДСВ Пламен Панайотов категорично заяви, че не се водят никакви преговори за общи кандидатури нито за другите два големи града Разград и Русе, нито за по-малките пет общини. Усилено се разпространяват митове, че всичко е разпродадено, а със сегашния общински съвет трудно ще се управлява, тъй като бил много пъстър. Нали и парламентарните банки не са по-малко "шарени"? Столицата разполага с огромен ресурс, всичко друго е димки за лековерни. Нарича се тактика с цел смъкване на избирателната активност.
А един успешен кмет, независимо от коя партия бъде избран, като нищо ще спечели и редовните избори след две години. Но само ако добре си свърши работата. С подкрепата на правителството шансът му нараства многократно.
Освен финансов партиите имат и силен политически интерес от успешното представяне на частичните избори. Социологът Боряна Димитрова определи най-точно Радините вълнения на централите: "Не партиите ваят образа на кандидата си, а обратното, представянето на кандидата ще определя отношението към партията, която го е издигнала."

Драмата в НДСВ е, че там не са сигурни дали изобщо техният фаворит ще стигне до балотаж. Защото точно в столицата царистите спечелиха сравнително добра подкрепа на парламентарните избори (150 хил. гласа), но защото получиха доверието на хора с десноцентристки убеждения.

Сега, след като влязоха в коалиция с БСП и отстрани изглеждат едва ли не като придатък на червеното управление, нищо чудно да загубят този вот. И на балотажа да играе предложеният от Костов банкер Светослав Гаврийски или и. д. кметът на столицата Минко Герджиков, зад когото са СДС, ССД, ВМРО и т. н. Социалистите са изправени пред друг проблем. Те нямат съмнения, че ще стигнат до балотажа, но се опасяват, че техният човек, ако е чисто партийна кандидатура, ще загуби, дори ако води на първия тур.

Защото избирателите на раздробеното дясно ще се обединт (поединично) в тъмната стаичка и нищо чудно на 30 октомври да осъмнем с деснеещ кмет. Бойко Борисов например. А за фактора "Атака" останалите централи не искат и да мислят.

Резултатът от летните пазарлъци е, че двете страни понатрупаха опит в интригата. И всяка от двете страни е скрила по няколко коза в ръкавите си. Първият е ген. Бойко Борисов. След като се сбогува с поста си в МВР, стана ясно, че ще се кандидатира като независим претендент за кмет, издигнат от инициативен комитет. С други думи - мажоритарна кандидатура, харесвана от всички, дори от шоуто на Слави Трифонов... И така "верният" на царя бивш негов бодигард ще стане кмет.

Истината обаче е, че

Симеон охладнял към генерала

Царят бил страшно ядосан, че Борисов не донесъл достатъчно гласове в Благоевград и Пловдив-област на парламентарните избори и кампанията му била твърде вяла и едва ли не играл за БСП. Социалистите също коментирали името му, но кратко. Защото 60 на сто от червените софиянци си искат партийна кандидатура.

С най-голямо одобрение се ползва несофиянката, но софийска жителка Татяна Дончева. Юристката - оратор №1 за предишното НС (по класацията на парламентарните репортери), има много фенове извън столетницата. Но и много врагове в партията си. Играта на "Позитано" с нея е ясна - ако спечели, ще работи за БСП, ако загуби, губи влияние в партията и поне осем месеца "право на глас" от парламентарната трибуна и по страниците на медиите. Подобно е и положението в царското пространство. Там от десет дни кандидатурата на екс финансовия министър Милен Велчев не е актуална, фаворит на жълтите е проф. Огнян Герджиков. Той самият прие номинацията със смесени чувства, защото добре съзнава, че ако не стигне до балотаж, ще си провали политическата кариера. Но след първия кръг преговори стана ясно, че червените няма да подкрепят Герджиков, а жълтите - Дончева. И търсят "равноотдалечен" претендент, който да не се казва Бойко Борисов. Шоуто продължава.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо