Държавната машина продължава да
мълчи гузно и да пази в тайна най-важните документи, доказващи
пръста на Държавна сигурност (ДС) в убийството на писателя
дисидент Георги Марков през 1978 г. Първите двама, демократично
избрани, президенти - Желю Желев и Петър Стоянов, дадоха своя
принос за потулването на истината. Защо?
Един журналист - Христо Христов от
"Дневник", успя не само да повдигне завесата, но да разкрие с
факти и документи и физическия убиец - италианеца, агент
"Пикадили", и поръчителите - Първо главно управление (ПГУ). След
разрешение на Политбюро на БКП ПГУ получава правото на "остри
мероприятия" зад граница - убийства и отвличания. Детайлите,
документите от архива на ДС, както и хронологията на потулването
от 1990 насам, може да видите в
книгата "Убийте "Скитник"
на журналиста Христо Христов
която излезе преди няколко дни.
"Скитник" е псевдонимът на писателя Георги Марков. "В ДС са били
много големи майстори по поставянето на псевдоними. Марков
получава своя, защото много е пътувал, Радой Ралин е кръстен
"Козела", а Борис Димовски - "Мършавия", казва Христов. Да не
говорим за "Пикадили" - на италианеца Франческо Гулино, който е
единственият агент на ДС, изпратен във Великобритания през есента
на 1978 с указанието да "неутрализира" "Скитник".
Тази седмица Софийският градски съд
гледа делото, което Христо Христов води срещу шефа на Националната
разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров заради отказан достъп
до архивите на службата.
От 1999 Христо започва да разследва
убийството на Георги Марков. Проверява Държавния архив в Главно
управление на архивите на МС, на бившата ДС, на МВнР, на Върховния
касационен съд на Централния партиен архив, на МВР. И е свидетел
на невероятния отказ на новата българска власт след 1990 г. да се
разплете докрай истината за убийството на Георги Марков.
Неразбираемо е защо демократите, а сред тях и
президентите Желев и Стоянов
замитаха истината
като че ли днешна България, а не
ръководството на една партия е отговорна за убийството на писателя
дисидент. Христо Христов твърди, че книгата му не излиза
предизборно, тя щеше да види бял свят много по-отдавна, ако не
бяха трудностите да се добере до секретните файлове.
НРС най-ревниво крие тайните за
убийството. Едно от обясненията на разследващия журналист е, че
последната среща с агент "Пикадили" - италианеца Франческо Гулино,
е осъществена от агент на разузнаването в Будапеща... на 7 април
1990. Тогава вече е учредена сегашната разузнавателна служба. На
нея италианецът попитал дали ако опозицията спечели изборите, има
опасност да бъде разкрит. "Аз му обясних, че ако това стане, има
начин той да бъде прикрит." Това пише в доклада си българската
връзка, запазен в архивите на разузнаването. Само 16 дни по-късно
делото е "замразено" с цел истината да потъне.
През 1993 агент "Пикадили" в
продължение на 6 часа е разпитван в Дания от британски детективи и
български следовател. За да бъде арестуван, е необходимо да се
изпрати досието на "Пикадили", но това не се случва. Президент
тогава беше Желю Желев. Наследникът му Петър Стоянов даде дума на
Лондон да направи всичко възможно за разкриване на истината. В
интервю в книгата той обяснява, че от тогавашния шеф на
разузнаването ген. Димо Гяуров разбрал, че НРС не разполага с
никакви данни, които да помогнат на британските служби да доведат
докрай разследването.
Но се оказа напълно възможно чорапът
да се разплете. В помощ на истината идват два закона за достъп до
информацията и за защита на класифицираната информация. След като
вторият е приет, се променя статутът на документите - срокът им за
секретност от 30 години пада на 15, а от 15 на 5. Грифовете
"Строго секретно" се променят на "секретно". След изтичането на
срока всички документи вече не са секретни и трябва да бъдат
предадени в Държавния архив. А миналата година всички срокове
изтекоха. След предаването на файловете в Държавния архив
ползването им става по Закона за достъпа до информация.
След като минава Законът за
класифицираната информация, Христов иска среща с ген. Кирчо Киров,
тогава още и. д. шеф на разузнаването. Той обещава достъп до
архива, но моли журналиста за време. След година толеранс Христов
отново търси връзка с генерала, но отговор няма. Тогава
журналистът пише изложение до президента и премиера, с което ги
моли за разпореждане до директора на НРС да му разреши достъп до
архива по Закона за достъп до информация. От кабинета на премиера
следва мълчание, но от Президентството коректно завеждат преписка.
Оттук нататък тече двуседмичен срок, в който да се даде
разрешението. Последвал нов разговор с генерала, който обяснил, че
няма намерение да крие тези документи, но... нямал хора.
Журналистът написал жалбата си, като обяснил на ген. Киров, че ще
я оттегли, като започне да получава документи. Вместо това жалбата
е задържана 5 месеца в службата и първото заседание на Софийския
градски съд се провежда през април. Тази седмица във вторник мина
второто.
Адвокатите на разузнавач №1
демонстрирали некомпетентност
в опитите си да отложат делото.
Първо претендираха, че журналистът и адвокатът му нямат пълномощно
за работа с квалифицирана информация. Но според изменение в закона
от миналата година подобно пълномощно не се изисква за хора, които
защитават правата си. После започнаха да убеждават съда, че дело
срещу ген. Киров трябва да се води не в Софийския градски съд, а
във Върховния, защото по Закона за военната служба той се
приравнява с министъра на отбраната. Съдът ги отряза, като каза,
че при всички останали оперативни компетенции Киров може да се
ползва с това право, но не и когато става дума за административно
дело за достъп до информация. Адвокатите на генерала поискаха и
нещо абсурдно - по съдебен път да им бъдат издадени удостоверения,
НРС да провери какво има за Георги Марков в архивите на МВР,
Държавния архив и националното следствие - сиреч разузнаването да
проверява МВР и следствието. Всичко това е описано в книгата
"Убийте "Скитник". Но... съдът разреши. Дотогава световните медии
ще тръбят как съдят шефа на българското разузнаване за укриване на
документи за убийството на писателя дисидент. |