25-02-2005

25 февуари 2005, 15:35

Симеон избра магистрала "Тракия" пред Доган

Царственият компромис в името на втория мандат на НДСВ е направен. Пионките по шахматната дъска на властта са разместени, всеки субект от тройния "Либерален алианс" между НДСВ, ДПС и "Новото време" получи и... не получи по нещо.

Тази седмица Симеон Сакскобургготски показа, че умее две неща - да прави компромиси и да печели точки при преговорите. В случая - с новия и със стария коалиционен партньор. Царят прекара ужасни седмици - след 4 февруари имаше опасност да падне от власт на самия край на мандата и дори да бъде принуден да отиде на предсрочни избори. Ако това се беше случило, той щеше да прекърши традицията, начената от Иван Костов, да изкара пълен управленски мандат. Сега и отляво, и отдясно упрекват Симеон, че е станал заложник на Ахмед Доган и на нововремци. Но така ли е в действителност? От една страна, никой от НДСВ не отрича, че ремонтът на кабинета се случи, за да се постигнат мир и съгласие с ДПС и "таралежите". Самият премиер, обявявайки рокадите, обясни, че един от трите принципа, на които са базирани те, е "отговорност за поетите ангажименти към партньорите в нашата либерална формация". Въпросът е

даде ли царят всичко, което му поискаха

В преговорите либералните партньори от ДПС влязоха със следните оферти: подадоха ножа за главите на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева, на регионалния министър Валентин Церовски, Ахмед Доган настоя за подмяната на земеделския министър Мехмед Дикме заради вътрешни, в ДПС, драми и всички вкупом пак посочиха вратата на министъра на културата Божидар Абрашев. Нововремци поискаха знак, че са участници във властта, а ДПС настоя за едноличен контрол върху туризма. Хората на Кошлуков намекнали, че не би било лошо финансовият министър Милен Велчев да стане икономически вицепремиер, ДПС били пас, във възторг не били част от жълтите лобита. (След като Велчев видя, че не получава почти спазарената допълнителна власт, пипна "дипломатически" грип и не се появи в парламента за гласуването на правителствените рокади.)

Симеон избра на всеки от "искащите" - и на коалиционните партньори, и на лобитата вътре в НДСВ, да даде по нещо, но на никого не даде всичко поискано. И когато със скръб в гласа той обявяваше правителствените рокади, обясни и защо се е забавил с обявяването им: "Начинът ми е да се съобразявам с мнението на много хора, да изслушвам немалко хора и в крайна сметка подобни решения да се взимат по един колегиален, консенсусен начин."

След като в понеделник на обед промените били договорени, Симеон настоял да не се пипат управленските екипи в министерствата. Той самият потвърди това пред журналисти, обяснявайки, че другият принцип, от който е изхождал, правейки ремонта, е приемствеността. Новите министри ще бъдат принудени да работят с политическите кабинети на своите предшественици. Засега твърдо това декларираха само енергийният шеф Мирослав Севлиевски и земеделският Нихат Кабил.

Раздялата с Лидия Шулева беше най-болезнена за царя, затова є

позволи да превърне поражението в партийна победа

Симеон наруши принципа си да дава обяснения пред "простосмъртните", т. е. пред медиите, и изрично подчерта колко много цени доскорошния вицепремиер, как тя три пъти е подавала оставка и как той е бил принуден да я приеме едва на третия път. На всичкото отгоре я назначи за и. д. министър-председател за ден и половина веднага след като обяви, че се налага да напусне правителството.

Първата молба Шулева подала на 26 януари, ден след като от ДПС се обявиха срещу продажбата на трите фабрики на "Булгартабак холдинг" на БАТ. В петък, на 28 януари, беше второто отменено от ексшефа на Народното събрание Огнян Герджиков питане в парламентарния контрол, посветено на сделката. Явно до последно министър-председателят се е надявал да прокара сделката въпреки Доган.

По-интересно е, че Симеон възложи на Шулева много по-важни задачи от вицепремиер-ския пост - показа, че разчита на нея за втория мандат. Шулева отива да ръководи предизборния щаб на НДСВ и да пише икономическата програма на царската партия до 2010 г. Това е знак, че икономическите позиции, които Шулева отстояваше - и като бърза приватизация (често на "тъмно"), отдаване на концесии и т. н., ще залегнат в управленските проекти на НДСВ за следващия мандат. С други думи - който не харесва "шулевщината" (по квалификацията на нововремци), да знае, че ще трябва да я приеме и да се съобразява с нея, ако иска да управлява с НДСВ. За Доган е лесно - изхвърленият вицепремиер беше трън в петата му само по отношението на това, че тя искаше да продаде бързо тютюневия холдинг. Но нововремци имат твърде много забележки към нея в професионален план и като принципи на работа. За БСП като евентуален бъдещ коалиционен партньор да не говорим - Шулева е твърде дясна дори за реформираните вече социалисти.

Правейки близката на сърцето си Шулева шеф на предизборния щаб на НДСВ, Симеон постави на местата им двете лобита в партията си - към поста се стремяха и зам.-шефът на НДСВ Даниел Вълчев (много близък до Пламен Панайотов), и другият зам.-председател на партията, военният министър Николай Свинаров.

Сега нито едните, нито другите ще могат да командват парада, т. е. реденето на предизборните листи.

От това, какво ще се случи с проектите АЕЦ "Белене" и концесията за магистрала "Тракия", ще проличи дали промените в правителството са правилни, обясни в началото на тази седмица председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев. Така той даде да се разбере защо

Церовски опази кожата си

Явно е, че за Симеон Сакскобургготски е много важна реализацията на концесията на автомагистрала "Тракия". Дали и доколко членове на царското семейство са акционери или консултанти на португалските фирми, поемащи магистралата, не може да се докаже, тъй като са публични само имената на собствениците с над 5 на сто дялово участие в тях. Но така или иначе регионалният министър Церовски оцеля въпреки купищата критики и катастрофално ниския си рейтинг. На Доган и нововремци ще се наложи да преглътнат участието му във властта поне до края на мандата на това правителство. Царят да е обещал на ДПС еврофондовете, контролирани от ведомството на Церовски, да се пипат само след санкцията на Доган е възможно, но твърде малко вероятно. "Таралежите" стигнаха дотам да обявят, че при преговорите дори не били искали оставката на Церовски. А хората на Доган под сурдинка признават: "Постигнахме, каквото успяхме. Толкова можахме." Сега

нововремци и ДПС ще трябва да се задоволят с главата на Абрашев

Оставката на министъра на културата Божидар Абрашев е била искана твърде често. Периодично, след поредното му безобразие, свързано с някой имот - двореца в Балчик или галерията за чуждестранно изкуство, или уволнението на белетриста Виктор Пасков като шеф на Културния институт в Берлин. Истината е, че никой не е гледал сериозно на абрашевизмите, а при всеки предишен евентуален или реален ремонт на кабинета му се искаше главата, за да се каже, че си отиват повече министри. Но нямаше смисъл да се добавя бройка и така Абрашев оставаше в кабинета си... за да има с кого да се шегува Слави Трифонов в шоуто си. Сега "бедният" композитор падна жертва по две причини. Първата е, че този път списъкът с уволнените е твърде кратък - отиват си само той, Дикме и Шулева. (Милко Ковачев остава в правителството, новият му пост министър на икономиката може дори да се приеме за повишение). А втората причина е необходимостта да се изтегли туризмът от икономическото ведомство.

С този отрасъл положението е доста деликатно.

Досега туризма контролираха Лидия Шулева и Ахмед Доган

като по този начин взаимно се "надцакваха". Шулева беше назначила шефа на Агенцията по туризъм Бисер Ялъмов. А зам.-министърът на икономиката с ресор туризъм Димитър Хаджиниколов е близък до ДПС, назначен е от квотата на движението. Новият министър Нина Чилова не е нито от едното, нито от другото лоби, по-скоро е близка до "юристите" около Пламен Панайотов, до другото "правно" крило, около Георги Петканов и ексшефа на НС Огнян Герджиков, и до някои кръгове на финансови спецове от НДСВ (повечето в опозиция на министър Милен Велчев). Младата дама има сериозни амбиции и за малко се размина преди година и половина с шефското място на парламентарната бюджетна комисия. (Кандидатурата є беше събрала одобрение, но само ако титулярката Нина Радева беше избрана за кмет на Пловдив.)
С назначението на Чилова Симеон балансира лобитата в собствената си партия НДСВ и коалиционните партньори. Туризмът - най-големият коз на българския бизнес през идните 5 - 10 години, беше изваден от ръцете на Лидия Шулева, но няма да отиде изцяло при ДПС. А културата ще се управлява по нов начин, идеята е не да се субсидира, а да се печели от нея. Симеон споделял, че сливането на туризма с културата е негова стара мечта.

Премиерът поряза "кул-туртрегерите", като избра младата юристка. Тя ще има амбициозното задължение да обвърже културата с бизнеса, да даде шанс на културния туризъм, да "вади" пари от археологическото богатство на страната ни, като го показва на гостите от странство. Доколко ще се справи, предстои да видим. Също и доколко идеята на премиера е рационална, а не абсурдна - защо например да няма балнеотуризъм и отрасълът да се прехвърли в здравното министерство? Но всички "забавни" според авторите им речи в сряда по адрес на Нина Чилова, които по същество си бяха дебелашки шеги, до такава степен пресолиха супата, че по-скоро изписаха вежди, отколкото успяха да извадят очи на вече министър Чилова.
Симеон

остави на ДПС да си кадрува на воля в земеделското министерство

Всички във ведомството твърдят, че ако Мехмед Дикме е имал и управленски опит, и е разбирал от земеделие, то наследникът му Нихат Кабил изобщо не е в час с проблемите. "Вината" на Дикме е, че беше събрал сериозна популярност, и Ахмед Доган реши да се отърве от него. В замяна на това Дикме демонстрира почитта си към Симеон, като го нарече "втори баща".

А Кабил не блести с нищо, освен може би с лоялност към баш лидера. Във ведомството се оплакват, че като зам.-министър често се обръщал към подчинените си с "гяур". Но за премиера това са подробности от пейзажа, ведомството си е за ДПС, нека партньорите си носят отговорност за свършената и несвършената работа в него. Точно по същия начин, по който преди месец депутатът от движението Алиосман Имамов заяви, че ДПС има отношение към успехите на правителството, но не и към провалите му.

Много въпросителни събра фактът, че кабинетът остана само с двама вицепремиери. До последно се говореше, че Милен Велчев със сигурност ще наблюдава икономиката, но се оказа, че царят няма намерение да го повишава поне до края на този мандат.

Нелогично

Еднакво нелогични са изваждането на перфектния енергетик Милко Ковачев от енергийното ведомство и назначението му за икономически министър и назначението на спеца по туризъм нововремеца Мирослав Севлиевски за енергиен министър. Едно от обясненията е, че Ковачев ще довърши започнатото, като контролира приватизацията на останалите непродадени енергоразпределителни дружества през АП.

Другата е, че просто Симеон няма достатъчно доверен човек за икономическото ведомство. А третата е, че нововремци се поискали енергетиката за себе си. А са я поискали, първо, защото лидерът на "таралежите" Емил Кошлуков имал интереси в ТЕЦ "Марица-изток" според депутати от опозицията. И, второ, за да не саботират проекта по изграждането на АЕЦ "Белене".

Нововремци побързаха да кажат, че винаги са подкрепяли АЕЦ 2. "Но без да сме запознати с детайлите, сме имали опасения за прозрачността по тези проекти", каза зам.-шефът на "Новото време" Борислав Цеков. Колкото до Севлиевски, той може да не знае как точно работи ядреният реактор в АЕЦ, но затова пък е много добър инвестиционен посредник, качество, нужно за този тип проекти.