04-02-2005

4 февруари 2005, 14:40

Обратното броене започна. Малка топка се затъркаля от седмица, превърна се в лавина и вече задуши една от най-важните сделки в България - приватизацията на "Булгартабак холдинг" от "Бритиш америкън табако". Със сигурност ще помете председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, на път е да "удави" правителството и да скъси живота на това Народно събрание.

От петък в парламента се наблюдават невиждани през последните 15 години картинки. Репортерка иска интервю от Димитър Абаджиев (ОДС), но Младен Червеняков (ДСБ) є го "отвлича". Двамата сядат и започват да обсъждат тактиката на току-що обединилата се опозиция срещу кабинета "Сакскобургготски". И за отстраняването на председателя на НС Огнян Герджиков, нарушил всички правила на парламентаризма. На въпрос, кога ще се състоят консултациите, на които петте парламентарни групи - на "Коалиция за България", ОДС, СДС, "Народен съюз" и "Новото време", ще поискат вот на недоверие, Екатерина Михайлова със смутена усмивка обяснява: "Ние вече ги започнахме. В живото предаване на сутрешния блок по Нова телевизия." Как се стигна дотам цялата опозиция - лявата, дясната и центристката (макар "Новото време" тепърва трябва да се доказва като опозиция), да са на един акъл, да действат абсолютно координирано и от вчерашни опоненти да покажат, че могат да се разбират само с по половин дума? Причината е в

огромния гаф на НДСВ - пренебрегването на парламентаризма

Миналия петък жълтите депутати се държаха не като управляващи, а като опозиция и бойкотираха за втори път заседанието, на което вицепремиерът Лидия Шулева трябваше да дава обяснения по приватизацията на тютюневия холдинг. Изнервени, че ДПС им извиват китките, за да блокират сделката, царските хора извършиха необмислен ход и станаха за посмешище. Опозицията нямаше друг избор и още тогава за първи път безпрецедентно в единодушие и спонтанно се опита да защити парламентаризма. Депутати от всички цветове дюдюкаха на абсурдните изявления на председателя на ПГ на НДСВ Станимир Илчев: "Ние не намираме средства да мотивираме депутатите да участват в този фарс." В очите на парламентаристите блесна огънчето за скоростни промени на политическата картина. Дори винаги умереният Георги Пирински се изпусна, като коментира началото на края на този парламент: "Започна се, но доста неочаквано."

Факт е, че допреди седмица никой нито отляво, нито отдясно не си е и представял, че с един замах по никое време почти в края на мандата правителството може да бъде свалено по най-демократичен начин - с вот на недоверие. И тук се пита в задачката

кои са кукловодите на новия сценарий

Казано по друг начин, кой има изгода от падането на правителството. Най-големият печеливш е БСП. Социалистите, както са свикнали още от създаването си, гонят две програми - "минимум" и "максимум". За тях ще бъде изключително приятно, ако успеят да провокират не само правителствена, но и парламентарна криза и да се стигне дотам бившият им лидер, президентът Георги Първанов да назначи служебно правителство. Държавният глава е умен политик и няма да си позволи лукса да постави в него чисто червени министри. Но все пак това ще са експерти на БСП, хора, на които левицата има доверие. В предизборния период това ще даде самочувствие на червения електорат - че и техните хора отново управляват, и то добре, и ще донесе доста допълнителни проценти за стогодишната партия. Защо ще управляват добре ли? Просто животът на служебното правителство е твърде кратък и време за сериозни гафове няма. И защото нищо чудно на бъдещия служебен премиер да се случи да подпише присъединителния договор с Евросъюза в края на март. Може той да е най-независимият експерт, но ще бъде човек на бившия соцлидер Георги Първанов. И ще вдигне акциите на БСП.

По-важна за социалистите е програмата минимум. И тя е стоп на приватизацията. На "Български морски флот", на "Параходство Българско речно плаване", на енергоразпределителните дружества...

Преди няколко дни социалистите настояха за "мораториум" върху важните приватизационни сделки преди изборите и дадоха съответния знак за чуждите инвеститори. На "Позитано" 20 добре знаят, че само си говорят, но никой няма да се съобрази с тях. Но в шумотевицата около конституционната въртележка (ако правителството падне) се надяват приватизацията да замре. Другата идея на левицата е, ако може, не това, а следващото Народно събрание да ратифицира присъединителния договор с Европейския съюз. Както се казва - малшанс. Парламентът падна, няма как, трябва да се отложи дебатът... Подобно забавяне крие големи рискове, но всички сигнали, които идват след инфарктния вторник, показват, че до предсрочни избори няма да се стигне.

Никаква изгода нямат трите десни парламентарни групи - на ДСБ, на СДС и на "Народен съюз". За тях е все едно дали ще дойде втори кабинет на Симеон, или Първанов ще назначи свой екип. Те атакуват, за да защитят принципите на парламентаризма. И, разбира се, заради отказа на управляващите да спасят "Булгартабак" и тютюневата промишленост.

Въжделенията на новоизпечената опозиция в лицето на нововремци са обикновен ремонт на кабинета. Говори се, че Кошлуков и Севлиевски сега ще играят твърдо против царя, а после ще бъдат поканени в листите на ДПС. Целта им е да бъде отстранена вицепремиерът Лидия Шулева. За да се направи удоволствието на ДПС,

от кабинета ще изхвърчи и Валентин Церовски

недолюбван от Доган. Нищо чудно да изгори още някой министър или двама-трима зам.-министри, но това ще бъдат подробности от пейзажа. От ДПС дадоха да се разбере, че ако правителството падне в резултат от вота, с радост ще преговарят за отстраняването на Лидия Шулева. Явната є вина е, че въпреки обструкциите добута почти докрай сделката за "Булгартабак". За останалите є вини от ДПС мълчат. Но се знае, че нововремци отдавна си точат ножа за нея. От месеци се говори, че правителствената пресслужба нарочно не качва предварително в сайта си дневния ред на МС, за да не смогнат "таралежите" да се информират в аванс какви концесии, предложени от икономическото министерство, всеки четвъртък раздава кабинетът. На местата на станалите "излишни" министри ще се поставят хора на ДПС и на "Новото време", а както се знае от най-новата ни история, най-сладките сделки стават в предизборно време.

Сигурно е, че Ахмед Доган няма да възрази срещу изгонването на Огнян Герджиков от поста председател на Народното събрание. Говори се, че дори няма да се появи в парламента на гласуването за отстраняването му. Това ще бъде един от прословутите знаци на ДПС лидера, така той ще подскаже на Симеон, че любовта му към НДСВ изстива и трябва да бъде подгрята... А бедният Герджиков ще трябва да изиграе ролята на жертвения агнец, защото партията му го постави на авансцената на скандалното заседание миналия петък.

Пазарлъкът между опозицията започна

Драмата е как да се подреди атаката - първо да се иска главата на Герджиков, а после да е вотът или обратното. Дясната опозиция с три петилетки закалка в парламентарните игри настоява първо да се проведе вотът на недоверие. А нововремци държат да бъде обратното. И се започнаха едни подозрения... дали "таралежите" няма да се отметнат в последния момент? Те отдавна кроят шапка на Герджиков, но има голям риск, ако правителството падне, Симеон да не успее да състави втори кабинет. Опозицията да излезе с обща визия какъв да бъде кабинетът, който ще дойде на власт, след като падне сегашният, заяви Мирослав Севлиевски пред КЕШ. Той е категорично против служебно правителство. Но лавината може да помете добрите му намерения. Затова до последно няма да се знае дали вотът ще успее. Може пък между ДПС, НДСВ и тях впоследствие да не се постигне консенсус за бъдещите нови министри. И ще стане доста напечено. Жълтите доста са се напушили срещу Доган и дори се пенят, че при евентуално ново правителство ще му отнемат част от властовите лостове.

Сегашната криза подготвя следизборни коалиции. Политологът Иван Кръстев разви любопитната теза, че стопирайки сделката за тютюневия холдинг, Доган изгаря моста, колкото и малък да е той, между царя и социалистите. Може и да е така. Но лидерът на ДПС всъщност си подготвя бъдещото правителство само с БСП без НДСВ. Сигнал за това са социалистическите атаки от миналата седмица за злоупотреби в благоевградската фабрика на "Булгартабак". Запознати твърдят, че атаката за стопиране на сделката е координирана между Доган и част от БСП, а останалите социалисти чистосърдечно са разплитали далавери.

Между двата стола, Симеон

може да се окаже на земята. След като не се случи флиртът му с БСП, царят направи всичко възможно да не се раздели с Доган и обеща, че сделката няма да тръгне без съгласието на ДПС. Но ако бъде принуден заради коалиционния си партньор да каже сбогом на Лидия Шулева, ще трябва да се прости и с могъщо икономическо лоби, което тя успя да създаде през годините. (Освен ако не бъде предадена от въпросното лоби.) И премиерът, и заместничката му във вторник изиграха перфектно ролите си. Лидия Шулева избра атаката като най-добрата защита. Въоръжена с десни, пазарни аргументи, тя обвини цялата опозиция и ДПС, че са провалили сделката, прогонили са стратегически инвеститор и т. н. Нейната драма е най-голяма. Тя изчезва като политик заради това, че не е успяла да изработи такъв договор, че да задоволи ДПС. От Сакскобургготски зависи дали ще я пощади. А както е известно, Симеон първо трябва да помисли за себе си. Той, сякаш е роден не цар, а артист, разигра с невероятен талант ролята на жертвата. Представи се като мъченика, направил всичко възможно да спаси сделката в името на националните интереси. Мънкаше страдално от парламентарната трибуна. Дори промълви, че ще си помисли дали да не поиска вот на доверие. "Жертвата" буди симпатии в обществото, хората може да го харесат повече, особено ако направи успешни промени в правителството. Но предпазливият Сакскобургготски преди това трябва да мине през изпитанието на вота, който може да се окаже успешен. Пита се как роденият цар и неговият рейтинг ще понесат унижението да бъде бламиран от обикновени народни представители?