|
|
Навсякъде мобилизират срещу Буш, великия Сатана и войнолюбец. Само
тук-таме
някой плакат намеква за съществуването на някой си Садам Хюсеин,
чийто срамен списък на поставените рекорди всъщност би трябвало
вече да е известен на всекиго. Демонстрантите обаче мерят с двоен
аршин и поемат риска да постигнат обратното на това,
към което се стремят. Те искат да поставят Вашингтон под натиск и
не ги е грижа, че с това окуражават иракския диктатор. Той
изведнъж се усеща с нови сили и съответно
е
все по-малко склонен на отстъпки. Мислейки си, че протестират
срещу войната, я правят
все
по-вероятна. Демонстрантите не са единствените, хванати в капана
на собствените натрапчиви идеи. Нашите правителства като че ли не
са много по-умни.
Франция и Германия сключват «Съюз за мир» с Русия в отговор на
декларацията на 18 европейски държави за солидарност с Америка. С
това те събуждат в паметта на Източна Европа спомена за три
болезнени столетия под камшика на «големия руски брат». Още
по-тягостно става чувството за несигурност у тези едва наскоро
освободени народи при отказа да се предостави на Турция
отбранително оръжие. Кой би ни оказал помощ на нас самите в случай
на опасност освен Съединените щати, питат загрижено те.
Отчуждават ли се европейците един от друг? Разпада ли се НАТО?
Германо-френският дует, който счита себе си за «Европа» иска да
говори от името на 25 държави, но представлява (с помощта на
Белгия) всъщност едва три от тях. Възможно ли е по по-глупав начин
да режеш клона на който седиш?
Коалицията съставена от Франция, Германия, Русия, Китай и Сирия
издига претенции за «моралност». За глупаци ли ни смятат? Някои от
героите на този «лагер на мира» газят буквално до глезените в
кръв. Китай разстрелва тибетци и уйгури, хвърля дисиденти в
затвора. Руската армия изравни със земята чеченската столица
Грозни и остави там след себе си между 100 000 и 300 000 трупа.
В
името на «международното право» Париж и Берлин си избират странни
съюзници. Путин, Цзян Земин, Кадафи, Асад – «лагерът на мира» е
сборище от палачи.
В
страните на Запада 80 процента от гражданите са за мир и срещу
войната. Кой би отрекъл това? Париж и Берлин твърдят, че изразяват
«световното мнение», поставят легитимността на инакомислещи
правителства под съмнение и презрително ги дисквалифицират като
«васали» на войнолюбците. Знаят ли те въобще, че с това
продължават аргументационните схеми на сталиновото «движение за
мир»? Някогашните революционери разиграваха «народите» срещу
«формалната демокрация». Ще отрекат ли Шрьодер и Ширак, че в
истински демократичните общества решенията не се диктуват нито от
институти за проучване на общественото мнение, нито от улицата, а
се вземат пред избирателните урни? В Лондон, Прага, София, Мадрид
и Варшава управляват избрани политици, които са също така
репрезентативни, като и онези в Париж и Берлин. Същото световно
мнение (75 процента) впрочем смята, че Садам е заплаха за мира. За
конфликт е достатъчна и една страна, разоръжаване обаче е възможно
само при двама участници, затова Багдад води света за носа от 12
години насам. Станат ли инспекциите вечни, това ще позволи на
диктатора да продължи измамите си без край. Германо-френският
«план» напомня за напразните действия на сините каски в Босна: те
допускаха все нови и нови отлагания, докато самите се оказваха в
ролята на заложници или на човешки щитове.
«Хуманистите» шепнат: разбира се, че иракският тиранин е
престъпник, но колко много други държавници-злодеи обезлюдяват
петте континета? Защо да бъдем безмилостни тъкмо към този?
Причината е, че той отново и отново изтъркулва буре с барут насред
окото на тайфуна. Ето защо
кибритът на Апокалипсиса трябва да бъде изтръгнат от ръцете му.
Нека да си представим, че Ким Йонг Ил би властвал над Ирак с
неговия арсенал от оръжия. Нека да си представим, че той би
заплашвал да заличи Риад от картата. Планетата би замръзнала от
ужас! Ким Йонг Ил би изпратил дивизиите си срещу богатствата на
Арабия, за да си присвои
нефта
плюс
финансовата и преди всичко религиозната власт (Мека). С това той
би постигнал целта, която си поставяха отначало Хомейни, след това
Садам и накрая Бин Ладен – да се превърне във водач на Исляма.
Ирак не е просто една локална диктатура, той е глобална опасност.
Ако слушаме «лагера на мира», винаги е или прекалено рано, или
прекалено късно за активни действия срещу престъпното
въоръжаване. Ирак още няма атомни бомби, значи не е необходимо да
се предприема нещо. Северна Корея
вече има ядрено оръжие, значи е прекалено опасно да се атакува.
Париж и Берлин витаят в надоблачни висини. Те могат и трябва да
бъдат критикувани, без това да означава, че приписваме
непогрешимост на американските стратези.
.................
*
Заглавието е на "Още.инфо".
Френският философ Андре Глюксман е известен като един от
най-независимите и ангажирани интелектуалци в Европа. Той е
непримирим критик на тоталитарните идеологии. През последното
десетилетие неговият глас непрестанно напомня на света за
сръбските зверства в Босна и Косово и с особена сила за руския
геноцид над народа на Чечения. |
