Скоро ще станат 12 години от създаването на конституцията. Пак ще се лее шампанско, пак ще се говорят големи приказки колко е била хубава и т. н.

Така ли е обаче в действителност? Нашите отци, в зората на новата българска държава, създадоха една конституция, наречена търновска. Повече от 50 години тя служи верно на нашата страна. Въпреки всички издевателства, вършени върху нея, тя си остана една добра конституция. Навремето е била в първите редици на конституционните документи и е превъзхождала конституциите и на Германия, и на Италия, и на Испания. Равнявала се е с конституциите на Белгия, Франция и Англия. Ето какво са направили нашите деди, строителите на съвременна България.

Какво направихме ние? Една конституция, която 10 години след нейното създаване се налага неминуемо да бъде променена, защото спира нашия път към демократична Европа.

Един невероятен юридически казус

Искам да обърна внимание на едно нещо, което почти не се знае. Тази конституция е родена незаконно, нелигитимно. Според действащите тогава правила, тя трябваше да бъде внесена за отпечатване в “Държавен вестник” с подписа на тогавашния президент (председател) на републиката. Това не беше сторено. Използва се един текст от временните разпоредби на същата тази конституция, който повелява, че тя влиза в сила от деня на публикуването й от председателя на Великоно народно събрание. И се получи един парадокс: тя влиза в сила според своите разпоредби, но нейните разпоредби още не са в сила. Това стана, за да бъде заобиколен президентът на републиката тогава.

Дали е демократична или не?

Според мен не може една конституция, която ограничава правото на гражданите да се съюзяват или правото на гражданите да извършват определени действия,  да бъде демократична. Това обаче не означава, че конституцията не бива да се спазва. Или както са казали още римляните “Лош закон, но закон”. Може да го критикуваме, да изтъкваме всичките му слабости, да се борим за подобряването му, но не можем да не го изпълняваме, докато е в сила.

И тук искам да обърна внимание на една много интересна подробност. Когато конституцията се приемаше, СДС беше отявлен противник на всичките нейни текстове. Знаете, че тогава 39 души гладуваха пред Народното събрание в знак на протест за приеманете на тази конституция. Но след това се оказа, че в 36-ото НС и следващите точно СДС я изпълняват и я спазват. А тези, които я сътвориха, не я спазват и я нарушават.

Институцията Конституционен съд е призвана да следи за прилагането на конституцията. И като погледнем ще видим, че и в двете управления на СДС бяха отменени много малко отделни текстове от закони. А погледнете при Виденов – почти целият закон, наречен “гордостта  на Клара”, бе отменен. Ами погледнете сега, още преди да бъде приет закон за устройството на съдебната власт, почти всичките му текстове се оказаха неконституционни.

Противниците на конституцията я спазват, а нейните привърженици я нарушават. Това не може да не направи впечатление.

И още нещо за приемането. За мен приемането на конституцията е равносилно на държавен преврат. Всички ние знаем, че в хода на историята се случва определени хора да вземат насилствено властта. Самото взимане на властта е неконституционно, а управлението им след това нелегитимно. Но има нещо, което се нарича живот, и превратаджиите се опитват да го канализират по свой начин. Много опасно е да се каже, че разпоредбите на тези хора след като паднат от власт не важат. Така стана след 9 септември 1944 или след 10 ноември 1989, защото това е половин век създаване отношения между хората. В това отношение трябва да бъдем много внимателни. Въпреки това обаче аз продължавам да твърдя, че влизането на конституцията е равносилно на държавен преврат. Но не казвам, дайте сега да махнем всичко.

Недостатъците на основния закон

Чл. 48 постановява, че всеки български гражданини има право на труд. Ето ви една норма, която е мъртвородена. В България има безработица. Следва ли от това, че един безработен може да се изправи пред министър председателя и да каже ”Аз имам конституционно право на труд.”  Да, може да го направи. Но ще получи ли работа? Няма да получи. Ето какви недомислици има в тази конституция.

Говори се, че е защитен животът и честта на гражданина. Обаче е пропуснато едно много важно нещо – имотът. На пръв поглед дребни работи, но никак не са дребни и са много в тази конституция.

Пълно е с неясни формулировки и кухи декларации, които са без каквото и да юридическо значение. Прекалено много в основния закон се говори, че “държавата трябва да направи еди какво си”. Това е остатък от марксическия начин на мислене. Спомнете си какво казва Първанов в предизборната си агитация: “Аз ще бъда за повече държава.” Точно обратното е, приятелю, на гражданите им трябва по-малко държава. Защото това, което трябва да свърши държавата, всъщност трябва да го свърши законът. Тоест той така да предпоставя организирането на нещата, че държавата да се намесва колкото се може по-малко.

Ето още една куха формулировка: партиите, казва чл.11, формулират политическата воля на гражданите. На пръв поглед като че ли има нещо вярно. Но аз ще поставя нещата обратно – не са ли партиите проводник на волята, но предварително формулираната воля на гражданите? Чрез гласуването си за една партия те подсказват една или друга насока на волята.

Нека погледнем още една такава формулировка “Държавата стопанисва държавните имоти в интерес на гражданите”.  Боже мой, ама какъв е този общ интерес на гражданите. Няма такова нещо като “общ интерес на всички граждани”, има интерес на отделните граждани. И много често тези интереси влизат в конфликт.

Но това все пак са по-дребни работи. Има и по-сериозни. Като например забрана за създаване на партия на верски или етнически принцип. Не може да има такава забрана. В 36-ото НС, когато ни оглеждаха, за да ни приемат в Европейския съвет, хората ни питаха, ама как може да има такава забрана. Нашите колеги от БСП какви ли не салтоморталета не правиха, за да уверят европейците, че този текст нищо не значел. Това е абсолютно антидемократичен текст. Ще ви дам един пример от Англия в най-болното й място – Северна Ирландия, където има непрекъснати войни между католици и протестанти. Но никой в Англия не поставя въпроса за разтурване на партията на протестантите, или на републиканската партия – на католиците.

Друга забрана е чужденците да придобиват земя. Не виждам защо един чужденец да не купи земя. Защо не видим своя интерес – че той ще открие работни места, че ще произвежда. После плачем, че няма пазар за земята. А как ще привличаме големи инвеститори, като не им даваме да имат собствена фирма върху собствена земя.

И още едно нещо – рядко има конституция, в която изпълнителната власт няма право при конфликт между нея и парламента да отнесе въпроса за разрешаване до висшия суверен – гласоподавателите. В конституцията не се казва и дума по въпроса.

И какво излиза? Че един парламент у нас не може да бъде разтурен, ако той сам не реши да се разтури. Спомняте си годините 1992, 1993, 1994. Ако през 1992 президентът на републиката или министър председателят имаха право да разтурват парламента и да обявят нови избори, много неща щяха да бъдат спестени на българските граждани.

Днес положението е идентично. Можем ли да смятаме, че ако властта не удържи, ще отидем на предсрочни избори? Може, ако това го реши Народното събрание. И затова  съм скептик. Не вярвам тези хора, които виждаме в парламента и които знаят, че утре няма да бъдат депутати, да решат разтурване на събранието.

Единственото изключение беше гражданското неподчинение по времето на Жан Виденов. Разбира се, имаше и други съображения така лесно БСП да даде властта. Сигурно са си давали сметка, че ако останат още малко, може и с камъни да ги изгонят. Но този граждански акт си остава единственият случай в новата ни история, когато хората решиха пропуска в конституцията.

Не може да бъде демократична една конституция, ако го няма този клапан за проверка. В Англия например правителството винаги има право да разтури парламента и да отиде на нови избори.

Всички знаем, че понякога е по-лесно да направиш нещо ново, отколкото да поправиш старото. Моето твърдо убеждение е, че България се нуждае от нова конституция. И, дай Боже, това да стане по-скоро.