Отношенията на българина към конституцията, законите и правото много ми прилича на един анекдот, разказан от големия испански философ Ортега-и-Гасет в неговата прочута книга “Бунтът на масите”.  Там той казва така: “Един циганин отишъл на изповед. И когато свещеникът предвидливо го запитал дали знае Десетте Божи заповеди, той му отговорил: “Отче, мислех да ги науча, но се  носи слух, че ще ги отменят.”

Мисля, че такова е отношението и на нас, българите, към всяко правило, към всяка норма, която трябва да ни дисциплинира и да ни сложи в режим на отговорности за спазване на правила.

Даже щях шеговито да кажа в началото, че преди да говорим за конституцията, трябва да говорим за Правилника за движение по пътищата. Повече от 1000 души по улиците на страната загиват, защото не спазват правилата на движение. Представете си колко е труден дебатът за конституцията, при положение, че хората не спазват това, което предпазва техния живот. Тоест, ние нямаме елементарен инстинкт за самосъхранение, когато излизаме на улицата, нито инстинкт да пазим чуждия живот, когато караме със 180 км в час.

Спомням си дебата за конституцията през 1991, който ми беше крайно отвлечен, но и политиците не успяха да го направят по-разбираем, да покажат колко важно е това. Групата на 39-те, които се отцепиха от групата и започнаха да гладуват, като че ли правеха това по-скоро по инстинкт, че комунистите пак ни кроят номер. По-нататък  в годините видяхме всичките недостатъци на този основен закон. Но това показва и самият ни път на този криминален преход. Че се движим първо по инстинкт, след това ни се проясняват в релефност правилата и след това от горчивия си опит започваме да полагаме тези правила и да ги правим норма на живота си.

Затова ми се струва, че тези дебати за конституцията трябва да се отварят все повече и повече, та да могат все повече хора да разберат, че това е важно. Лично на мен ми е крайно трудно да си представя как българите в сегашното състояние на апатичност, на отвращение към политическото въобще ще бъдат накарани да повярват, че трябва да се свика Велико народно събрание за случаите, в които трябва да се промени тази конституция.

В последните месеци съм много скептично настроен спрямо това, че българите като цяло са решени да спазват някакви правила. И съм скептичен и по отношение на конституцията. Защо. Освен конституцията има закони, има разделение на властите, има парламент, има МС… Някой да спазва правилата от тези разделени власти?

В момента има грандиозен скандал с подслушването, но бъларите като цяло не се притесняват, че един министър подслушва друг министър, а освен него и лидерите на опозицията, че и журналисти. Самите журналисти също не се скандализират от това. Има президентство, има Министерски съвет, но ние не знаем позицията на президента и на министър председателя.

Да вземем тяхната позиция по такъв важен въпрос като кризата в Ирак. Кой ги принуждава да изразят своята позиция? Никой. Тоест, има пак правила, но те не се спазват. И нищо не произтича от тяхното неспазване. Къде са действащите механизми, които могат да принудят сега действащите правила да бъдат спазвани?

Конституцията е много труден въпрос за хората. Те трябва да бъдат убедени, че това е важно за тях, че това трябва да се промени и да се случи, да се ситуира по друг начин.

Но как хората да бъдат накарани да повярват в това нещо, след като самите политически лидери или държавни мъже не вярват в това. По някаква тъжна ирония този дебат се води в момент, когато изпратихме председателя на Конституционния съд Христо Данов. Днес мой познат ми каза какво се е случило на това изпращане. Нито президента, нито председателя на Народното събрание, нито премиера са взели думата и не са казали няколко думи за най-висшия съдия в България. Моят познат каза, че това показва, че никой от тях няма чувство за държавничество, че тази институция Конституционният съд е важен. 

Трудно ще е да накараме хората да повярват, че е важна конституцията. След като сме се родили на тази земя, имаме обща родина, общ език, трябва да влизаме в отношения един с друг. Тези отношения се нуждаят от правила. Това е всъщност е и най-елементарното обяснение на цивилизацията. Другото е някакво разбойничество, в което перманентно пропадаме. Нужно е постоянство и усилие, за да се задържим на нивото на едни по-цивилизовани отношения. И да знаем, че Десетте Божи заповеди няма да бъдат отменени и ще трябва да ги спазваме.