Спомняте ли си какво казваха комунистите преди 12 години за властта: “С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем.” Сега е време е обаче да се запитаме коя власт имат предвид. Тази, която се сменя по време на избори на 4 години, или онази, която се взема завинаги. Чак сега, признавам си, разбирам коя власт са искали и коя са взели. Не казвам, че това е завинаги, но все пак са я взели.

Разбира се, че става дума за тази власт, която е наша, на хората. Това е общественият договор, конституцията. Често съм чувал  да казват, че няма особена връзка между конституцията и обикновения човек: “Оставете конституцията, нека видим по-добре законите, те по-пряко ни засягат. По-важното е да изберем правилните хора.”

Да си представим, че трябва да си изберем къща. Как да го направим, като не разбираме нито от проектантско дело, нито от градоустройство, нито от всичките тези чудесии, които са необходими, за да се появи това сложно съоръжение, наречено наш дом. Естествено, че не разбираме. Но можем да направим друго – да изберем колко голям да е този дом, накъде да гледат прозорците – на запад или на изток. Същото е и с конституцията. Ако не се отнасяме с нужната сериозност към проблема с обществения договор, не бива да се чудим защо той изглежда неуютен, малък, с лош изглед, че децата ни не искат да живеят в него и го напускат.

Съдебната власт

В състояние ли е някой от вас да даде смислен отговор на въпроса какво общо има той лично със съдебната власт? Питал ли се е някой на какво основание българските съдии произнасят присъдите “В името на народа”? Може ли някой да посочи онази тънка нишка, която свързва мен, вас, тях с магистрата?

Ако искате да знаете какви са съображенията на баш майсторите на съвременна България, не е проблем да ги научите. Достатъчно е да знаете защо ние сме единствената страна, в която следствието се намира в системата на съдебната власт. Защо ли? Защото следователският апарат на бившата Държавна сигурност трябваше да бъде съхранен, ограден с имунитет и несменяем, разбира се. Ако търсите отговорност от съдебната власт като започнете от жертвите на комунизма и свършите с трагедията в “Индиго”, опитайте се първо да отговорите на въпроса защо в България има така добре съхранена независима от гражданите, но зависима единствено от престъпниците съдебна власт? Не чувам никой от политическите сили да задават този въпрос, включително и СДС. И се питам защо?

Разбира се, че тази власт я създаде бившата комунистическа партия. Едно към едно. Следствието трябва да отиде там, където му е мястото – в Министерството на вътрешните работи. Какви са тези следователи с имунитет и несменяемост? Няма такова чудо по света.

Прокурорите също трябва да отидат където им е мястото. Иначе хората ще питат всяка следваща власт – а защо не си изпълните обещанията, защо не осъдихте престъпниците за банковите фалити или за поредната катастрофа на икономиката. И правителството с право ще ви казва, че това е работата на съдебната власт.

Защо България е страна с огромна централизация на властта?

Нека се запитаме преди всичко: кому е удобно това? Естествено, най-добре в такава среда вирее мафията. Всички знаем, че при силно централизирана власт организираната престъпност най-хубаво пазарува. Чие наследство е тази централизация, е пределно ясно. Защо не изпълнихме препоръките на резолюция 96 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа като първо действие  Източноевропейските страни да се децентрализират и да се приближат колкото се може по-близо до гражданите?

Каква е тази нелепа формула България да има едно правителство и 262 общини, при това без финансова самостоятелност, липсващи правомощия? Защо комунистическата партия избра тази формула на местно самоуправление, а не възпроизведе поне областните съвети, които ги имаше и по Живково време? Затова му е широко около врата на държавния чиновник, той просто разполага с нашето имущество. Как би изглеждала приватизацията и смяната на собствеността, ако ги имаше самоуправляващите се области и хората решаваха съдбата на тези неща на място? Ако местните парламенти имаха възможност да се намесят? Как би изглеждала съдбата на парламента днес, ако ги имаше местните парламенти? Щяха ли да имат възможност местните гаулайтери, областните управители, да се разпореждат с такова огромно имущество и да съществуват фрапантни примери на грабеж?

И оттук  логично следва въпросът: щеше ли да е толкова лесно на т. нар. Г-13 (така се наричаше организацията на групировките през 1994, някои от които днес и днес фигурират като клуб “Възраждане” с участието на Мултигруп, фирмите на Васил Божков-Черепа и пр. – б. р.) да пазарува кейови места тук в София, дори без да се налага да припалват мерцедесите?

Защо  властта да е толкова далеч от обикновения човек? Време е в обществения дебат да казваме неща, които не са казвани досега.

Защо прокуратурата бе прибрана в съдебната система

Ако тя беше в системата на изпълнителната власт, можеше едно правителство и едно мнозинство в парламента да носи ясна отговорност и да накаже виновниците примерно за срива на банковата система. Щеше ли да носи отговорност? Разбира се, че щеше, защото държи инструмента да го направи. Щеше ли да има право избирателят да търси отговорност от своите избраници за това? Естествено. Нямаше ли да са на тръни депутатите, ако те избираха съдиите от четирите краища на България, на чий гръб щеше да се лепи корупцията, ако не на самия парламент и на съдебната власт?

Щеше ли да му е широко около врата на президента, ако той назначаваше съдиите и носеше отговорност за това? Щеше ли при това положение държавният глава да има днешиния рейтинг, ако се трупаха нерешени дела, щяхме ли да слушаме равнодушно глупостите му за създаване на някакво независимо бюро за разследване? Щеше ли министър Петканов да се разхожда, ни лук ял-ни лук мирисал, между парламента и министерството си след случая с аферата за подслушването, ако в конституцията съществуваше т. нар. процедура за импийчмънт? Поне такава, каквато е съществувала в Търновската конституция. Щеше ли да следва и принципа на своя роднина Людовик ХІV днешният царстващ премиер, ако знаеше, че има законов начин да бъде върнат от Мадрид и да бъде съден, ако по негова вина отново катастрофираме?

Това са само част от въпросите, на които вече имаме отговор. Преди 12 години излязохме на площадите, за да поискахме своята свобода. Мисля, че вече сме на половината път. Време е като граждани да поискаме властта.

Време е да ги спрем.