Искам да споделя две неща, които смятам за
важни около днешната дискусия: как беше избрано Великото
народно събрание и за Конституционния съд и как някои негови
членове пряко нарушават конституцията.
Вече 12 години тече дискусията за начина, по който бе избрано
Неликото народно събрание. Почти всички специалисти са на
мнение, че този избор беше опорочен. Неизвестно колко, но
около 40-50 депутати в повече, отколкото й се полагаха,
получи БСП тогава. Но не е ясно дали при друг резултат нямаше
да имаме същата конституция, като имаме предвид каква беше
групата на СДС, разбира се.
Факт е, че това беше първата съществена
манипулация в новата българска политическа история, която до
голяма степен предопредели дефектния ход на нещата. Достатъчно
е да ви припомня, че самата Централна избирателна комисия
тогава, председателствана от Живко Сталев и със секретар
Димитър Попов не взе решение по резултата от избора.
Мандатната комисия на самото ВНС под ръководството на покойния
митрополит Панкратий – също. Работилата впоследствие в
продължение на две години Комисия по документите към
парламента констатира огромни машинации. Достатъчно е да ви
кажа един такъв абсурден факт:
бяха обявени за гласували повече хора,
отколкото бяха налични тогава в страната
на възраст над 18 години, тоест избирателната
активност според тогавашната ЦИК е била над 101%. Когато
например бяха добавени гласовете от чужбина към подадените в
страната, всички партии намалиха процентите си, само БСП си ги
увеличи. 50 000 наши сънародници от чужбина бяха лишени от
право на глас на втори тур с решение на ЦИК. А според тогава
действащия НК и НПК за лишаване от право на глас на само един
човек се полагаха 3 години затвор, а те лишиха 50 000 души от
това право.
Мисля, че всички знаем за какво става дума.
Нямам нищо повече какво да ви кажа, освен това, което аз и
моят колега Николай Вълчанов, а и други специалисти по избори
в България разправят през тези години.
Има обаче нещо, което е свързано с българската
конституция и много свързано с дефектните неща, които този
основен закон произведе през тези години.
Става дума за Конституционния съд
Той е уреден в самата тази конституция в Чл. 7
и неправилно се нарича съд, защото няма нищо общо със съда.
Той е по-скоро нещо като втора камара, нещо като сенат, един
орган, в основните правомощия на който е да се изказва доколко
са съобразени с конституцията нормативните актове, които
приема парламента. Освен това КС излиза с решения по искане на
различни други органи, които тълкувателни решения стават
задължителни, нещо като част от конституцията. Тоест неговата
роля трудно може да се преоцени. Това е органът, чрез който
конституцията става реален правен инструмент.
Нека видим какво направи този Конституционен
съд през своето 12-годишно съществуване. Искам да бъда ясен
предварително. Когато говоря за Конституционния съд, не говоря
за всички негови членове. Както ще видим след малко, в
критични моменти са се намирали седем души, с решението на
които България е била отклонявана от своето нормално развитие.
Така че моите последващи упреци съовсем не се отнасят до
всички членове на КС, където безспорно работят и талантливи и
уважавани български юристи.
За своето съществуване КС разгледа огромно
количество дела, отмени редица законови текстове, в много
случаи съобразено с действащата конституция, но и в много
случаи неговите решения имаха фатални последствия.
Да започнем с това, че макар и плахо,
досегашните български парламенти, изключвам последния и 37-ото
НС, доминирано от БСП, се опитаха да въведат някакви
ограничения за заемане на висши държавни постове на ченгета,
бивши номенклатури и т. н., направено впрочем и във всички
бивши социалистически страни. Тези плахи опити бяха много
старателно ликвидирани от Конституционния съд. Единственият
закон с лустрационен характер, който мина в КС, и то на косъм
с 6:6, беше този, който носеше името на своя вносител Панев,
с който се регулираха някои положения в науката и висшето
образование. Ще ви припомня само, че беше направен опит на
бивши ченгета, доносници, офицери от ДС да им се забрани да
работят в управителните съвети на банки и други финансови
организации. Този текст беше обявен за противоконституционен
от КС, ченгетата си останаха да си управляват банките и в
периода 1995-1997 старателно ги източиха, като откраднаха, по
различни преценки, между 5 и 10 милиарда сегашни лева. Вижте
как едно малко хубаво решение на КС се измерва със сумата
между 5 и 10 млрд. лв., половината на външния дълг.
От 38-ото НС беше направен на два пъти плах
опит да се реши проблемът с архивите на бившата ДС. Първият
беше през 1997, когато се прие един доста окастрен закон от
НС, който обаче имаше и положителни страни. Какво се случи
обаче с този закон, попадайки в КС? Случи се най-лошото.
Първо, конституционните съдии с гласуване 7:5
(намериха
се все пак 7 съдии да гласуват против)
извади от кръга на проверяваните лица за съпричастност към ДС
президента, вицепрезидента и самите членове на КС. Това, бих
казал, е едно изключително по наглостта си решение, с което
самите конституционни съдии се обявиха за недосегаеми. Те
замениха презумпцията за виновност с презумпцията за върховна
непогрешимост и непроверяемост за виновност. И от кумова срама
сложиха и президента и вицепрезидента. Това решение, ще видим
след малко, става с огромния натиск, упражнен от ченгетата
отвътре в КС, и по-скоро от агент на ДС Георги Марков с
агентурното име Николай.
Второ, КС отново със 7:5 заяви, че не могат да
бъдат обявени като сътрудници на ДС картотекираните като
такива, освен ако не се намерят техните документи и
собственоръчно писани декларации или други текстове. За ваше
сведение ще припомня, че структурата на агентурата на ДС е
била такава, че само половината от агентите са подписвали
декларации за сътрудничество. Другата половина не са
подписвали, въпреки че са били вербувани с рапортна вербовка,
били са много активни като сътрудници. Тоест, с това свое
решение КС изключи от осветяване в публичното пространство на
половината агенти на бившата ДС.
По ирония на съдбата обаче се оказа, че част от
тези най-видни доносници са писали твърде много декларации и
доноси. Такъв е бил примерно г-н Ахмед Доган, който в
продължение на 14 години агентурна дейност е написал огромно
количество доноси и е работил активно за службите. Такъв е
Георги Марков от КС, за който споменах. Папките, в които са
събирали неговите доноси, направо са преливали от активната му
дейност.
Нека обаче продължим. Аз съм такъв един
гражданин, който дори и когато не харесва един закон, се
подчинява на него. Сега обаче ще видим как КС вече нарушава
самата конституцията. До този момент неговите решения в
някакъв смисъл, бидейки силно неморални, все пак не са
антиконституционни. Така решили хората, така направили,
моралът все пак не е правова категория.
През декември 2001 г-н Георги Марков,
конституционен съдия, назначен от президента Желев на тази
длъжност, влезе в Управителния съвет на Професионален футболен
клуб “Левски”. Нека видим какво пише в чл.147, ал.5 от
конституцията: “Положението на член на Конституционния съд е
несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна
или обществена длъжност, с членство в политическа партия или
синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга
платена професионална дейност.” Освен тази категорична
забрана, имаме и чл.148, ал.1, т. 5: “Мандатът на член на КС
се прекратява при: констатиране на несъвместимост с длъжности
и дейности …(изброяват
се от току-що прочетените от чл. 147, ал.5).
Какво е длъжността “член на управителния съвет
на едно едно акционерно, търговско дружество”?
Повтарям, че ПФК “Левски” не е само спортен клуб, това е
търговско дружество и прави пари, в което няма нищо лошо,
разбира се.
Управителният съвет на футболен клуб “Левски”
се назначава от т. нар. Надзорен съвет, чийто председател е
едно лице, изгонено от страната, обявено за опасно за
националната сигурност и което даже сегашното правителство не
смее да върне. Това е лицето Майкъл Чорни. Забележете:
конституционният съдия Георги Марков е пряко зависим в своята
дейност от едно лице, обявено за опасно за националната
сигурност. Самият смисъл на чл. 147, ал.5 на конституцията, е
конституционните съдии да не бъдат зависими.
Г-н Георги Марков е зависим първо по линия на
своето активно сътрудничество с ДС като виден неин доносник.
Той е забележителен и стова, че, първо, се е самопредложил и,
второ, е бил толкова активен, че оперативният му работник в
даден момент се е видял в чудо.
Г-н Марков просто е донасял всекидневно
Човекът не е могъл от него да си гледа другата
работа. Оперативният му работник се казва Иван Георгиев и е
управлявал освен Марков около 30 други агенти и разправя: “От
активността на Марков аз другите изобщо не мога да ги видя.
Този като ми заседне и донася непрекъснато.”
Същият този човек Георги Марков иска да стане
председател на КС. Казвам ви го, за да видите в каква страна
живеем. Алиса от страната на чудесата би била силно
изненадана, ако попаднеше тук.
Е ето къде КС нарушава конституцията. Защото
съдът е длъжен веднага, на часа, когато види, че негов член
толкова пряко нарушава конституцията, да го освободи
моментално. Не може една секунда да съвместява двете неща.
Все пак се надявам да не е Георги Марков
бъдещият председател на КС. И от сега апелирам към него: нека
инициира процедура за отстраняването на Георги Марков като
конституционен съдия, въпреки че мандатът му изтича през
октомври т. г.
Примерите, които дадох, бяха, за да стане ясно,
че проблеми има не само с текстовете на конституцията, но и с
нейното прилагане и с органа, който го осъществява. |