|
Аз не обичам да
пиша лични обръщения, но този път се налага, макар и с голямо
закъснение.
На 22 декември
миналата година моето име беше намесено в кратка публикация в
„Още инфо” от г-н Симеон Стоянов. Целта му очевидно е била да ме
използва като свидетел против статията на г-н Виктор Костов от
21 декември, „Нова телевизия нарушава човешки права.” Не че
моето име е кой знае какво, но очевидно малката ми репутация
вече е достатъчно голяма, за да има кандидати за нейното
използване.
На което отговарям
следното:
Вероятно имам
теологични и/или идеологически различия с групата представлявана
от г-н Виктор Костов, или със самия г-н Костов. Имам теологични
и идеологически различия и с много други хора. Може би дори и с
Любо Данчев да имаме различно мнение по някои въпроси, без
майтап. (Само с Белчо Дончев нямам различия. Като му чета
стихотворенията, сякаш аз съм ги писал, ако можех да пиша
поезия. С Белчо имаме нещо общо: не сме квадрати. Никой още не
знае какво сме. Любо също не е квадрат. И други хора. Затова
нямаме организация. Защото да организираш свободни хора е като
да пасеш котки. С квадратите е друго.)
Заставам изцяло
зад статията на г-н Виктор Костов. Тя показва, че той също като
мен и Белчо не е квадрат. Готов е да застане срещу тълпата,
срещу общественото мнение, срещу дивашкия племенен колективизъм,
насаждан от Нова Телевизия, и да защитава истината и морала. Не
е квадрат и не се вмества в голямата колективна безмозъчна
мозайка, и аз не мога да не се възхитя на това, още повече
когато защитава свободата и правото на индивидуален избор.
Аз не познавам г-н
Виктор Костов лично, и мога да съдя за него само от статиите в
различни издания и в неговото електронно издание, „Свобода
за всеки,” и то само за мисията, която си е поставил.
Захванал се е с една неблагодарна може би, но възвишена и
благородна задача. Запълва огромна празнина в интелектуалния
живот и юридическата област в България. Повечето юристи в
България са бездушни автомати, които не желаят да жертват
спокойствието си в името на морални каузи. Г-н Костов поставя
правото в служба на морала, напълно според добрите традиции на
Лок и Блекуел. Вероятно също жертва възможностите за финансова
задоволеност в името на по-висша кауза. В България
индивидуалната съпротива срещу колективната безмозъчност е
занимание самотно и опасно; лично съм го изпитал.
Накратко, отказвам
да позволя на Симеон Стоянов да използва моето име против г-н
Виктор Костов. Напротив, доколкото става въпрос за обществената
мисия на г-н Костов (извън неговия личен живот и морал, и
неговите теологични и/или философски възгледи), Божидар Маринов
е сред поддръжниците и приятелите на Виктор Костов.
Поднасям моите
искрени извинения на г-н Костов, че забавих този отговор с цели
два месеца.
На добър час, г-н
Костов, и . . . чакам брой шести на „Свобода
за всеки.”
Дестин,
Флорида, 16 февруари 2006 | 
