|
Когато човек
живее дълги години във Варна, свиква да не вижда сняг много често.
През зимата понякога пада по някоя снежинка - колкото да натрупа
„снежна покривка” от 5 милиметра и да разкаля улиците и
градинките.
Но веднъж на
няколко години от украинските степи на гости във Варна идва по
някоя сериозна снежна буря. От онези, на които софиянци гледат и
казват „Сняг, какво толкова?” Но варненци гледат с ужас, защото
целият град бива блокиран. Първо, защото те не са свикнали със
снега. И второ, много по-лошо: защото община-Варна винаги е
изненадана.
Вярно е, че
общинарите трябва да осигурят нормалното функциониране на града –
затова уж плащаме данъци. Но пък когато снегът ти идва на гости на
3-4 години, едва ли е изгодно общината да поддържа постоянно
автопарк от снегорини. Решението вероятно трябваше да се намери в
добрата организация. Машини не липсват във Варна – пристанищните
фадроми и две военни поделения в околностите на града можеха бързо
да решат проблема. Но не за това е думата днес.
Тази година
градът не беше блокиран, независимо от големия сняг. Или поне
„блокадата” не продължи няколко дена, както в предишни години.
След голямата снежна буря още сутринта хранителните продукти
изчезнаха от магазините. Но в ранния следобед на същия ден в
магазините на много места се появи отново хляб, зеленчуци и
всякакви други стоки, коаквито хората обикновено си купуват. Като
баща на три деца мога да кажа, че бях изключително благодарен
на...
На кого
всъщност трябваше да съм благодарен?
Не на
общината – тя в този момент беше заета да се оплаква, че отнийде
не идела помощ. Дори не даваха хубава прогноза за затоплянето на
времето – температурата държеше 10 градуса под нулата.
Благодарността ми трябва да бъде отправена към частните доставчици
на стоки. И по-конкретно - към техни момчета с големи и малки
микробуси, с които ги караха през преспите. В неблагоприятните
условия на бясно действаща природа и лениво бездействащи община и
държавни учреждения, те успяха да достигнат за няколко часа
достатъчно магазини във Варна, за да спасят града от глад. Заедно
с работниците в магазините и супермаркетите те ринеха сняг,
проправяха пъртини, носеха тежки каси и кутии през еднометрови
преспи, буксуваха на място и пак тръгваха... И градът почти не
усети, че е блокиран от сняг.
Голяма
работа, ще кажете, те не са го направили от алтруизъм, не са го
направили заради другите, а заради себе си. Заради своя личен
интерес. Заради парите, които ще вземат от нас, потребителите.
Същият личен интерес, който подбуди шофьорите на таксита през тези
няколко критични дни да искат минимум 20 лева за всеки курс из
дълбоките преспи. Личен интерес, а не загриженост за другите –
това спаси Варна от глад и проблеми през тези няколко дни.
Точно това е
и моята теза.
Икономиката се движи от личния интерес на хората.
Човек
понякога се мотивира да пожертва себе си или своя имот за другите
хора. Обичаме семействата си и даваме много от себе си за тях.
Съжаляваме бедните и старите хора и им даваме пари, които бихме
могли да инвестираме и да изхарчим за себе си. Но дори тогава сме
движени от нашето лично желание, а не от външни подбуди. Човек се
грижи за своето си семейство, а не за всички семейства
въобще. Дава пари на онези бедни, които той самият
смята, че заслужават, а не на всички бедни въобще. А когато се
стигне до икономическите действия на човека, той е движен изцяло
от своя личен интерес. Дори когато целта е представена като
„обществена цел” или „обществен интерес,” реалният човек се
мотивира единствено от своята лична индивидуална част в голямото
неясно и несъществуващо нещо
(нищо?),
наречено „обществен интерес”.
Да го кажем
по друг начин: Такова нещо като „колективен човек” не съществува.
Съветският съюз положи неимоверни усилия да го произведе и за 70
години не се придвижи нито на милиметър към желаната цел. Хората
останаха егоистични и загрижени за своята „малка правда”. Това е
човешкото естество. Реалността.
Като имаме
предвид тази реалност на човешкото естество, можем да размислим
как точно
действа това човешко естество,
поставено в
различни ситуации. Видяхме как действа личният интерес на човека,
когато е поставен в частния бизнес: дистрибуторите бяха готови да
свършат работата на община Варна да разчистят улиците на града и
да доставят хранителни стоки до магазините. Не техният алтруизъм,
а техният естествен егоизъм и лична алчност ми помогнаха да имам
храна за децата си. Техният личен интерес, когато е лишен от власт
над други хора, ги принуждава да намират начин за изява, като
служи на другите хора. Не защото са много загрижени за мен, а
защото са загрижени за себе си, те са принудени да ми послужат
пряко силите си, за да получат моите пари. Иначе аз няма да искам
да им ги дам. Те могат да реализират егоизма си, само когато
служат на другите.
В
бездействието на общинските и държавните служители видяхме как
действа личният интерес тогава, когато е облечен във власт.
Независимо дали ми служат или не, чиновниците имат властта и
силата да ми отнемат парите. През тези няколко бедствени дни за
Варна чиновниците можеха да си останат у дома или на топло в
канцелариите си. Те също са движени от личен интерес. Този техен
личен интерес им казва, че няма смисъл да се напрягат да почистят
града. Всяко напрежение е излишно: те ще вземат моите пари по
много по-лесен начин – чрез полицейската сила на държавата. Защо
да се морят да почистват?
Във
всички случаи действа личният интерес.
Разликата е,
че в частния бизнес личният интерес създава полезна стойност; в
бюрокрацията личният интерес унищожава полезната стойност. В
частния бизнес личният интерес спасява животи; в бюрокрацията
личният интерес унищожава животи.
Да го кажем
на икономически език: Личният интерес в частния бизнес се стреми
да оптимизира работата и да служи на повече хора, за да
вземе повече пари. Личният интерес в бюрокрацията се стреми да
оптимизира властта и да принуди хората да му служат, за да
вземе повече пари.
Това е важен
урок за българските избиратели. Всички партии през последните
години уверяваха българите, че ще оправят страната чрез държавни
мерки. Всички тези обещания предполагат, че по някакъв начин
партиите ще избегнат тази фундаментална черта на човешкото
естество – личния интерес – и ще принудят бюрократите да работят
за другите. Всяка държавна стратегия, регулация, инициатива имат в
основата си този погрешен подход и схващане: Че човекът на сигурна
държавна заплата ще направи повече от това, което личният му
интерес изисква.
И точно в
това е истинската причина за несполуките на нацията – твърде много
личен интерес е зает в непроизводителна държавна власт. Никой
човек не прави повече, отколкото личният му интерес изисква.
Просто човек не може да надскочи себе си. Когато е бюрократ с
власт, той ще я използва за личния си интерес във вреда на другите
хора. Когато е в частния бизнес, той ще работи в полза на другите
хора, защото личният интерес му казва, че това е единственият
начин да им вземе парите. И ако искаме личният интерес да продължи
да спасява човешки животи, трябва да намалим до минимум
бюрократите и да оставим всичко в ръцете на частния бизнес.
Останалото е утопия. | 
