|
Аз обичам застраховка в пакет с
печено пиле. Като потребител и като пълноправен гражданин на
Република България това е мое желание и мое конституционно право.
Нямам право да принуждавам някой да ми продаде такава застраховка.
Но ако има някой, който е съгласен
да ми продаде застраховка "Гражданска отговорност" заедно с печено
пиле, и ако цената ми харесва, аз имам конституционното право да
извърша пазарна размяна с него, той да получи моите пари, аз да
получа застрахователния договор заедно с печеното пиле и двамата
да сме доволни.
За да бъда аз доволен и той доволен
при сключването на застрахователния договор, ни е нужно единствено
взаимното съгласие. Не ни е нужен някакъв чиновник, който да ни
казва какъв договор е добър за мен или за застрахователя.
Разбира се, когато се стигне до
застрахователното събитие, и двамата трябва да сме честни един към
друг. Аз трябва честно да изложа ситуацията, а застрахователят
трябва на основа на застрахователния договор честно да ми изплати
това, на което имам право според договора. Ето тук вече ни трябва
държавен служител и то не чиновник, който да ни казва какво да
правим и какво да не правим, а полицай и съдия, които
застрашително да показват пръст на онзи от нас двамата, който
евентуално не си изпълнява задълженията по договора.
Но сега моите права са нарушени. Аз
искам към застраховката печено пиле, застрахователят е готов да ми
даде печено пиле, но такава уговорка между нас е незаконна според
решенията на някакви безлични чиновници от някаква агенция.
Защо е успял Хенри Форд
Желанието на застрахователя да ми
даде печено пиле не е случайно. Застрахователната компания има
нужда от повече клиенти, защото принципът на застраховките е
законът за големите числа. Тя може да застрахова и само един
клиент, но тогава едно единствено застрахователно събитие ще я
вкара във фалит. Сигурността на застрахователната компания се
състои именно в многото клиенти. Рискът се разпределя между
многото клиенти и застрахователят е доволен, и клиентите са
доволни.
Има един начин за привличане на
повече клиенти: ценовата конкуренция. Това е пра-стара истина.
Няма нужда от специално обучение, за да могат хората да я научат.
Всеки, който влезе на пазара, дори да не е знаел тази истина, я
научава в първите секунди на своето участие в тази игра. Някакси
естествено. Най-добрият начин да послужиш на хората и да ги
привлечеш като клиенти е да им вземеш възможно най-малко пари за
своята услуга. Хората го оценяват и стават твои клиенти. Този
парадокс е най-видим в бляскавата кариера на Хенри Форд ниски
цени и високи заплати правят огромни печалби.
Но Хенри Форд е успял, защото в САЩ
по онова време не е нямало Апостол Апостолов и Комисия за финансов
надзор, които да му казват на какви цени да си продава
автомобилите.
Несъмнено застрахователното дело е
област, в която могат да станат множество престъпления и измами.
Така е с всяка друга област на икономиката. Където има
взаимоотношения между хората, там има възможности за престъпления.
Но дали решението е в контрола върху цените?
Къде е мястото на държавата
Държавата има две възможности да се
намесва в икономиката. Цивилизованата възможност е правосъдието.
Хората са свободни да сключват каквито договори искат помежду си,
а държавата се намесва само тогава, когато едната страна по
договора не си е изпълнила задълженията. Докато няма нарушение на
доброволно сключен договор, няма нужда от намеса на държавата.
Така тя остава в своите правилни рамки, без да тежи на гърба на
почтените хора, но и без да позволява на престъпниците да тежат на
същия този гръб. От тази държава съдия и полицай страдат само
престъпниците. Почтените хора могат да си живеят живота, без дори
да я забелязват.
Нецивилизованата възможност за
държавна намеса е регулацията. Вместо да се намесва в края на
договорния процес, и то само ако има престъпление или неизпълнение
на договора, държавата се намесва още в самото начало, при
сключване на договора.
Така щяла да предотврати някакви
потенциални злини.
Държавата казва какви договори могат
да се сключват и какви договори не могат да се сключват. Защото тя
знаела по-добре от самите договарящи се какво е изгодно за тях,
разбирате ли. Такава държава ляга на гърба на всеки човек в
обществото. Преди да сключиш договор, трябва да се интересуваш
какви са многобройните държавни ограничения върху договорите и
едва тогава да го сключваш. От тази държава чиновник и регулатор
страдат всички хора в обществото.
Особено почтените.
Престъпниците плащат подкупи. Те
затова са престъпници.
Така губят и гражданите, и
застрахователите
Апостолов избра нецивилизования
начин да се намесва на пазара за застраховка "Гражданска
отговорност". Обяснението му е, че резервите на застрахователите
били намалявали опасно поради ниските цени. Е, тогава можеше да
наложи някакъв контрол върху резервите на самите застрахователи.
Или можеше съвсем цивилизовано да остави застрахователите сами да
си смятат резервите, а след това да ги съди и контролира при
изпълнението на договорите. Или просто можеше да остави съдът да
се справи с некоректните застрахователи. Или най-малкото, можеше
да публикува сведенията за резервите на застрахователните
компании, за да можем ние като потребители да решим сами и
доброволно в коя компания да се застраховаме и дали да вярваме на
ниската цена и бонусите.
Но той избра да контролира нас,
потребителите, като ни принуди да плащаме високи цени. Каточели
високите цени могат да предотвратят измамите и престъпленията или
могат да увеличат резервите на застрахователните компании.
Колкото и високи да са цените на
застраховките, една застрахователна компания винаги може да
изхарчи парите с такъв финес, че нищо да не остане. Така
регулацията няма да постигне нищо. Ако ще следваме същата логика,
нека да вдигнем цената на застраховките до 100% от застрахованата
стойност. Тоест да няма въобще застраховане. Натам води логиката
на Апостолов.
Това е все едно някой да принуди
Хенри Форд да вдигне цената на своя модел "Т", за да стане
безопасен... От това автомобилите няма да станат по-безопасни
просто по-малко хора ще могат да си ги купуват.
Същото ще стане и със застраховките.
Застрахователите няма да станат по-морални, нито застрахованите ще
имат повече сигурност след поредното държавно безумие. Просто
по-малко хора ще могат да си позволят застраховки. Това ще доведе
до свиване на застрахователния пазар, което пък допълнително ще
намали резервите на застрахователите. От друга страна, това ще
изисква повече държавни ресурси за следене и откриване на
шофьорите без застраховки. Това ще изисква повече ресурси за
държавата, които ще излязат от джоба на шофьорите. И шофьорите още
повече няма да могат да си позволят скъпите застраховки. И така
нататък.
Порочният кръг просто ще се затвори.
Жалко е, че дори след кариера на
фондовата борса Апостолов все още разсъждава първосигнално като
комунистически функционер: "Най-сигурното възпиране на
престъпленията е контролът върху потребителите." Липсва му
въображение очевидно.
И морал. | 
