|
|
Онзи ден ми
се обади моят адвокат и ми казва:
–
Божидаре, научих, че Милен Велчев щял да раздава тринадесета
заплата. Бил останал излишък от моите пари, дето са ми ги взели, и
сега плащат от тях тринадесета заплата. Да вземем да се
заинтересуваме и да отидем да си получим тринадесетата заплата и
ние. Така де, тъй като сме демокрация, бюджетът е на всички и
следователно излишъкът е на всички, и следователно всички да си
вземем това, което ни се полага.
Обадихме се
на няколко места, все държавни учреждения, дали знаят нещо, никой
не знае откъде можем ние, които сме внесли в бюджета, да си вземем
тринадесета заплата от него. Но затова пък ни светнаха, че
тринадесетата заплата не била за нас, които внасяме в бюджета, а
за онези, които не внасят, нито пък заработват – чиновниците.
(Разбира
се, това е измислена ситуация, базирана на обикновена пазарна
логика и здравомислие. Ако такова наистина съществуваше, горният
диалог щеше да изглежда реалистичен. Сега обаче реалността
изглежда като измислена.)
Седим сега с
моя адвокат и се чудим. На какво морално основание се дава тази
„тринадесета заплата”?
Адвокатът ми
има много клиенти. Някои от тях го ползват почти всекидневно и му
плащат добре. Тъй като увеличената работа означава голямо
напрежение за неговата секретарка, той й дава премии над заплатата
– заслужила си ги е премиите.
Фирмата, в
която работя, изобретява, произвежда и продава електронни
устройства. Когато има големи продажби, шефът раздава премии –
имало е много работа, клиентите са доволни, и работниците са
работили много, следователно заслужават премиите.
Мой приятел
има две бараки на „колхозния” пазар във Варна, в които продава
обувки. Лятото при него е лудница – всякакви германци,
скандинавци, французи, англичани идват на море в България и
използват случая да си накупят евтини дрехи и обувки. Едни и същи
обувки при тях са 200 евро, в България са 30-40 евро. Разликата е
голяма. Та за три-четири месеца през лятото оборотът на моя
приятел е огромен, но пък и работата е много. И затова плаща на
продавачките си премии. Заслужили са ги.
В строителна
фирма наблизо имат доста поръчки за строежи. Тъй като поръчките са
много, шефът има интерес от предсрочно завършване на сградите, за
да поеме следващия строеж. Спестяването на време е повече пари за
него. Затова, когато работниците не се мотаят, а завършат строежа
предсрочно, той им дава премии. Заслужили са ги.
Но какво
са заслужили държавните чиновници, та да заслужават премии във
формата на тринадесета заплата?
Да си
помислим: Във всички горни примери увеличените пари, от които се
раздават премии, идват от клиенти, които са доволни от получените
стоки или услуги, имат истинска нужда от тези стоки и услуги, и
доброволно си дават парите. От това доброволно даване произтича
увеличеният оборот и печалба, и оттам идват премиите.
Когато обаче
говорим за държавния бюджет, там няма такова нещо. Държавният
бюджет се събира чрез принуда. Твърдението на официалната
пропаганда е, че той се събира за извършване на услуги от
държавата към гражданите. Не за печалба, както прави частният
предприемач – иначе би било наистина морално извращение да събират
пари насила и да ги смятат за „печалба.” Следователно, ако има
излишък, това са надвзети пари. Това са пари, които
държавата не е употребила в никакви услуги. И тъй като не ги е
употребила в услуги, тя трябва да ги върне на онези хора, от които
са били взети парите, без съответните услуги.
Но Милен
Велчев решава, че тези пари трябва да се раздадат на държавните
чиновници като премии. Това означава, че истинската цел на
държавния бюджет не е извършването на услуги към гражданите – ако
беше така, излишъкът трябва да се върне на същите тези граждани,
тъй като срещу него няма получени услуги. Истинската цел на
държавния бюджет е облагодетелстването на онези, които държат
властта. Премията на тринадесетата заплата не се раздава за
заслугите на държавните чиновници – че са свършили някаква полезна
работа, някакви услуги към някого. Премията се раздава заради
това, че държавата е успяла да вземе от своите граждани повече
пари, отколкото услуги е извършила към тях. Моралните основания за
тринадесетата заплата са същите като моралните основания за
разпределянето на плячката от разбойници – колкото повече почтени
хора ограбят, толкова повече плячка ще има за всеки разбойник.
И така,
тринадесетата заплата е пир на хищници върху трупа на жертва.
Лъвът ловува и ако уловът е голям, има бюджетен излишък – лъвът се
насища и оставя хиените-чиновници да изядат излишъка. Жертвата са
онези от нас, които са принуждавани насила да плащат данъци и да
пълнят държавния бюджет.
Май е дошло време да понамалим популацията на хищниците. Тогава ще
си задържаме тринадесетата заплата за нас, които сме я заслужили. |
