|
|
|
Какво би станало, ако след победата над Германия през 1945
съюзниците не бяха премахнали концлагерите? И например бяха
извикали от Калкута
Майка
Тереза да стане Министър на Концлагерите на новата Германия? И тя
беше приела?
Майка Тереза беше добра и милостива жена. Била е получила призив
от Бога да работи сред „най-бедните от най-бедните”.
Определено през 1945 едва ли е имало по-бедни хора от обитателите
на концлагерите. Подопечните |
|
|
|
на
Майка
Тереза в
областта Даржелинг на Западен Бенгал поне са
притежавали живота си. Концлагеристите не са притежавали и него.
Така че това би било добро поле за работа за албанската монахиня.
Какво би направила Майка Тереза с концлагерите?
Първо,
би подобрила условията на живот. По-добри нарове, повече уют в
затворническите бараки, отопление, течаща вода, тоалетни,
телевизия. Може би забавления всяка вечер за затворниците и така
нататък. Храната трябва да е на ниво, закуска, обяд и вечеря, с
десерт на обяд и чаша вино в неделите. Второ, би подобрила
условията на работа в каменните кариери. Осемчасов работен ден,
почивка в събота следобед и неделя. По-добри инструменти, машини,
превоз до работното място с автобуси. Удобно и топло работно
облекло, обувки, ръкавици, бельо. Трето, би подобрила
отношенията между надзирателите и затворниците. Усмихнати гардове,
никакви зли кучета, без телени заграждения и без грубо отношение.
Книга за оплаквания на затворниците, всекидневно обучение на
гардовете на любезни обноски и учтивост. Четвърто, би
направила всичко за запазване на живота на затворниците.
Премахване на газовите камери, единствено труд в каменните кариери,
и то съобразен с всички изисквания на безопасността на труда, с
лекарски грижи за болните и ранените. Всекидневна проверка за
паразити, усилен епидемиологичен контрол, лекарства.
Майка Тереза би направила концлагерите райско място.
Само че...
те ще си останат концлагери. Място, където хората биват вкарани
насила, против волята им. За да служат на нечии чужди цели. Ще
бъдат лишени от възможността да реализират своите си цели за своя
си живот, за своето семейство, ще бъдат лишени от радостта да си
поставят такива цели и да ги постигат. С други думи, ще бъдат
лишени от свобода. Колкото и приятен и уютен да е един концлагер,
той си остава концлагер - място за лишаване от свобода. Дори Майка
Тереза да е началник на концлагера, той си остава концлагер.
Всички грижи на земята няма да могат да заглушат желанието на
затворниците за свобода. Дори ако свободата означава несигурност,
борба, усилия, неуспехи, глад. Защото истинският проблем на
концлагерите не са лошите условия на живот и работа, нито лошото
отношение на пазачите; тези проблеми са само следствие от
истинския проблем. Концлагерите са институция, която сама по себе
си е зла, и ако ще в тях да бъдат назначени на работа най-добрите
хора на света, концлагерите ще останат зла институция.
Вероятно можем да смятаме Иво Прокопиев за добър предприемач. Поне
засега той показва, че умее да умножава парите, които има. Умее
също да прави вестници.
Има добри организационни способности, добър инвестиционен усет,
добро познаване на пазара и конкретно на капиталовия пазар. Или
поне е по-добър от средния българин във всичко това.
Веднага с назначаването си за председател на Надзорния съвет на
НОИ Прокопиев обяви своите приоритети - активно управление на
капитала, натрупване на ресурс, намаляване на размера на вноските,
намаляване на разходите и бюрокрацията. Това е защото той смята,
че това са големите проблеми на НОИ.
За
съжаление, не са.
Това са само симптоми на истинския проблем.
Разбира се, вярно е, че НОИ е институция, която събира огромен
финансов ресурс, но е пасивна на пазара, което води до големи
загуби от пропуснати ползи. Вярно е, че е организирана на
разходно-покривен принцип, не натрупва капитал и следователно е
изключително краткосрочно ориентирана, което не е нормално за едно
пенсионно осигуряване. Вярно е също, че разходите и бюрокрацията
са огромни, че същият ресурс може да се управлява ефективно (и
наистина се управлява на много места по света) от 15-20 пъти
по-малко чиновници и разходи
Но
това са само следствия от истинския проблем.
А
истинският проблем е, че НОИ е монополна организация, с монополни
права, с право принудително да събира парите ни, да решава как те
ще се разпределят, да определя нашето бъдеще, какви пенсии ще
получаваме
и
за какви „заслуги”.
НОИ е нещо като финансов концлагер, който ни принуждава да
работим ангария за целите на малка група политици или чиновници, в
замяна на фалшивата сигурност на парчето хляб,
след като се пенсионираме. НОИ е рекетьор, който ни налага своята
сигурност и закрила с насилие. Нямаме право да потърсим сигурност
и закрила на друго място. Нямаме право сами да си изработим
сигурността и закрилата. Нямаме право да определяме какво ще става
с парите ни, които НОИ поглъща. Нямаме право да ги използваме за
по-печеливши дейности, които ще ни донесат повече сигурност и
закрила от даваните от НОИ.
Тоест, по закон
ние сме затворници –
една и съща дажба, едно и също бъдеще, една и съща принуда към
труд.
Колкото и добър да е Иво Прокопиев в операциите на капиталовия
пазар, НОИ си остава концлагер. Със или без Иво Прокопиев нашата
свобода за действие е отнета. Иво Прокопиев може и да знае как да
натрупва капитал. Други хора
може и да
го
могат по-добре от него. Ако въпросът беше в това кой ще управлява
финансовия концлагер НОИ, май ще е по-добре всички българи да се
осигуряват принудително при Джордж Сорос. Много по-сигурно е и
много по-печелившо; финансовите фондове на Сорос дават средна
възвръщаемост от 25% на година (при такава възвръщаемост само след
5 години НОИ ще може да дава на всички пенсионери средна заплата
на месец, ще натрупва индивидуални сметки на сегашните работещи и
пак ще остане излишен финансов ресурс). Но дори Джордж Сорос да
стане началник на НОИ, това няма да реши основния проблем -
отнемането на свободата на милиони български граждани сами да
определят своето бъдеще, своите амбиции и цели.
Какво може да ни обещае Иво Прокопиев като председател на надзора
на НОИ?
Може да ни обещае, че в скоро време осигурителните вноски ще
паднат. Кога точно? Множество частни пенсионно-осигурителни
фондове дават тази възможност сега, в момента, заедно с
комбинирани застраховки „пенсия-здраве-живот.” Без да се налага
пак да
чакаме светлото
бъдеще.
Ако имам възможност да получа по-добра сделка днес, защо да
отлагам за утре?
Прокопиев така ли успява в бизнеса, като пренебрегва по-добрите
сделки сега заради неясни обещания за неопределеното бъдеще?
Може да ни обещае, че като се пенсионираме, пенсиите ни ще бъдат
по-високи от сегашните.
Но как можем да бъдем сигурни?
И
колко точно по-високи? Никой от нас като отделен гражданин няма
контрол върху НОИ и върху размера на пенсиите. И колко време ще ги
получаваме тези пенсии? Ако
човек
почине една година
след пенсията, ще се окаже, че цял живот е плащал, а е получил
пенсия за една година. Ами ако почине преди да навършил пенсионна
възраст? Ако иска
примерно
тези пари да ги получат децата му? Спестяванията му ще бъдат
изгубени завинаги. Частните фондове на свободния пазар дават
индивидуална сметка с натрупване, със съвсем точни задължения за
съвсем конкретни суми, които остават след изтичане на договора. И
ако човекът не доживее
пенсионна възраст, децата му получават парите.
Тези проблеми не се решават с нов председател. Също както
проблемът с концлагерите не се решава с назначаването на Майка
Тереза за Министър на Концлагерите. Концлагерите трябва да се
закрият. Те са зла институция по самото си естество. НОИ също.
Накратко, назначаването на Иво Прокопиев за председател на
Надзорния съвет на НОИ е едно безсмислено упражнение. Пенсионното
осигуряване не се нуждае от нов председател, а от пазарна
свобода. От възможност за всеки отделен човек да определя
своето бъдеще, своите амбиции и цели, да решава какво ще прави с
парите си, дали ще ги харчи сега или ще ги спестява за пенсия,
дали ще ги даде отсега на децата си или ще им ги завещае като
наследство след смъртта си. А ако Иво Прокопиев е добър в
операциите на финансовия пазар, нека да основе
пенсионно-осигурителен фонд, и нека ни даде оферта как смята да
увеличава нашите пари, ако му се доверим. Тогава някои от нас ще
му повярват и доброволно ще му възложат управлението на парите си.
И тогава Иво Прокопиев ще е по-отговорен, защото ако не е, никой
няма да му повярва и няма да му повери парите си.
Другото е утопия. Утопия, налагана с държавна принуда. |
