Така де, какви са тези шикалкавения на дребно? От 75 лева на 100 лева, после от 100 лева на 120 лева, после от 120 лева на 150 лева. Кога ще стигнем в Европа с такива мизерни стъпки? Трябва радикално действие, категорично, веднъж завинаги! Вместо да увеличава минималната заплата на час по лъжичка, Милен Велчев да отиде докрай в своята си пропаганда и смело да реши въпроса със заплатите: Минимална заплата 4000 евро! Като принуди всеки работодател да плаща минимум 4000 евро заплата на своите работници, Велчев хитро ще реши въпроса с бедността. Така ще изпреварим Чехия като стой та гледай. Всеки българин с 4000 евро заплата! Цял

Българско общество за индивидуална свобода

свят ще ни гледа удивено и няма да разбере какво му се е случило.

Милен Велчев може и да е чувал нещо за икономика, но през последните няколко години въобще не му личи. Многобройните му ходове като министър на финансите показват, че много повече разбира от първосигнална пропаганда, и много малко от здрав икономически разум. Вероятно се е справял много добре като изпълнител в някоя лондонска компания, където някой друг е вземал важните икономически решения. Но когато се оказа на министерския стол, очевидно Велчев е загубил и малкото икономически познания, които е имал.

И така, какъв е смисълът от последния пропаганден ход за повишаване на минималната работна заплата от 120 на 150 лева? На кого ще помогне той? Ще помогне ли на работниците? Ако да, защо наистина да не увеличим минималната работна заплата направо на 4000 евро и така да решим всички проблеми? Това би било довеждане на мисленето на Велчев до неговия логичен край. Защо да не го направим?

Когато дадем този краен пример, отговорът е очевиден: Никой работодател не може да плаща заплата 4000 евро в българските условия. Просто всеки работодател ще уволни работниците си и ще закрие бизнеса. И вместо 4000 евро заплата ще имаме 100% безработица.

Добре де, сваляме на 1000 евро. Какво става тогава?

Тогава ще има работа само за някои много добри специалисти: програмисти, електронни инженери, някои адвокати, някои лекари. Всъщност, не е сигурно дали ще има работа и за тях. Мнозинството от хората все още няма да могат да бъдат наети на работа, безработицата ще бъде над 90%, и следователно няма да има и пазар за услугите на скъпоплатените професии.

Ами ако свалим на 300 евро?

Мнозинството от наемните работници в България отново няма да могат да си намерят работа, защото няма да има кой да ги наеме за тези пари. Останалите, които са по-скъпо платени, ще трябва да работят за външни клиенти, защото мнозинството от българите няма да има никаква работа.

Добре, сваляме на 150 лева. Какво става тогава?

Най-бедните, най-неквалифицирани работници, обикновено от малцинствата, виждат как им се отнема възможността да си намерят работа.

Незаконно е да си неквалифициран работник, който е готов да работи за 100 лева на месец. Наистина, добре е да получаваш 150 лева . . . ако има кой да ти ги даде. За да ти ги даде, трябва да се докажеш. Не си учил, нямаш диплома, едва четеш буквите, но пък си готов да носиш щайги на пазара по цял ден. Трудолюбив си, не крадеш, и се задоволяваш с малко. Но хората не те познават, нямат ти доверие и не желаят да ти плащат 150 лева с издръжките и осигуровките. Трябва да се докажеш. Можеш да ги убедиш да ти позволят да се докажеш, като им предложиш да ти плащат по-малко – например първо 70 лева, на следващия месец 100 лева, след това 120 лева, и ако е рекъл Господ, може да стигнеш и до „законните” 150.

Но е незаконно да се договориш с работодателя за 70 лева. Милен Велчев не позволява. Така че всяка възможност да започнеш работа е убита в зародиш. Убита е от същия този закон, който уж е предназначен да ти помогне да вземаш по-голяма заплата? Защото според логиката на закона за минималната работна заплата изборът е „100 лева или 150 лева.” Но истината на пазара налага друга логика: изборът всъщност е между 0 лева и 100 лева. И законът казва: „0 лева са законна заплата, но 100 лева са незаконна заплата.”

И ти оставаш на 0 лева заплата.

Така вместо да ти помогне, законът всъщност те подтиска. Той ти пречи да си намериш работа, пречи ти да се докажеш като работник – може би нискоквалифициран, но трудолюбив, съвестен и честен.

Като не можеш да си намериш работа, регистрираш се като безработен. Там ти дават 40 лева на месец за нищо. Ако имаш късмет, можеш да получиш и повече – до 70 лева. Същите тези 70 лева, ако ги получаваш като заплата, са незаконни и работодателят ти подлежи на наказание. Но ако ги вземаш като подаяние от държавата, са напълно законни и държавата не подлежи на наказание.

Мислиш по този въпрос и се чудиш: Кое е добро, да работиш или да чакаш на подаяния? В какво те насърчава Милен Велчев?

Очевидно Милен Велчев има нужда от уроци по основни икономически познания. Например, той си въобразява, че там някъде в частния сектор тече някаква пълноводна, никога не пресъхваща река от пари. И държавата може чрез закони, постановления, укази, стратегии да черпи свободно от тази река и да я насочва накъдето си поиска. Заповядваш на работодателите да вдигнат заплатите, и те ги вдигат. Просто бръкват с кофите в реката от пари, и раздават парите на работниците. Днес 150 лева, утре 500 лева, след месец 1000 лева.

Икономическият урок, който Велчев трябва да научи, е, че парите са оскъдна стока на пазара. Когато чрез закон принудиш работодателите да плащат повече пари, работодателите няма откъде да вземат повече пари. За да могат да се съобразят с новите изисквания, те ще трябва да уволнят някои работници, за да могат да влязат в рамките на наличния бюджет. Уволнените ще бъдат именно най-неквалифицираните, онези, които винаги са били бедни, най-ниската прослойка от населението на България. Велчев може да принуди работодателите да увеличат заплатите, но не може да ги принуди да наемат хора на работа. Явно на Велчев му липсват някои основни познания, както и здрав разум.

Разбира се, спестените заплати могат да бъдат разпределени от работодателя на останалите работници. Но не за дълго. Уволнените работници, тъй като не могат да си намерят законна работа, ще легнат на грижите на социалното министерство. Социалното министерство ще реагира с искания за повече пари. А повече пари няма откъде да се вземат, освен от същия този работодател. По точно, от заплатите на работниците, които са останали на работа.

И порочният кръг се затваря.

Порочният кръг може да се разбие като се премахне законът за минималната работна заплата. Само че пропагандният инстинкт на Велчев заглушава остатъците от здрав разум. И затова не трябва да е изненада, ако някоя сутрин осъмнем с минимална заплата 4000 евро. Ако има кой да ни ги даде.