|
Изчаках една седмица, за да дам
възможност на д-р Семерджиев да прочете внимателно написаното
дотук, да види точно какви въпроси са му били зададени от
противниците на неговия здравен комунизъм, да види на кои въпроси
не е отговорил и да се опита да им отговори.
Вместо това д-р Семерджиев ни
забавляваше с парадоксалното поведение да отговаря уж на г-жа
Ултрамаринова, а всъщност половината от „отговорите” му към нея са
камъни, хвърлени по Божидар Маринов.
Между другото г-н ХичУлтраМаринов ни
развесели с оригиналност. Той (Тя?) не се прояви единствено с
избрания
|
|
|
|
псевдоним. Много по-дълбоката
оригиналност се
видя в това, че в дискусията
за здравната каса реши да ни ограмоти относно „хартата на
клиента”. За да направи това, той ни пусна линк към Министерството
на здравеопазването и неговата „харта на клиента на
административни услуги.” (???) Това е като да искаш да си купиш
билетче за автобуса, а те да те препратят към Министерството на
транспорта и да ти обяснят какъв пакет документи ти трябват, за да
си направиш автобусна линия.
Нищо де, стават такива грешки. Но
това, което не трябваше да става, е мълчанието от страна на д-р
Семерджиев. Той подхвърли няколко тези в защита на своята си
здравна каса. Аз и други противници на здравния комунизъм
показахме как тя не работи. Д-р Семерджиев удобно забрави за
своите тези. Тъй като вече няколко дни д-р Семерджиев не си прави
труда да отговаря на принципните въпроси, струва ми се, че е
уместно да обобщим и систематизираме темите, по които той някакси
удобно замълча.
1. Държавната принуда.
Дълго време д-р Семерджиев
настояваше на своята теза, че доброто СДС не било налагало
държавна принуда, а лошото НДСВ било наложило държавна принуда.
Нещо повече, при доброто СДС имало възможност за „излизане от
националната осигурителна схема”. Например, можело да се премине
на граждански договор или да станеш свободна професия. Д-р
Семерджиев ни ги пробута всичките тези пропагандни тези, но
забрави да ги подкрепи с конкретни законови текстове от 1998.
Аз направих това и цитирах точния
текст на член 33 от Закона за здравното осигуряване от 1998, от
който ясно се вижда, че държавната принуда съществува именно
оттогава. А член 40 от същия закон, пак от 1998, определя
конкретно правоотношенията, по които се дължат вноски в здравната
каса. Нито един договор – нито трудов, нито граждански – не е
изключен от това задължение. Не са изключени и свободните
професии. Няма и никаква възможност за „излизане от националната
осигурителна схема.”
Накратко, д-р Семерджиев ни излъга.
Без да му мигне окото.
И когато изложих лъжата му на показ,
дори не се засрами. Просто започна да ни обяснява колко е важна
държавната принуда, защото, представете си, свободен пазар не
можел да се самосъздава. Така де, за да се създаде свободен пазар,
трябва да има държавна принуда. Как иначе може да се създаде
свободен пазар?
Но за свободния пазар ще говорим
по-нататък. Засега важното е, че д-р Семерджиев вече не отрича
държавната принуда, наложена при неговото съучастие в управлението
през 1998. Просто си мълчи за това.
2. Колко плащат американците?
Една от любопитните фриволности на
д-р Семерджиев е неговото тълкуване на статистиките. Той ни даде
данни за това колко се харчи за здравеопазване в САЩ на човек.
Според тези данни на човек се харчат средно $5000
долара на година. Д-р Семерджиев в началото ни обясни, че това са
пари, които средният американец вади от джоба си. Разбира се,
веднага показах колко смехотворно е това – може ли петчленно
семейство с годишен доход от $45,000 да
плаща $25,000 на година за лекари? След
това се оказа, че не било семейството, а били работодатели,
застрахователи, държавни програми и други. Е, работодателите също
не плащат пряко (за тях ще говорим по-късно), а чрез
застрахователите. А държавните програми са силно ограничени по
обхват, така че накрая остават застрахователите. Частните
застрахователи. На свободния пазар. Този пазар, който д-р
Семерджиев обича на думи, но на практика мрази и се страхува от
него. Стана явно, че в глупавата Америка, която няма достатъчно
разум да си направи задължителна монополна здравна каса, стават
чудеса: пациентите плащат малко, лекарите получават много и всички
са доволни. И тези чудеса се дължат на способността на
застрахователите от свободния пазар да натрупват капитал чрез
активно отговорно управление на капитала. Точно този механизъм
на капиталонатрупване, за който д-р Семерджиев така и не е научил
във всичките учебни центрове, които е посещавал.
Сега вече д-р Семерджиев мълчи по
този въпрос. Последната забележка по темата беше, че в България
нямало такива застрахователи. Няма, разбира се, защото българските
правителства през последните 15 години са се погрижили за това.
3. Колко са болни американците?
Тъй като САЩ са добър пример за
ефективността на свободния пазар в медицинското застраховане, д-р
Семерджиев се опита да защитава своя здравен комунизъм като ни
обясни колко тежко било положението със здравеопазването в
Америка. Просто хората измирали по улиците, 40 милиона въобще
нямали никакво здравно осигуряване и въобще в Америка е пълна
трагедия.
Това очевидно беше инстинктивна
реакция. Всеки комунист я има тази инстинктивна реакция - да
обяснява дълбоката трагедия на отрудения американски народ: колко
е беден, колко е гладен, колко е болен, как бият малките негърчета
и как американците се тълпят пред чуждите посолства за имигрантски
визи. Особено пред посолствата на страни с държавно монополно
здравеопазване, като България и Северна Корея.
Явно някой от близките му, обаче, го
просвети, че първобитната антиамериканска риторика не се връзва
много с пропагандата точно на партията на д-р Семерджиев. И той -
отново удобно! - забрави и за този аргумент. Вече не четем колко
бедни и болни са американците и колко дълбоко се мъчат без
насилствено здравно осигуряване.
4. Ориенталската тирания в
Америка.
Комунистическият инстинкт не спря до
тежкото положение на трудовия американски народ. Той се разви до
описание на дълбоката антидемократичност на американската
политическа система. Когато целият американски народ въздишал по
демократичната здравна принуда и даже президентът Клинтън бил
готов да въведе такава система, ненадейно се появили някакви
застрахователи и по съвсем недемократичен начин наложили
запазването на системата за доброволно здравно осигуряване.
Доброволността винаги е недемократична, нали разбирате?
На фона на това имахме описание от
г-жа Сачева на съвсем демократичното узаконяване на държавното
насилие в здравеопазването през 1998. Целият български народ се
събрал и съвсем доброволно поискал да го осигуряват насила. Както
си го пише в учебниците по демокрация.
Единственият проблем е, че д-р
Семерджиев не поиска да отиде при американския посланик и да му
обясни колко недемократично доброволна страна е Америка и как
американците трябва да се научат от здравната клика на
демократично насилие. Този аргумент също беше удобно забравен.
5. Колко плащат работодателите за
здравето на работниците?
Чакахме да видим какъв е точно делът
на работодателите в плащането на здравните услуги на работниците.
Накрая получихме цитат от Ли Якока, че 30% от стойността на всеки
автомобил на „Крайслер” отивали за здравето на работниците. И д-р
Семерджиев съвсем авторитетно ни обясни, че всеки, който си купи
Крайслер на стойност, да речем, $30,000,
всъщност плаща $10,000 на лекарите.
Естествено, за онези, които
разбираме от математика, а също от икономика, това тълкуване
предизвика искрен смях. След като се съвзех от смеха, показах, че
тълкуването на д-р Семерджиев предполага, че на всеки работник в
Крайслер всяка година му сменят я сърце, я бъбрек, я някоя друга
част от тялото – това са $200,000 на
човек на година, не е шега работа. Тоест, един работник с
20-годишен стаж в Крайслер трябва да е напълно изкуствен отгоре до
долу; а след още някоя друга година ще има и пари да му присадят
позитронен мозък.
След това показах на д-р Семерджиев
какво точно иска да каже г-н Якока. Повече не чухме нищо от д-р
Семерджиев за участието на работодателите в здравните плащания.
6. Ах, тези факти!
Докато ние си говорехме за тежкото
състояние на американците и как след здравните услуги едва им
остават пари за някое парче хляб и по един крайслер, г-н Бахариев
ни даде точни факти за своята здравна застраховка в
Manulife. За $178
на месец има 100% покритие на цялото му семейство (независимо от
броя на децата!) с осигуряване и лекарства и 80% за стоматолог.
Плюс застраховка живот. Плюс застраховка за продължителна
нетрудоспособност.
Г-н Бахариев попита д-р Семерджиев
дали неговата здравна каса дава същите условия.
Д-р Семерджиев се отплесна нанякъде
и отново пропусна да отговори.
7. Здравната каса е направена за
идеален свят с идеални хора.
Един повтарящ се рефрен беше онова
старо оправдание, което комунистите използваха за комунизма си:
„Здравната каса е добра, но хората, които я управляват, са лоши.”
Попитах д-р Семерджиев дали това
означава, че здравната каса е била предназначена за идеален свят с
идеални хора? И ако е била предназначена за идеален свят с идеални
хора, как си въобразява, че би могла да работи ефективно в един
неидеален, но пък за сметка на това напълно реален свят с
неидеални хора?
Д-р Семерджиев въобще даже не си и
помисли да забележи този въпрос.
8. Нашите чиновници са по-добри
от вашите чиновници.
За сметка на това той ни каза, че
лошотията на здравната каса дошла тогава, когато чиновниците на
СДС били сменени с чиновниците на НДСВ. Тоест, по заобиколен път
научихме, че всъщност сме имали идеални хора, само дето не сме го
усетили. Идеалните хора били чиновниците от СДС. По принцип
чиновниците от другите партии са като всички чиновници –
егоистични, некадърни, неинициативни, гледат своя си интерес над
обществения, използват властта над обществените ресурси за своите
си цели. Накратко, хора като хора.
Но не е така с чиновниците от СДС.
Когато бъдат назначени от СДС, чиновниците в внезапно се превръщат
в ангелчета. Те не мислят за себе си, нямат собствен интерес, даже
не могат да си представят, че могат да се възползват от
обществените ресурси за своите си цели. Абе има нещо
облагородяващо, нещо божествено, нещо месианско в СДС, което прави
хората да изоставят своето грешно човешко естество и да станат
светци.
Д-р Семерджиев така и не ни каза кое
е това в СДС, което му дава способността да намира такива идеални
хора, въпречи че то не е по силите дори на Републиканската партия
в Съединените щати (но от тази задокеанска партия никога не са
твърдели, че това въобще е възможно - понеже е дясна).
9. Тъпите лекари.
Както посочихме по-горе, д-р
Семерджиев тихомълком се отказа от пропагандната теза, че доброто
СДС не било налагало държавна принуда. Но пък ни обясни, че това
било така, понеже лекарите са прекалено тъпи, за да може да се
разчита на тях. И затова била необходима държавната принуда. На
основата на това допускане аз съставих една примерна ситуация, за
да покажа колко е нелеп този аргумент. Не само това, но и развих
сюжета какво би станало, ако наистина родните ни български лекари
са толкова тъпи. Дори те да не могат въобще да разпознаят
пазарната неизбежност и да реагират адекватно на нея, то здравната
каса няма какво да направи по въпроса, просто защото тя няма права
на принуда над лекарите. Тя може да вземе насила парите на
пациентите, но по никакъв начин не може да принуди лекарите да
работят на цени, на които те не искат да работят. В крайна сметка
пак разчитаме на естествената интелигентност на лекарите и за това
не ни трябва здравна каса.
Д-р Семерджиев не реагира. Той
очевидно е имунизиран против здравата икономическа логика.
10. Отношенията между здравната
каса и държавния бюджет.
Един любопитен завой в защитата на
здравната каса може да се наблюдава в следното твърдение на д-р
Семерджиев от последните дни:
Това пък стана повод да бъдем
обвинявани, че сме крепили бюджета на държавата, което категорично
не е вярно. Всичко постигнато е в полза единствено на осигурените,
а фактът, че средствата се управляваха с финансовото
посредничество на БНБ, не означава, че държавата се е възползвала
ефективно от тях.
След това д-р Семерджиев продължава
с многословно конгресно описание на едно и също нещо в различни
точки и с различни думи. Накратко казано, той всъщност казва, че
парите от здравната каса не били използвани за закърпване на
държавния бюджет, и някой бил обвинил несправедливо здравната каса
в такова чудовищно престъпление.
Аз наистина помня, че преди време в
тази дискусия някой каза следните думи:
...
а българската НЗОК генерира финансова стабилност
вкл. и за държавата, въпреки скромните вноски.
Обаче, като погледна, май тези думи
ги каза самият д-р Семерджиев. Никой не е обвинявал здравната
каса, че облагодетелствува държавата. Самият д-р Семерджиев си го
призна, съвсем без бой, доброволно и демократично!
Естествено, аз попитах какво трябва
да означава това, че здравната каса на д-р Семерджиев „генерира
финансова стабилност за държавата”. Не получих отговор. Получих
обаче искреното възмущение на д-р Семерджиев от... д-р Семерджиев,
че си е позволил да обвини своята си здравна каса в неща, които
той самият категорично отрича.
Мда...
11. Челният опит на другите.
Д-р Семерджиев се опита да защити
своя здравен комунизъм с оправданието, че „навсякъде е така”. И в
Германия, и във Франция, и вероятно даже в Северна Корея. И аз, и
други хора му намекнахме, че може би въпросът не е в това „как е
навсякъде”, а какви резултати е произвела тази система, която
неговата здравна клика е копирала.
Не е нужно да си специалист по
здравеопазване, за да видиш, че там, където здравният комунизъм е
работил известно време, той е произвел изключително негативни
резултати. Например в Германия и Франция. Или дори в Канада.
Европейското здравеопазване е на жалко ниско ниво в сравнение с
американското. Вярно е, на хартия всички са здравноосигурени, но
на практика държавното здравеопазване е пред фалит, а в Германия
отдавна се субсидира разхитително от държавния бюджет, което е
признание за провала на модела. Да не говорим за многобройните
критики, които този модел получава в самата Германия.
По някаква причина обаче д-р
Семерджиев и приближените му са избрали да наложат чрез държавна
принуда на всички нас този модел, който просто няма накъде повече
да доказва своята неефективност. На въпроса защо са избрали точно
този модел, д-р Семерджиев предпочете да отговори с многословно
каканижене, както подобава на един истински левичар.
12. Какво точно покрива здравната
каса?
Не трябва да пропускаме
смехотворното твърдение на г-жа Сачева, че здравната каса била
защитавала интересите на всички осигурени, а също че изплащала
операции за стотици хиляди левове. А и д-р Семерджиев ни каза, че
в България от здравната каса сме били получавали също толкова
здравни услуги, колкото получавали и американците от техните
частни застрахователи (това последното просто е връх!).
Тъй като аз досега не съм виждал
такива примери, помолих ги да ми посочат конкретни случаи, в които
здравната каса прави такива неща. Например, припомних им призивите
за помощ за операции на деца и болни в чужбина за стотици хиляди
левове и попитах къде е здравната каса.
Отговорът, който получих, беше, че
съм популист. И след това мълчание.
Има и други аргументи, на които д-р
Семерджиев и другите не отговориха и удобно забравиха. Трудно е да
се изброят всичките. Но вече трябва да е очевидно, че защитата на
здравния комунизъм е безпринципна и се води на парче: „Пробваме
това, ако не стане, забравяме за него, подхвърляме следващото, ако
мине, мине, ако не, следващото... И така до края на света.”
Но един аргумент оцеля от самото
начало до края на дискусията. Оцеля, защото нито аз, нито някой
друг си направи труда да му отговаря. И вероятно затова д-р
Семерджиев така си го обича този аргумент, та го използва във
всеки свой текст:
Божидар Маринов е кофти,
следователно здравната каса е гот!
Да го кажем на латински, че да го
разберат и лекарите:
Божидар Маринов деленда ест!
И аз като Рени Нешкова не мога да се
стърпя да не цитирам един от най-извисените текстове на д-р
Семерджиев, които съдържат този аргумент:
Такива като Б. М. най-вероятно са
жертви на собственото си невежество, защото дори не искам да
помисля, че са ни програмирали да се самоунищожаваме. Има и друга
веротност – този, който имам предвид по-горе, както и други като
него, вероятно са гласували за царя и сега разочаровани, се
опитват да правят автопсихотерапия, прехвърляйки вината към обекта
на своето изборно (през 2001) пренебрежение. Крият тази част от
травмираното си съзнание в несъзнаването и така чрез изтласкване
на проблема съхраняват временно самоуважението си (но не и
психичното си здраве). Катарзисът при тях рано или късно идва, но
не винаги се понася.
Този текст не означава нищо, но това
няма значение. По своята художествена стойност той нарежда д-р
Семерджиев наравно с други изтъкнати левичари в този сайт,
гросмайстори на безсмислените многословни абзаци и на пространното
празнословно каканижене. Този текст може спокойно да се
съревновава по безсмисленост със следния текст от социалдемократа
Теодор Дечев:
Живеем във
време, когато човечеството осъзнава, че трябва да се развива, но
също така трябва да остави някакви ресурси и шансове и на
поколенията, както и на по-слабо развитите страни. Това се нарича
“политика на устойчиво развитие”. В прокарването на такава
политика имат своята роля и самите големи корпорации (те напук на
г-н Христов започнаха да говорят
за “корпоративна социална отговорност” и за “социален одит” на
корпорациите) и наднационалните организации, защитаващи
корпоративните интереси на работодателите и наемния труд и цялата
гама организации на гражданското общество (екологични, социални и
т. н.). Прави ли си някой обаче и най-малката илюзия, че е
възможно да се провежда подобна стратегия (на глобално, регионално
или локално равнище),
ако държавите дезертират от икономиката?
Разбира се, нищо не може да надмине
г-н Стилиан Колефф:
Характерът на собствеността е
доминанта на характера изобщо на социалния порядък, детерминанта
на параметрите на обществената система. Ето защо, важно е да се
отбележи, че трансформационните процеси протичащи в
капиталистическата система всъщност са равнище на конкретизация и
частен случай на много по-глобалните и всеобщи изменения, които се
наблюдават в цялостната обществена система и които променят
характера на социалния порядък.
Но в д-р Семерджиев има заложби.
Левичарски, при това. Като нищо ще задмине другите двама.
Както и да е, нека да завърша това
обобщение със следните много важни думи:
Ceterum
censeo Marininem esse delendam!
- - - - - -
| 
