Д-р Семерджиев
не бил видял дискусия за
здравеопазването. Интересно защо тогава положи толкова усилия да
ни пробутва своите левичарски възгледи за дълбоката историческа
необходимост от държавната принуда и монопол в здравеопазването...
Може би защото обсъждаме промишления риболов и въдичарството.
Както и да
е. Вече не очаквам от него да е последователен и в съответствие
със самия себе си. Но заради истината и заради дебата трябва да
коментираме неговото последно писмо.
...едни
хора твърдят, че здравеопазването в България е комунистическо и
трябва да се закрие...
Това
изречение може да ни насочи към причината за очевидната
несъстоятелност в писанията на д-р Семерджиев. Той спори с някакви
хора, които твърдели, че здравеопазването било комунистическо и
трябвало да се закрие. Вероятно е чел друга дискусия, където
някакви хора твърдят такива неща. Но после идва в тази дискусия и
хвърля аргументите против нас.
А ние не
твърдим такива неща. Ние твърдим нещо съвсем друго. Ние твърдим,
че здравната каса на д-р Семерджиев е комунистическа и
трябва да се закрие. И това трябва да стане именно, защото в
България не може да се живее
|
Got to know?
"Либертарианството" от Дейвид
Боаз!
Премиерата на книгата е на 16
септември 2004 от 18:30 в Софийската градска художествена
галерия.
Live: яростният критик на
Здравната каса, преводач на уникалното издание и съпредседател
на Българското общество за индивидуална свобода Божидар
Маринов, както и издателят: другият съпредседател на
либертарианското сдружение Калин Манолов!
Всички на купона! |
|
с такова
здравеопазване, то следва да бъде създадено наново
и издигнато до модерно
ниво.
...други
хора се опитват да обяснят нещо смислено за здравеопазването,
защото го познават доста добре и не приемат грешни тези,
повърхностни изводи и неадекватни предложения. При това го правят
с коректен тон, макар че им се отвръща с епитети и квалификации...
Вероятно под
„други хора” д-р Семерджиев има предвид себе си. Това е, защото не
го нарекох със следните епитети и квалификации: популист,
мазохист, психар, пролетарий, всичколог и т.н.
Той нарече мен така.
Извинявам се
на д-р Семерджиев, че не го нарекох с всичките тези епитети и
квалификации.
Д-р
Семерджиев твърди, че в статията си „Ново начало” бил подал ръка.
„Подаването на ръка” се състоеше в партийна пропаганда и
очевидната лъжа, че преди 2002 нямало принуда за плащанията в
здравната каса. Аз вече цитирах Закона за здравното осигуряване от
1998, който твърди следното:
Чл. 33.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО осигурени в НЗОК са всички български граждани. ...
Това не е
подаване на ръка. Това е опит за манипулативно извращаване на
дискусията.
А сега да
видим обясненията на д-р Семерджиев. Той твърди следното:
Всички модели здравно осигуряване са вид данъчно облагане за
здраве и ако някой си мисли, че това е нещо като компромат за
здравното осигуряване в България, то значи, че му липсват базови
познания по въпроса и прави опит да открива топлата вода.
Накратко,
д-р Семерджиев много държи на държавната принуда. Той всъщност ни
казва:
Държавна
принуда трябва да има и ще има. Всеки, който вземе политическата
власт, трябва да се разпорежда с живота, свободата и собствеността
на хората. Веднъж като сме взели властта, ще правим с вашите пари
каквото си поискаме: ще ви осигуряваме насила, ще ви разпределяме
парите както ние си искаме, ще си правим каквото си искаме и няма
да ви позволяваме да ни критикувате. Който не приема това, значи
му липсват базови познания по въпроса и прави опит да открива
топлата вода.
Между
другото, същите тези европейски страни, които са толкова удобни
поводи за
комунистическите вдъхновения на д-р Семерджиев, отдавна
предприемат мерки за излизане от системите на държавно здравно
осигуряване и прехвърлянето му към частния сектор. Тоест, д-р
Семерджиев върви по пътя, от който те се връщат.
А сега
смехотворното твърдение, което беше пробутано от самото начало от
г-жа Сачева:
...”здравния
данък”
не се управлява от политиците, а от специализирани институции за
здравеопазване (осигурителни каси), в които управлението е
поверено от закона на тези,
които дават парите – работодателите, осигурените и държавата
(Събрание на представителите)...
Не думай! Аз
пък съм дал толкова много пари и никога не са ми позволили да ги
управлявам така, както аз си знам. Например, да ги извадя от
здравната каса и да ги вложа в нещо друго. Не познавам и
работодател, който да може да управлява тези пари.
Но
най-любопитното е, че и държавата участвува. Тя като какъв точно
участвува, мога ли да знам? Дава парите? Досега не съм видял
държава да изработва някакви пари; тя винаги ги взема от нас –
тези, които работим. И как точно политиците не управляват, пък
държавата участвува? Аз все си мислех, че държавата ни се
представлява от политиците или поне така е по конституция –
България е парламентарна република. Да не би д-р Семерджиев да ни
казва, че всъщност „държавата” са чиновниците на здравната каса?
Ами че по-долу той ни казва, че те всъщност не са държавни
чиновници.
Колкото
повече се опитва да се прави на знаещ, толкова повече д-р
Семерджиев се оплита в противоречия.
Д-р
Семерджиев е гузен, и се опитва да хвърли вината за здравния
комунизъм върху нас:
...Както в повечето други страни с такъв модел на здравеопазване,
в България имаше възможност да се излезе от социалното направление
(НЗОК) и да се влезе в корпоративното, но само от 1999 до 2002.
След това управляващата коалиция НДСВ/ДПС отне тази възможност и
събра със задна дата вноските на всички, които се бяха
самоотстранили от социалното здравно осигуряване и аз питам - къде
бяхте тогава,
та не протестирахте...
Сега, нека
пак да заявим, че д-р Семерджиев лъже. Аз отново ще цитирам точния
текст на Член 33 от Закона за здравното осигуряване от 1998:
Чл. 33.
(Обн. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) ЗАДЪЛЖИТЕЛНО осигурени в НЗОК са:
1.
всички български граждани;
2.
чужди граждани или лица без гражданство, на които е разрешено
постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено
друго в международен договор, по който Република България е
страна;
3.
лица с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на
убежище.
През
1998-2000 не е приеман нито един законов текст, който да позволява
митичното „излизане от националната осигурителна схема”, за което
д-р Семерджиев толкова много настоява. Има съвсем конкретно
законово задължение, което обхваща всички български граждани, без
значение на какъв договор са, трудов или граждански, без значение
дали са свободни професии, и дори без значение дали живеят в
чужбина и дали се осигуряват в чужбина.
Вярно е,
няма изрична законова санкция за неизпълнението на това задължение. Но тази липса на
санкция е законотворческа недомислица на кликата на д-р
Семерджиев, а не законово право за българските граждани да
„излязат от националната осигурителна схема.” Следователно, когато
НДСВ въведе тази санкция, това беше просто довеждане на прокарания
от д-р Семерджиевата клика недописан закон до неговия логичен
край, а не промяна в смисъла на закона. Държавната принуда беше
заложена в закона още през 1998 и само доведена до логичен край
през 2002. Д-р Семерджиев се опитва да се хвали с нещо, от
което всъщност трябва да се срамува.
Така че няма
„рекомунизация” в здравното осигуряване. Има просто козметични
промени в здравния комунизъм, който не е преставал да съществува.
Друго
смехотворно твърдение:
Да
се твърди, че персоналът
в НЗОК се състои от държавни чиновници,
е чисто непознаване на фактите. НЗОК не е в обхвата на Закона за
държавния служител и Закона за администрацията, защото е създадена
ex lege
и има свои собствени устройствени правила. Друг възможен по-добър
начин няма, което априори обезсилва критиката.
Колко лесно
било да нямаме държавни чиновници! Просто на всички държавни
учреждения слагаме един етикет „национален”, създаваме ги
ex lege,
правим им „собствени устройствени правила” и вече нямаме държавни
чиновници! Да направим същото с министерствата, митниците,
регулиращите агенции и да извадим техния персонал от Закона за
държавния служител.
Аз пък ще
кажа следното: Чиновниците в здравната каса са държавни
чиновници
par excellence.
С държавен закон аз съм задължен да им плащам, независимо дали
харесвам или дали ползвам техните услуги. Върху мен има държавна
принуда за това. В служба на това насилие са впрегнати държавни
служби – данъчни чиновници, общински чиновници, данъчна полиция и
т.н. Накратко, чиновниците в здравната каса, независимо дали си
вършат добре работата, са защитени от моя контрол и санкции чрез
цялата полицейска сила на държавата. Те са държавни чиновници.
Д-р
Семерджиев много обича семантиката. Проблемът е, че семантиката не
е принципен аргумент.
Нямало
по-добър начин за това, представете си! Ами ние вече го показахме
начина: Здравната каса се закрива и пазарът се освобождава за
действие на частни здравни фондове. Или не се закрива, но се
премахва законовата принуда и здравната каса връща на всички
онези, които не искат нейните услуги, ограбените пари плюс лихвите
за периода. След това здравната каса се конкурира наравно с
останалите, за да видим дали наистина е „най-добрият начин”.
А, да не
забравя, също продава луксозните офиси и ни възстановява парите.
След това се бори на пазара да спечели по честен път пари за нови
офиси.
Д-р
Семерджиев нещо не му харесва този вариант. Защо? Защото има
вътрешен инстинкт против пазарната свобода. Когато за последно
проверих, такъв инстинкт имат комунистите.
По-нататък
отново се споменават митологичните 2% разходи на здравната каса.
Това е защото д-р Семерджиев не чете. Аз вече показах, че
разходите са много повече от 2%. Ще повторя собствените си думи,
та дано д-р Семерджиев ги прочете този път:
Аз вече
показах на д-р Семерджиев, че когато става въпрос за държавна
принуда, не може да се говори само за чистите плащания на
здравната каса. Трябва също да се говори за цената на принудата,
която не минава през бюджета на здравната каса и следователно не
може да бъде отчетена. За да може да се ограничи само до
конкретните разходи на здравната каса, д-р Семерджиев трябва да
премахне държавната принуда и да ни остави сами да решаваме дали
да си даваме парите в негова каса. Едва тогава ще може да
пресметне точните разходи. Но д-р Семерджиев отказва да прави
това. От самото начало той е привърженик на държавната принуда в
здравеопазването. Защо ли? Защото знае колко струва неговото
комунистическо отроче.
А сега идва
черешката върху сладоледа:
...- че доброволното осигуряване, съобразено с принципите на
пазарната икономика, е за предпочитане пред принудителното такова,
Може и да
е така за Вас, но не за всеки. Това твърдение е вашата “истина”,
която освен че не е универсална, засега дори не е доказана - нито
по света, нито у нас...
Чакай сега
да си го обясня това нещо. Значи, някои хора предпочитат да се
осигуряват доброволно. Но тази „истина” не била доказана
нито по света, нито у нас. Други хора пък предпочитат да ги
осигуряват принудително. Просто така, хората си имат
мазохистични наклонности и вместо да предпочитат доброволното
осигуряване, искат някой да им опре пистолета в главата и насила
да ги осигури.
Това за
„доброволното” не било доказана истина. Така де, истината е в
калъчката. Какви са тези доброволни ала-бала? Който държи властта,
той определя истината. По заветите на другаря Ленин. Само че сега
не върви да споменаваш калъчката пряко. Намираш й по-добро име,
завъртяно такова: „публично-частен микс.” Пак си е калъчка, но
поне замазва очите.
...Ако
Вие предпочитате доброволното осигуряване, можехте да го
използвате до 2002. Със сигурност обаче 2,5 млн. пенсионери нямаше
да го предпочетат, не защото примерно не биха искали, а защото не
биха могли...
Да повторя,
д-р Семерджиев лъже. Според чл. 33 от ЗЗО от 1998 никой български
гражданин не можеше да избере доброволно осигуряване. Всеки
български гражданин имаше законово задължение да се осигурява в
здравната каса.
Но тук
по-важният въпрос е: Дали наистина българските пенсионери са
осигурени чрез държавната принуда на д-р Семерджиев? Истината е,
че не са. Те са също толкова оставени без медицински грижи,
колкото са били и преди. И сега пенсионерите продължават да
разчитат за здравеопазване на своите спестявания или на помощта на
своите деца или близки. Както винаги е било. Освен че сега
здравната каса ограбва парите на децата и по този начин намалява
техните възможности да помагат на своите родители.
Така че
плачът на д-р Семерджиев за българските пенсионери е смешен плач.
Той е просто подражание на лицемерната комунистическа загриженост
за бедните, използвана като повод за увеличаване на държавния
монопол и насилието. Ако д-р Семерджиев милееше за пенсионерите,
щеше да върне парите на техните деца и да ги остави да се грижат
за своите родители. Те определено ще свършат тази работа много
по-добре от която и да било здравна клика.
Освен това,
нямаме нищо против д-р Семерджиев да се погрижи за пенсионерите
със собствените си пари. Никога не сме били против това. Само че,
незнайно защо, д-р Семерджиев държи да обича пенсионерите с чужди
пари. Така е много лесно.
Да обобщим:
Д-р Семерджиев и неговата клика не реформираха нищо в
здравеопазването. Те просто замениха един здравен комунизъм с друг
здравен комунизъм. Преди 1998 здравното осигуряване беше един общ
имот, в който всички бяхме принуждавани по закон да внасяме пари.
След 1998 здравното осигуряване си остана общ имот, в който всички
отново сме принуждавани да вкарваме пари. Общият имот винаги е
морално извращение и практически провал. Д-р Семерджиев така и не
се опита да види истината. Той всъщност въобще не разбра
класическия анализ на Гарет Хардин, който цитирах в самото начало.
Никога никой
не е призовавал за закриване на здравеопазването. Точно обратното,
онези, които сме привърженици на морала и имаме здрав икономически
разум, призоваваме за спасяване на здравеопазването чрез
закриване на здравната каса, която всекидневно произвежда
комунизъм и морални извращения, призоваваме към премахването
на държавната принуда, която си е комунизъм сама по себе си. |