|
Това, което
започна като дискусия за здравната каса, е на път да завърши като
дискусия за Божидар Маринов. Поласкан съм. Не че смятам моята си
личност за нещо изключително. Но ако д-р Семерджиев просто не може
да защитава своя здравен комунизъм освен чрез непрекъснати лични
подмятания, тогава или аз наистина съм нещо изключително, или
просто здравно-комунистическата клика няма логични аргументи.
Според д-р Семерджиев те имат логични аргументи. Следователно...
Да разгледаме
внимателно
"точките" на д-р Семерджиев.
1. Обвинението в
популизъм май показва, че д-р Семерджиев не е чел внимателно моя
текст.
Там съвсем ясно се вижда кого нахоквам: г-жа Сачева с нейното
твърдение, че здравната каса била изплащала операции за стотици
хиляди левове. А преди това нахоквам цялата здравна клика, че
насила взеха парите на българските граждани и по този начин им
попречиха да се осигуряват в частни фондове. Д-р Семерджиев просто
можеше да прочете какво точно казвам и да не прибягва до коментари
относно моя „манталитет.”
Наистина, ако в
България имаше свободен пазар за здравни услуги, бих нахокал
семейството, което не се е погрижило за здравна застраховка. Или
бих нахокал благотворителните организации за това, че не си вършат
работата, която твърдят, че вършат. Но сега очевидно вината
е в здравния комунизъм; именно заради здравния комунизъм нямаме
свободен пазар, и именно заради цялостния комунизъм – не само
здравен – няма ефективни благотворителни организации. И съвсем
според моя „манталитет” хокам здравния комунизъм, а не родителите
на детето.
2. Не знаех, че
ако не си партиен член, не могат да те обвинят в партийна
пропаганда. Аз просто чета внимателно текста на д-р Семерджиев.
Там той казва, че едната партия е добра, а другата е лоша. Това за
мен е партийна пропаганда. И не е тема на нашата
дискусия. Темата на тази дискусия е здравната каса, а не
„СДС или НДСВ: Кой е по-по-най?”
И освен
партийната пропаганда не виждам принципен отговор на моите
аргументи. Видях д-р Семерджиев да борави забележително неумело и
първосигнално с данни и факти. (Например, твърдението на Якока, че
30% от разходите са разходи за здравето на работниците.) Посочих
тази неумелост на д-р Семерджиев. Той никога не се опита да защити
своето тълкувание на тези данни. Просто забрави за него.
3. Не си спомням
да съм казвал някъде, че съм „капиталист”. Вярно е, капитализмът е
естественото икономическо състояние на свободното общество. Но
няма никаква необходимост защитниците на свободата да са
„капиталисти”. Те могат и да са наемни работници, свободни
професии, рентиери, каквото и да е, което не е свързано с
принудително посягане върху живота, свободата и собствеността на
другите хора. Д-р Семерджиев май малко е нервен и търси отчаяно
сламка, за която да се захване. Лош късмет: това не е подходящата
сламка.
Също не виждам
да съм „признавал”, че не мога да се „договоря с работодателя си”.
Това, което ясно казах, е, че нямах законовото право да избера
начина за
договоряне с работодателя си. Д-р Семерджиев май не чете
внимателно.
В тази точка има
един аргумент, който прилича на принципен: Трябвало да сключа
граждански, а не трудов договор, и тогава нямало да има принуда. А
защо за трудовите договори имаше принуда? Аз и работодателят ми
сме избрали трудовия договор като форма на договаряне, защото тя
ни е по-удобна. Защо д-р Семерджиев трябваше да се намесва и да
налага принуда в това, което аз и работодателят ми сме избрали?
Пазарната среда
не била комфортно място за мен. Възможно е, не знам. Нека да
стигнем до пазарната среда и ще видим за кого е комфортно място.
Засега виждам, че аз защитавам пазарната среда, пък дори и само с
„литературни упражнения”, а д-р Семерджиев използва и литературни
упражнения, и властта си, за да попречи на идването на пазарната
среда. Та кой значи се страхува от пазарната среда?
4. Не били
цифри, а били числа, и не били леви или десни, а били неудобни за
мен. Семантиката продължава да е предпочитаният метод на д-р
Семерджиев.
Цифрите или
числата сами по себе си не са удобни или неудобни. Те стават
удобни или неудобни, едва когато се сравнят с алтернативата. Това
д-р Семерджиев отказва да направи. Аз сравнявам принципи – свобода
срещу принуда, конкуренция срещу държавен монопол. С цифри или
числа, свободата и конкуренцията винаги печелят. Д-р Семерджиев
знае това. Но за него това не е удобно.
5. Нов пристъп
на семантика: имало разлика между „управление” и „администрация”.
И следователно д-р Семерджиев не бил държавен чиновник. На това
няма какво да се каже.
Това наистина е
трудна дискусия. Аз поставям принципни въпроси, д-р Семерджиев
отговаря със семантични упражнения.
6. На
американските данъчни листи били присъствували Медикейд и
Медикеър. Сега, това не е чак толкова вярно, но е вярно, че тези
две програми се издържат от федерални и щатски данъци.
Но това какво
трябва да означава? Аз и не съм дал за пример тези програми,
когато сравнявах с българския здравен комунизъм. Не твърдя, че
всичко е идеално в Америка. Твърдя, че то е по-близо до идеално от
това, което здравната клика натвори в България. И винаги съм давал
за пример свободния пазар на здравни услуги в Америка и неговата
ефективност.
7. Това, което
аз ясно казах, е, че европейските държавни системи на
здравеопазване са обект на изключително много критики, както
отвътре, така и отвън. И че водещи авторитети посочват
наближаващия крах на системите за медицинско осигуряване във
Франция и в Германия, например. На д-р Семерджиев препоръчвам да
понаучи повече информация от хора, които наистина разбират от
здравна политика.
В моята последна
статия поставих отново някои принципни въпроси. Не получих
отговор.
Получих лична
характеристика.
Да повторя, това
малко ме ласкае. Очевидно, защитата на здравната каса се крепи на
правилното психологическо охарактеризиране на Божидар Маринов.
„Божидар Маринов е мазохист, психар, наемен работник, не може да
се договаря с работодателя си, всичколог, комплексар, не прави
разлика между администрация и управление, и между осигуряване и
застраховане, и така нататък. Следователно, здравната каса е
добра”.
Така като си
помисля, май самото съществуване на Божидар Маринов е причината да
има толкова много недоволни от здравната каса. Ако само Божидар
Маринов го нямаше, какъв здравен рай щеше да настъпи в България...
Докато си
мечтаем за този рай, д-р Семерджиев да се вземе в ръце и да
отговори на аргументите и въпросите ми от предишните статии. | 
