|
|
Започвам да
пиша тази поредна статия от дискусията малко след като Нова
телевизия излъчи репортаж за дете, на което е нужна операция в
чужбина. Телевизията призовава за съчувствие и християнска милост
от частни дарители за извършване на операцията. Отдели над три
минути от своето скъпо телевизионно време за проблемите на едно
семейство. Здравната каса, която уж била защитавала интересите на
всички здравноосигурени лица, мълчи.
Г-жо Сачева,
къде е сега вашата каса, която била изплащала операции за „стотици
хиляди левове”?
Но да се върнем
към дискусията. Д-р Семерджиев забелязва "ново дискусионно
качество" в моята последна статия. За съжаление аз не мога да кажа
същото за неговата последна статия. Аз бях помолил д-р
Семерджиев да се въздържа от партийна пропаганда. Той не се е
въздържал. Той отново се опитва да превръща принципната дискусия
за пазара на здравни услуги в дискусия за „доброто” СДС и лошото
НДСВ. Не че НДСВ е стока. И те са комунисти и в мислене, и в
практика, както всички други политически партии в България. Още
по-зле, както показах в множество статии напоследък, практиката на
НДСВ, и особено на министрите Велчев и Шулева, определено е
научена не от кого да е, а от такива титани на тоталитарното
мислене и практика като Мусолини и Хитлер.
И все пак,
каквито и комунисти да са царските хора, не мога да приема
партийната пропаганда като „качествена дискусия.” Мога само да
отрека, че по времето на управлението на СДС е нямало държавна
принуда в здравеопазването. Това, че на самоосигуряващите се е
било позволено да не се осигуряват, нищо не означава. Огромното
мнозинство от хората бяха „осигурявани” с държавна принуда.
Управлението на СДС имаше всички възможности и обществено доверие
да извърши необходимите пазарни реформи. Фактът, че не ги извърши,
говори за нежелание да ги извърши. Хората, които не
желаят пазарни реформи, са комунисти. Точка по този въпрос.
За всеки
случай, за да не се продължава с долнопробната партийна
пропаганда, мога да представя аргумент, с който да покажа
неискреността на д-р Семерджиев. През периода 1998-2000 аз бях
наемен работник на заплата доста по-висока от средната и
осигурителните ми вноски бяха изключително високи. Нямах законово
право да се договоря с работодателя да ми плаща тези пари, а аз да
се самоосигурявам в частен фонд. Вноските бяха толкова големи, че
един частен фонд щеше да ме носи на ръце и за половината сума. А
за цялата сума щях да застраховам цялото си петчленно семейство
плюс моите родители и родителите на жена ми. И щях да натрупам
лична сметка със спестявания; може би не толкова големи като при
американски застраховател, но доста големи за българската
действителност. Но управлението на СДС не ми позволи тази свобода
на избора. Чрез полицейската сила на държавата бях принуден да
плащам на Семерджиевата каса. Още преди да видя парите, които аз
със своя труд съм изработил, д-р Семерджиев ги прибираше за
неговата си каса. „Едно кюфте за тате, едно за мама, едно за
здравната каса.” И какво получих от тази каса? Нищо. Зеро. Ничего.
Това са изгубени пари за мен. Даже по-лошо, ограбени пари.
Добре, д-р
Семерджиев, тъй като продължавате да водите партийна пропаганда
вместо принципна дискусия, и вероятно продължавате да се
идентифицирате с някаква партия, обещавате ли официално, от името
на своята партия, ако отново поемете контрола над вашата си
здравна каса, още през първия месец на управлението да ми върнете
всички тези ограбени пари, заедно с лихвите за този период (няма
да говоря за пропуснатите ползи), за да мога да употребя моята
свобода и лична отговорност да се осигурявам където аз поискам?
Обещавате ли по същия начин да върнете парите на всички, които не
са искали вашата си здравна каса?
Ако д-р
Семерджиев и неговата партия не поемат такъв официален ангажимент,
ще е ясно, че д-р Семерджиев не е сериозен в последната си статия.
Още по-лошо, той е неискрен.
Д-р Семерджиев
удобно се опитва да не забелязва моите аргументи за сравнението
между
HMO и
неговата здравна каса.
Нека да
повторя накратко:
Първо,
HMO не
са организирани на принудителен принцип.
Второ,
HMO са
малки взаимоспомагателни каси, а не огромни образувания от
национален мащаб.
Нека пак да
напомня на д-р Семерджиев защо
HMO не стават огромни образувания: Те не са активен пазарен
участник. Парите в
HMO са
като пачки в дюшек – не участвуват в икономиката и не създават
ново благосъстояние. Именно затова на свободния пазар американците
като цяло предпочитат традиционните застрахователи. Защото
независимо от незнанието на д-р Семерджиев за пазара, здравните
застрахователи са едни от най-големите инвеститори на пазара;
от тях печелят всички – застрахованите, банките, предприемачите...
Печелят и самите застрахователи, разбира се. Парите от вноските са
много ценен ресурс, защото за разлика от разплащателните сметки в
банките те са дългосрочен капиталов ресурс. Една
HMO може да изплаща услуги единствено до размера на парите,
които са постъпили от вноски. За застрахователната компания почти
няма ограничения, тъй като парите й се умножават чрез активно
управление. А при взаимното презастраховане между застрахователите
застрахователната индустрия е способна да издържи на сътресения
многократно по-големи от тези, с които
HMO може
да се справи.
Да го кажем
отново, та дано д-р Семерджиев да го разбере, за здравеопазването
вариантът „национална задължителна
HMO” е най-лошият възможен вариант. Най-добрият възможен вариант е
незабавно освобождаване на пазара. Временните мерки, за които се
притеснява д-р Валери Велев, можеха да се решат с нормативна
уредба и уреждане на отношения между застрахователи и застраховани,
а не с държавна принуда. Така както стана в повечето други области
на пазара в България.
Д-р Семерджиев
мълчи по този въпрос, а цитираните от него цифри са, пак повтарям,
левичарско каканижене. Те трябва да се сравнят с възможностите,
които дава свободният пазар и личната свобода. Но когато имаше
тази възможност, д-р Семерджиев не позволи свободен пазар и лична
свобода. Той само говори необосновани твърдения като следното:
Никога не съм твърдял, че положението в Америка е зле, а още
по–малко, че това е заради конкуренцията, на която съм
последователен привърженик. Твърдя обаче, че
американския
модел здравеопазване е изключително скъп,
има някои сериозни недостатъци
и освен това не е по джоба и капацитета на България.
Как го разбра
това нещо д-р Семерджиев? Откъде знае, че е по-скъп и че не е по
джоба и капацитета на България? Ами че това може да се каже за
абсолютно всяка област от икономиката. „Американският модел на
информационни услуги е изключително скъп, има сериозни недостатъци
и освен това не е по джоба и капацитета на България.” Дайте затова
да направим
Национална информационна каса.
„Американският модел на производство на корнишончета е
изключително скъп, има сериозни недостатъци и освен това не е по
джоба и капацитета на България.” Да направим Национална корнишонна
каса. И така нататък.
И какво, ако
пазарът бъде свободен, застрахователи, лекари и болници ще са
толкова глупави, че да не могат да измислят правилните планове и
цени, съобразени с действителността в България? Частните
предприемачи упорито ще стоят на високите американски цени, но
няма да се съобразят с реалността на пазара, та е нужен държавният
чиновник д-р Семерджиев, който е по-умен от частния предприемач и
познава по-добре пазара и реалността на пазара?
И най-после
нека някой, който разбира от тези неща, да посъветва д-р
Семерджиев да не използва марксистки обобщения като „американския
модел на здравеопазване,” защото звучат като авторитетното
твърдение на стрина Пена: „В Америка им пускат банани на
плод-зеленчука всяка седмица, не само за Нова година.” Няма такова
нещо като „американски модел на здравеопазване.” Има свободен
пазар, с много различни модели за много различни хора и групи, със
свободен избор на планове, комбинации на застраховки със
спестяване, пенсионно осигуряване, катастрофични полици,
застраховки „живот,” и много други.
Д-р Семерджиев
продължава да борави неумело с данните, както се вижда от следните
негови думи:
По
данни от
The Economics of Health and Health Care през 1950 на всеки похарчени 120$ един долар е отивал за
здравеопазване; през 1976 на всеки похарчени 20$ един долар е
отивал за здравеопазване, а през 2003 г. на всеки похарчени 7$
един долар е отивал за здравеопазване. Това е твърде показателна
прогресия, която не може да се обясни само с по-високото качество
на здравните услуги, при положение, че количеството им на глава от
населението не се различава много от това в България, а и от това
в други страни от Европа, където разходите са 3 до 4 пъти
по–малки, както се видя от таблицата.
Твърдя също така, че ако реформата бъде продължена, такава каквато
беше замислена и законодателно утвърдена, резултатите от гледна
точка на здравните индикатори могат бързо да достигнат
средноевропейските, при това с много по–ниски разходи от
средноевропейските.
Така, първо,
колкото и да плащат американците за здравни услуги, това е
техен личен избор, а не държавна принуда. Американците са
загрижени за здравето си, готови са да плащат повече за него, има
повишено търсене на здравни услуги, пазарът реагира на това
търсене и им доставя тези здравни услуги на цена, която
потребителите са готови да платят. А ако не искат да плащат
толкова много, застрахователите са там, за да им помогнат да
плащат по-малко, а да получават повече, като управляват тези пари
и създават от тях увеличен капитал. Хармонията в обществото е
запазена, независимо дали това се харесва на д-р Семерджиев или
не. Не виждаме такова нещо в България.
Семерджиевата каса определя точно колко здравни услуги иска
българинът, независимо дали българинът наистина ги иска. И
очевидно няма никаква обществена хармония около здравната каса.
Второ,
сравнението с Европа е нелепо. Държавното здравеопазване в много
страни на Европа
е губещо предприятие, от десет години то изисква непрестанни
инжекции от държавния бюджет, качеството намалява, намалява делът
на европейските изобретения и нововъведения в световната медицина
и като цяло европейското здравеопазване е обект на сериозни
критики от самите европейци. От друга страна, американското
здравеопазване не само повишава своето качество, но то е печеливш
бизнес и за последните 30 години тези печалби са използвани за
превръщането на САЩ почти в световен монополист в развитието и
иновациите в медицината. Да не говорим, че не виждаме
американците масово да отиват да се лекуват в Европа или да речем
в Канада. Обратното е вярно.
Трето,
поради тези очевидни несполуки на европейското здравеопазване,
самата Европа вече е на път да се отърси от държавния монопол и
такива мерки се предприемат във всички развити европейски страни.
Защо е нужно България да върви по пътя, от който европейците се
връщат? Д-р Семерджиев удобно не забелязва динамиката на
развитие в европейското здравеопазване и се съсредоточава върху
неговото статично положение в момента.
Четвърто,
в този абзац аз виждам открита критика срещу американското
здравеопазване. А това е в противоречие с друго изречение на д-р
Семерджиев:
Никога не съм твърдял, че положението в Америка е зле, а още
по–малко, че това е заради конкуренцията, на която съм
последователен привърженик.
Но ще оставя
това вътрешно противоречие да бъде решено от самия д-р Семерджиев.
Накрая, малко
думи към д-р Валери Велев.
Всичко е някак си много евентуално за тоя същия
посткомомунистически българин. И той не само, че няма да плати на
никакви застрахователни дружества, системи и доброволни каси, а ще
го направи – неплащането - с изключително злорадство. После,
когато не дай си Боже му се наложи да ползва лекарска помощ, ще
ореве орталъка по повод лошата държава, шибаната демокрация,
корумпираните лекари и кой ли още не. В крайна сметка мижавата ни
социална държава ще плати лечението му от бюджета, от джоба на
всички ни. Ето защо, трябва да гледаме към съвременна Америка, ама
малко по-късно.
Д-р Велев,
имате много ниско мнение за психологията и моралната зрелост на
българина и вероятно сте прав отчасти. Но вашето твърдение, че с
държавни средства българинът може да се научи на морал и зрелост
и следователно е нужно временно положение, в което някаква
държавна здравна каса го учи на тези неща - това е напълно лишено от
реализъм. Замяната на един здравен комунизъм (здравеопазване от
държавния бюджет) с друг здравен комунизъм (здравеопазване с
принудителна монополна държавна каса) само ще заздрави незрелостта и
неморалността, останали като продукт от официалния политически
комунизъм. Козметичната промяна в здравеопазването, извършена от
групата около д-р Семерджиев, наистина само задълбочи
психологическата нагласа, че здравеопазването е нещо, за което
трябва да се грижат чиновниците, и следователно не е лична
отговорност на отделния човек. И държавният бюджет, и отделената
от държавния бюджет държавна каса са общ имот. И за тях
винаги ще важи анализът на Гарет Хардин за трагедията на общите
имоти, който посочих в
друга статия от тази дискусия.
Прочетете я. Д-р Семерджиев и компания не я разбраха, но вие със
сигурност ще я разберете. |
