|
Каквото и да си говорим, д-р Семерджиев винаги се
опитва да ме повлече в областта на психоанализата. Преди беше
някаква “автопсихотерапия,” сега някакво “безсилие”.
Не го обвинявам. Всеки се опитва да пренесе битката на своя
територия. Аз дърпам към здравия разум и икономическата логика,
той дърпа към психопатологията.
Е, аз ще продължа да стоя в моята си територия, и ще оставя
мистичните психарщини
да бъдат монопол на д-р Семерджиев.
И така, имаме опит за обяснение на видимата нелогичност в
описанията на д-р Семерджиев. Той
заслужава подробно разглеждане, точка по точка. Не толкова заради
самия д-р Семерджиев, колкото заради
появилата се възможност
да изложим
на показ икономическата некомпетентност на създателите на
българския здравен неокомунизъм.
1. Г-н Семерджиев не знае какво означава “макроикономически.”
“Макроикономически” означава просто “обобщение на
микроикономическите данни”.
Тоест, трябва да има аритметично съответствие между
макроикономическите и микроикономическите данни. Например, не е
възможно да приемем “макроикономически данни,” които казват, че
средният българин харчи 10 лева на ден за хляб, ако едно
елементарно наблюдение на българската действителност ни казва, че
средният българин изяжда на ден най-много по един хляб от 50
стотинки. И не трябва в никакъв случай да позволяваме да ни
убеждават с “макроикономически данни”,
че е възможно средният българин да изяжда по 20 хляба на ден.
По
тази логика, най-добрият начин да се провери доколко
“макроикономическите данни” или тяхното тълкуване са достоверни е
те да бъдат на “микроикономическо ниво” и да проверим дали
отговарят на действителността. Ако на микроикономическо ниво те
изглеждат нелепо, значи самите “макроикономически данни” са нелепи
и не трябва да бъдат приемани. Или не трябва да бъде приемано
тяхното тълкуване, защото то очевидно е нелепо.
Това го знае всеки начинаещ икономист. Пък и не само икономист.
Здравият разум е достатъчен.
Д-р
Семерджиев признава, че на микроикономическо ниво неговите данни
звучат нелепо, и наистина е така. Но пък го обяснява, че на
макроикономическо ниво те си звучат напълно смислено. Той вярва в
някаква
чудата
противоречивост
между “макроикономическото” и “микроикономическото.”
А
“макроикономическо” е магическа дума, само като я споменеш, и
трябва да оставим настрана всякакви съображения
на
здравия
разум и икономическата
логика.
Е,
може би осъзнава, че не е точно така, и затова се опитва да се отметне
от първоначалните си твърдения. Първо той каза, че $5,000
на година плащал обикновеният американец за здравни разходи. Сега
май не е точно така. Сега това били разходите и на други лица:
работодатели, застрахователи, здравни програми, разни други неща.
Медикейд и
Медикеър можем веднага да ги изключим, защото те са ограничени и
покриват незначителна част от населението на САЩ. Аз познавам
повече от 1,000 американци, и нито един от тях не е обвхванат от
тези федерални програми. Те са за точно определени целеви групи.
Странните наименования като “организации, поддържащи здравето” и
“най-новата програма за деца” не са много сериозни. Какви са тези
организации, каква е тази най-нова програма за деца?
Работодателите
са много интересен аргумент, като се има предвид, че в примера,
който аз дадох с петчленното американско семейство, само бащата
работи. Да не би д-р Семерджиев да ми казва, че работодателят ще
поеме здравните осигуровки на жената и децата на американския
работник? Ще плаща
$40,000
на година заплата, и още
$25,000
за здравните разходи на цялото семейство? Ами че аз съм живял 6
месеца на квартира в семейство с осем деца, с годишен доход
$48,000
долара. Да не би работодателят да плаща още
$50,000 на година за
здравните разходи на цялото семейство? (Истината е, че
работодателят не плащаше никаква здравна застраховка, освен при
трудова злополука; конкретно тези хора платиха за 2001 около
$3,800
долара в медицински застраховки за цялото десетчленно семейство.
Смятайте ги както искате.)
Очевидно
голямата тежест на плащанията остава върху застрахователите. Ами
разбира се, аз точно това казах от самото начало – това не са
разходи на самия американец, това са разходи на застрахователите.
И именно това е основният аргумент против българския здравен
комунизъм – в Америка застрахователите поемат много повече здравни
разходи при същите вноски (и то доброволни!). Д-р Семерджиев
извади от десет кладенеца вода, за да се съгласи накрая с нас, че
не обикновеният американец, а американските застрахователи са
тези, които плащат, и то много повече - 40 пъти повече! - от
нашата комунистическа здравна каса. Но за застрахователите д-р
Семерджиев ни е приготвил чудовищна логика, която ще разгледаме в
следващата точка.
Дотук ще
обобщим, като кажем: д-р Семерджиев, ако вашите “макроикономически
данни” звучат нелепо на микроикономическо ниво, вината е или във
вашите данни, или във вашето тълкуване на тези данни. Така че си
оправете данните или тълкуването, за да не звучи нелепо.
2. Д-р
Семерджиев направи американските застрахователи финансови
пирамиди.
Само трябва да
цитирам чудовищното твърдение на д-р Семерджиев:
Американските здравни застрахователи имат около 55%
средна щетимост. Това означава, че от всички средства, събрани
чрез застраховки, малко над половината се разходват за реални
здрави услуги. . . .
Само си
представете, ако средният американец харчи
$400
на месец за здравеопазване, и реши да ги харчи през
застрахователна компания, той всъщност трябва да й плаща близо
$800
долара на месец, за да получи здравеопазване за
$400
долара! Значи сметката на нашето примерно петчленно семейство вече
не е $25,000
на година, а близо
$50,000
на година! Това е ако семейството реши да сключи здравна
застраховка.
Няма ли и
по-евтин начин? Например, семейството да плаща направо на
здравните заведения – тогава ще си спести онези 45% печалба на
застрахователните компании?
Тогава остава
въпросът: Ако застрахователната компания всъщност отнема 45% от
парите на хората, и им връща само 55%, защо въобще някой ще
предпочете застрахователна компания? Ами онези популярни
медицинско-пенсионни застраховки, и при тях ли има такава загуба,
каквато си фантазира д-р Семерджиев? Веднага мога да си представя
реклама на застрахователна компания: “КУПЕТЕ СИ ЗАСТРАХОВКА? ЗА
ВСЕКИ ЕДИН ДОЛАР ИНВЕСТИРАН ПРИ НАС, ГУБИТЕ ЦЕЛИ 45 ЦЕНТА!”
Ами
че тогава защо някой да се обръща въобще към застрахователните
компании, ако загубата е сигурна? При изобилието от инвестиционни
възможности в САЩ дори най-обикновен срочен влог в банка ще донесе
много повече ползи и възможности за лечение от застрахователните
компании, които според д-р Семерджиев само изяждат парите на
обществото. Да не говорим за специализираните инвестиционни
фондове, посредници, брокери и т.н.
Но
странно, американците са толкова глупави, че продължават да си
дават
доброволно и масово
парите в
тези алчни застрахователни компании, които връщат само половината
от тях в здравни услуги. И не само това, но дават толкова много
пари на тези застрахователни компании, че те са достатъчно силни,
за да се противопоставят на цялото федерално правителство и да не
позволят на господин
Клинтън да въведе добрата комунистическа система на здравеопазване,
с която д-р Семерджиев толкова много се гордее.
Е,
тази глупост наистина
надхвърля
всякакви граници.
Трябва също да спомена и митологичните 4%, които били разходи на
здравната каса, и с които кликата около здравната каса се хвали.
Разбира се, първо трябва да кажем, че този статистика много издиша,
като се има предвид, че тя липсва в публичното пространство. Д-р
Семерджиев я използва, но все още нямаме доказателства за нея.
Точно обратното, в
новопостроените
лъскави
офиси и видимите огромни разходи имаме доказателство за много
повече от 4%.
Но
когато става въпрос за монополно държавно учреждение, което събира
пари чрез принуда и държавно насилие, разходите не са само преките
разходи от фактури. Като разходи също трябва да се сметне и цената
на принудата. Защото за да бъдем принудени да плащаме за здравния
комунизъм на д-р Семерджиев, има данъчни инспектори, има полиция,
има прокуратура, репресивен държавен апарат, който върши черната
работа по събирането на вноските на здравната каса.
Всички те харчат
също нашите пари, прибрани по други начини от държавата.
Освен това трябва да се сметнат и алтернативните възможности,
които бихме имали, ако съществуваше свободен пазар за медицински
застраховки. А както вече видяхме, там разликата е огромна – срещу
същите застрахователни вноски американците получават 40 пъти
повече услуги.
Тук
няма да говорим и за разходите по онова явление, което стана
очевидно напоследък – лекарствата платени от здравната каса
струват
двойно повече от същите лекарства на
свободния пазар. Там скритите разходи са в разликата
между пазарната цена и платената от здравната каса цена.
Кой ли я е прибрал?
Но няма да се
разпростираме.
3. Д-р Семерджиев може и да не разбира от икономика, но пък умело
борави с марксистка риторика.
Той търси
някаква особена разлика между осигуряването и застраховането. (На
английски, впрочем, това е една единствена дума, която в превод
означава буквално осигуряване, а в България думата "застраховка" е
била въведена в зората на националното застрахователно дело преди
век, когато са осигурявали клиентите предимно "за страх" от
бедствие, авария, пожар...) Едното било доставяло услугата, а
другото било покривало разходите. Това ми прилича на един стар
комунистически лозунг, който беше изписан върху един от жилищните
блокове в квартал "Чайка" във Варна, на английски, та да го виждат
идващите от "Златни пясъци" и "Дружба" туристи:
WE DON’T SELL GOODS, WE SATISFY NEEDS!
Преведено на
български, това означава, “Ние не продаваме стоки, а задоволяваме
нужди!”
Надписът остана
дълго след 1989, и през 1996 един мой приятел американец ме
запита: “А каква е разликата?”
И ние питаме д-р
Семерджиев: “А каква е разликата между доставяне на услугата и
заплащане за разходите за нея?” Онзи, който доставя услугата,
всъщност е поел разходите за нея. От икономическа гледна точка
няма разлика – това е едно и също икономическо действие,
погледнато от две различни страни. Дясната либерална икономическа
мисъл не прави разлика между поемане на разходите и доставяне на
услугата. Тогава откъде д-р Семерджиев взема тази разлика?
От
марксистката икономическа риторика.
Марксизмът се
нуждаеше от налагане на психологическа нагласа, която отрича
продаването, печалбите, пазарното мислене. Но от друга страна, той
трябваше да оправдае съществуването и дейността на държавните
предприятия в комунистическите страни, които все пак продаваха и
се стремяха към печалба. Затова беше въведена тази принципно
безсмислена, но риторически удобна разлика между “задоволяване на
нужди” и “продаване на стоки.” Д-р Семерджиев просто следва тази
марксистка риторика с леко видоизменяне на понятията: “доставяне
на услуга” срещу “заплащане на разход.”
Тази марксистка
риторика личи отчетливо и в предишната точка, в която д-р
Семерджиев едва ли не обвинява застрахователните компании в САЩ за
това, че генерират печалби, и ги сравнява с неговата си здравна
каса, която не генерирала печалби. (Тя не генерира и
здравеопазване, но това е отделна тема.)
Виждаме същата
марксистка риторика и по-нататък в неговото писание. Той твърди
следното:
Проспериращи са само онези държави, които напредват
чрез съзидание и развитие, а не чрез “затваряне.”
Забелязва се
очевидно съответствие между това твърдение и едновремешните
критики, които комунистите-социалисти извадиха срещу първото
демократично правителство на Филип Димитров. Филип Димитров беше
критикуван за това, че вместо да “изгради” нещо в селското
стопанство, бил “затворил” ТКЗС-тата и с това бил съсипал селското
стопанство. Истината е, че без категоричното затваряне на
ТКЗС-тата българското земеделие никога нямаше да може да се
изправи на своите пазарни крака. ТКЗС-тата бяха генератор на
корупция, злоупотреби и кражби в огромни размери. Те пречеха на
връщането на земята на собствениците й, прахосваха ресурсите,
запустяваха земите. Самата институция беше зла от самия си корен и
не беше възможно новото българско селско стопанство да израстне
при наличието на такъв урод. Затова, ако правителството на Филип
Димитров наистина е унищожило ТКЗС-тата, това е било едно смело
действие на отрязване на раковата болест на селското стопанство.
Но комунистите го критикуваха, че бил “развалил,” но не бил
построил.
Такава е и
критиката на д-р Семерджиев: Неговата здравна каса е
комунистически урод, подобен на ТКЗС-тата, но той критикува
свободния пазар с комунистическото оправдание, че трябвало да
изграждаме, а не да затваряме. И по стар комунистически навик д-р
Семерджиев вижда изграждането само от държавата, докато за него
частните застрахователни институции са само “разрушители,” “алчни
печалбари,” и какво ли още не от арсенала на марксистката
риторика.
Но
най-интересното е словосъчетанието “проспериращи държави”. Д-р
Семерджиев може би няма достатъчно познание, но за да не се
излага, все някой от неговата клика трябваше да му каже, че това
словосъчетание е марксистко до самия си корен. Дясното
икономическо мислене не говори за “проспериращи държави.” Има
проспериращи нации, проспериращи икономически райони, проспериращи
личности, но “проспериращата държава” като институция никога не е
била разглеждана от десните икономисти, нито дори е дефинирана.
“Проспериращи държави” са например Иди Амин, Садам Хюсеин,
Фердинанд Маркос, Кремъл, и т.н. Държавите като държави имат
милиарди долари, докато техните поданици ходят голи и боси. Това
ли е мечтата ви, д-р Семерджиев?
4. Д-р
Семерджиев е удобно неясен в данните, когато това му изнася.
Имало било
някаква братска нам страна, в която започнали с 14 здравни каси,
пък направили 14 пъти повече разходи. Чакай сега. Значи, има
такава страна, в която ако отида, във всеки областен град ще
открия 14 такива сгради на здравни каси, каквито са построени или
реконструирани и пригодени тук във всеки окръжен град за
Семерджиевата здравна каса. Във всеки областен град има 14 пъти
повече огромни офиси на местни клонове, дадени са 14 пъти повече
пари за софтуер от умопомрачителните сметки на нашата здравна
каса.
Това е, меко
казано, невероятно. Искам да знам коя е страната и искам да отида
да видя в кой неин областен град има 14 сгради на здравни каси,
например с големината на тази в Хасково.
И по-горе д-р
Семерджиев беше удобно неясен. Когато го разобличих, че не е
възможно петчленно семейство да дава
$25,000
на година за здравеопазване, той зашикалкави, че тези разходи се
понасяли от работодатели, застрахователи и т.н. Любопитен съм,
като е такъв любител на данните, дали д-р Семерджиев ще ни каже
каква част от тези
$25,000
на година се поемат от застрахователите, от работодателите, от
федералните програми? Сумата все още изглежда невероятно голяма,
така че се нуждае от повече разясняване.
Но най-важната
неяснота на д-р Семерджиев е, че “здравната каса била генерирала
финансова стабилност за държавата”.
Какво за бога
означава това? Аз си мислех, че здравната каса е здравна
каса. Мислех си, че тя се използва за здравеопазване. А
сега се оказва, че тя се използва като допълнителна извънбюджетна
сметка за облагодетелствуване на държавната администрация. Или
греша? Означава ли това, че парите, които държавата принудително
събира за здравеопазване, всъщност не отиват за здравеопазване?
5. Броят на
здравните услуги на глава от населението в България бил равен на
този в САЩ, представете си.
Но пък в САЩ
дават 40 пъти повече за здравни услуги. Което може би трябва да
означава, че там цените на здравните услуги са 40 пъти по-високи.
Е, д-р Семерджиев, да вземем да ви платим един билет до Америка,
да видите най-после колко струва там здравните услуги?!
Но и самата
идея, че българите получават толкова здравни услуги, колкото и
американците, е направо смехотворна, и без да отчитаме
аритметичните несъответствия. Сега да очакваме д-р Семерджиев да
ни каже, че и във всичко друго американците са си така бедни като
българите, и съвсем ще изложи на показ откъде си е взел
пропагандата.
6. Д-р
Семержиев е некоректен.
В България било
имало частни здравни фондове, но те нямали клиенти. И това
аргумент ли е? Ами няма да имат, разбира се. След като здравният
комунизъм изземва насила парите на хората, които те биха вложили
по собствен избор другаде, да речем - в частни здравни фондове с
много повече печалби, какво очаквате да стане? Хората веднъж да
плащат за здравната каса, а след това още веднъж за частни здравни
фондове? Много интересен поглед върху пазарната конкуренция има
д-р Семерджиев. Само дето е твърде левичарски.
7. Д-р
Семерджиев е утопист
Беше ми
омръзнало едно време червените бабички да ми повтарят една и съща
мантра: “Комунизмът си е добър, ама хората не бяха добри”. Сега
кликата на Здравната каса повтаря същата мантра: “Здравната каса е
добра, ама хората, които са там сега, не са добри”.
Да го кажем по
друг начин: Здравната каса е много добра, ако живеем в общество
на ангелчета. Само да намерим най-правилните, най-подходящите
хора, хора, които въобще не мислят за себе си, а само за другите,
хора, които никога не злоупотребяват с властта си, и здравният
комунизъм ще заработи.
Това е логиката
на утописта. Проблемът е, че такъв свят като неговия няма. Няма
свят на идеални хора. И когато изграждаме институции, те трябва да
бъдат съобразени с тази реалност: Няма идеални хора. От
тази гледна точка всеки комунизъм, включително здравната каса, е
морално извращение, а впоследствие става практически провал.
Единствено свободният пазар и свещеното право на частна
собственост са институциите, които съвършено се справят с
неидеалния свят на неидеалните хора. Останалото е утопия.
А сега да видим
отговора на д-р Семерджиев на моя простичък въпрос. Припомням го:
Защо
медицинските застраховки на свободния пазар струват по-малко и
носят повече ползи от принудителното държавно медицинско
осигуряване? Ако свободният пазар предлага по-ниска цена и повече
ползи, защо да не премахнем държавната принуда и да оставим хората
да се застраховат доброволно в частни застрахователни компании?
Всъщност, д-р
Семерджиев не отговаря на този въпрос. Той просто заявява неща,
които не са верни. Аз вече дадох линк към сайт, от който става
ясно колко струват здравните застраховки в Америка – базовата
здравна застраховка, която дава много повече ползи от българските
осигуровки, като освен това след изтичане на договора или при
смърт на застрахованото лице предоставя цялата обявена сума на
него или наследниците му. Такива оферти има много. Нищо
подобно не предлага нито Здарваната каса, нито НОИ в България.
Д-р Семерджиев
не коментира тези данни. Той просто заявява, “Не, по-скъпи са”.
Даже “дефинитивно”. И това е. Той не води дискусия. Той си прави
пропаганда. За пропагандата не е нужно да обръщаш внимание на
фактите, представени от другата страна.
Но истинският
бисер лъсва, когато разбираме как САЩ се мъчат дълбоко. Мъчат се
дълбоко от факта, че имало 40 милиона напълно неосигурени и
незастраховани граждани. Аз не видях такива измъчвания в Америка.
Не познавам българин, който да е видял там чак такава мъка. Не
видях американец, който да тича презглава да се осигурява в
прекрасната комунистическа здравна каса на д-р Семерджиев.
Знам само, че
според статистическите данни продължителността на живота в САЩ е с
десет години повече от тази в България. Това ще да е от мъката. И
70-годишни баби, които са жизнени като 50-годишни българки. И това
ще да е от мъката.
А в България
видях стотици чудовищни случаи на “здравно осигуряване.” И срещам
по улиците преждевременно състарени жени и мъже.
А между другото,
и в Северна Корея всички граждани са здравно осигурени. По закон.
Абсолютно задължително. Затова едва доживяват до 55-годишна
възраст.
Такава
плиткоумна антиамериканска пропаганда днес би трябвало да се чува
от устата на Станишев. Но я чуваме от устата на д-р Семерджиев.
Защо ли? Защото, изглежда, няма идеологическа разлика между
него и Станишев.
Политическите
залитания на д-р Семерджиев също не трябва да бъдат пропуснати:
Затова Бил Клинтън, който надявам се не смятате за
комунист, спечели първите си президентски избори с обещанието да
въведе национално здравно осигуряване, а застрахователите не му
позволиха. . . .
Да твърдим, че
Клинтън е спечелил точно с това обещание, е глупаво. Все едно да
кажем, че Иван Костов спечели изборите през 1997, защото е
вегетарианец.
Но тук трябва да
отбележим една интересна особеност в политическите възгледи на
здравната клика – техния възглед за демокрацията.
В една предишна
публикация г-жа Сачева ни светна, че българската здравна каса била
създадена по съвсем демократичен начин: Събрали се представители
на всички страни - там социални партньори ли, как им викаха,
законни представители, избрани от страните, съвсем демократично
мислели, и накрая направили здравна каса, която по думите на г-жа
Сачева, “защитава интересите на всички лица”. (Това твърдение
никога не пропуска да предизвика сърдечен смях в среда на
интелигентни и разумни хора.) Просто така стават нещата в
България, която е страна с демократични традиции открай време,
където политиката е съвършено представителство на гласа на народа
и тъй нататък.
Но не е така в
Америка, според думите на д-р Семерджиев. Там президентът иска да
направи нещо, за което целият народ жадува и е гласувал, но една
малка клика от застрахователи казва “Не!” и нещата се провалят.
Така става в Америка, защото тя няма Конституция, няма
демократични ценности, няма демократични традиции, и въобще, това
е една западнала ориенталска държава с тоталитарно минало, и
тоталитарният манталитет там е много силен.
Абе защо ли
американците не дойдат в България да се научат на демокрация?
Интересно ми е дали д-р Семерджиев ще отиде при американския
посланик да го светне как България е еталон за демокрация, докато
в Америка всеки застраховател може да притисне президента и да
осуети волята на народа?
Аз плахо ще
предложа друга версия на нещата. Ще подхвърля един такъв намек, че
може би Америка е мъничко по-демократична нация от България. Че
техните политици, макар да не са идеални, все пак не са чак
толкова балканизирани като българските. Ще си въобразя, че е много
вероятно комунистическата инициатива на семейство Клинтън да се е
провалила поради нежеланието на американския народ да я приеме, и
Конгресът, като изразител на интересите и желанията на
американския народ, я е отхвърлил.
И ще направя
едно още по-страшно допускане на основата на моя скромен опит в
България. Ще кажа, че здравната каса в България беше създадена
набързо, като плод на частни интереси на една малка клика от хора,
които временно бяха попаднали във властта. Че в нейното създаване
нямаше никакви демократични принципи, защото дори нямаше
достатъчно обществен дебат; нямаше никакво споменаване на
различните алтернативи на свободния пазар, никакви изчисления и
никакви открити данни за това колко струват застраховките на
свободния пазар и какви ползи се получават от тях. Че така
наречените “представители” на работодателите и на
здравноосигурените лица бяха представители единствено на самите
себе си и на никой друг. Че създаването на здравната каса беше
една чиста политическа интрига, типично по балканско-ориентарски
маниер.
И сега ще оставя
интелигентните и разумни хора да определят чий поглед е по-близо
до реалността. | 
